На днешния ден преди 30 години, на площада пред катедралния

На днешния ден преди 30 години, на площада пред катедралния храм " Св. Александър Невски " се организира първият свободен протест след рухването на Тодор Живков от власт. На него са както членове на Българска комунистическа партия, по този начин и хора от зараждащата се синя съпротива. Това, което сплотява всички, е стремежът към народна власт.

Елиана Димитрова напомня събитията.

18 ноември 1989-та, събота, 11 часа. Площадът е претъпкан, има хора даже по покривите и дърветата. В пресата числеността им варира от 50 до 150 хиляди. Водещ на митинга е Александър Каракачанов, тогава секретар на " Екогласност ".
Александър Каракачанов: " Ал. Невски " не е чак толкоз огромен, там да са били 20, 30, 40, само че най-много, дори и това ми се вижда доста, само че не е значимото дори толкоз броя. Важно е резултата, който създаде върху цялото общество.
Изминала е седмица след рухването на Тодор Живков от власт. На площада са бъдещите основатели на Съюз на демократичните сили, отпред с Жельо Желев.Тук са обаче и комунисти като Анжел Вагенщайн и Георги Мишев, на които напълно скоро са върнати отнетите партийни билети. Д-р Петър Берон взе участие в митинга като деятел на " Екогласност ".
Д-р Петър Берон: Самият протест беше значително иницииран от самите комунисти, тъй като беше концепцията да се поддържа новото ръководство след рухването на Живков.
По думите на Петър Берон, Анжел Вагенщайн му предложил да създадат огромен протест. Отпечатали и специфичен плакат, подписан от " Клуба за поддръжка на гласността и преустройството ", " Екогласност " и " Подкрепа ". А какво е обединило в този миг комунисти и дисиденти? Безспорно думатата е " народна власт ". Пръв на този протест приказва Петко Симеонов, създател на " Клуба ".
Петко Симеонов, 18.11.1989: Да се проведат предварителни, свободни избори, в изборите да има опция да се кандидатира всеки български жител без каквито и да е политически ограничавания.
Митингът дава избор на доверие на Петър Младенов, новият общоприет секретар на Българска комунистическа партия, само че с изискване.
Д-р Петър Берон: Дадохме да се разбере, че в случай че не развиват демократичните процеси и той ще се отиде като Живков.
На този протест Румен Воденичаров за първи път употребява думите " дами и господа ", назовава Петър Младенов " господин ", а не " приятел " и получава освирквания.
Александър Каракачанов: Едно от запаметяващите се слова беше словото на един подобен образец имаше Петър Гогов, в случай че не се неистина, който сподели - " Ние не желаеме кожите на комунистите по стените " и всички схванаха, че това желае.
Говорят и писателите Радой Ралин, Блага Димитрова, Георги Мишев, учените Кирил Василев и Чавдар Кюранов, артистът Петър Слабаков.
Блага Димитрова, 18.11. 1989: Някога България бе позната по света с името " страна на розите ", а монополът на самодържавието я трансформира в " страна на склерозите ".
Резолюцията на митига прочита бъдещият президент Жельо Желев.
Д-р Жельо Желев, 18.11. 1989: Налага се да бъдат взети екстренни ограничения, които да унищожават най- уродливите формирания от персоналния режим на Тодор Живков и да отворят необятно пътя за демократични преобразования във всички сфери на обществения живот. Александър Каракачанов: Мисля, че се получи доста прекрасен протест, тъй като ентусиазмът беше тъкмо в този момент, по този начин да се каже, тръгваше ентусиазмът на хората.
Охранителите на митинга, с цел да се отличават, носят сини ленти. Малко по- късно това ще стане цветът на Съюз на демократичните сили. Малко по- късно, хората участвали тук, ще влязат в разнообразни партии и ще стартират да се разделят на сини и червени.
Още по тематиката 30 години от началото на Прехода