Музеят Прадо стана на 200 години
На днешния ден "Прадо " (Museo del Prado) - известният музей и художествена изложба в Мадрид, столицата на Испания, става на 200 години. През това време той се разраства и съумява да си извоюва реномето на един от най-големите и значими музеи на изобразителното изкуство в света. Той е част от така наречен "златен триъгълник на изкуството ", към който принадлежат още музеите "Рейна София " и "Тисен - Борнемиса ".
Музеят "Прадо " публично е открит на 19 ноември 1819 година като кралски музей на живописта с сбирка от едвам 311 картини. През същия интервал е публикуван и първият азбучник на музея.
Първият му шеф, маркиз де Санта Крус, поставя огромни старания за преместването на нови произведения, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият азбучник от 1821 година към този момент съдържа описанието на 512 произведения.
В излезлия през 1873 година азбучник, музеят за първи път е назван Музей "Прадо " - име, което носи и до наши дни.
Днес "Прадо " има 10 пъти повече картини, в сравнение с при основаването си. Това не трябва да ни изненадва - при започване на XIX в., огромна част от многочислените картини, останали в кралските дворци, в сбирките на Ескориал, в други музеи и манастири, постъпват в "Прадо ". Различни частни лица също способстват с даренията си за попълване на експозицията.
Сградата на музея е издигната по времето на крал Карлос III от обичаният му проектант Хуан де Вилянуева (автор и на намиращата се наоколо Ботаническа градина, както и на Кметството). Ливадите, които тогава пустеели на това място, дали и името на музея (на испански " prado " значи "ливада ").
Планът на постройката е основан от известния проектант Хуан Вилануева още през 1785 година, който стартира градежа, неколкократно трансформира елементи от зданието, само че умира през 1811 година и не съумява да я довърши.
През 1814 година, е предоставено на архитекта Антонио Лопес-Аугадо да реставрира и дострои почналата да се разрушава постройка.
Сградата на музея "Прадо " съставлява един от най-ярките мостри на испанския класицизъм и заема значимо място в историята на испанската архитектура от този интервал.
Силно издължена в проект, тя включва тържествена централна част с мощна колонада, завършваща със скулптурна атика, две галерии и странични триетажни павилиони. Ясните членения на обособените елементи, необятното потребление на колони в центъра и галериите, както и благосъстоянието на детайлите придават на постройката спокоен и възвишен тип. Тя се оказва фактически доста подобаваща за музей на живописта - солидна, устоя на внезапни съмнения на температурата и поддържането на нужната мокрота в нея не съставлява компликация и през днешния ден.
Вътрешната архитектура също е съобразена с предназначението - разнообразните по проект интериори подкрепят положителното ударение както на главните интервали, по този начин и на значимите шедьоври.
Разположението на постройката разрешава дострояването на спомагателни пространства откъм парковата фасада без да се наруши лицевата му страна, планувана още от арх. Вилануева.
Историческото и обществено-политическото развиване на Испания несъмнено се отразява, както на образа на най-големите испански сбирки, по този начин и на правилото на тяхното основаване. Не прави изключение и музеят "Прадо ". Неговата история е още по-показателна заради това, че сбирката му значително е основана с помощта на меценатството на испанските монарси. Техните сбирки съвсем напълно сформират експозицията на "Прадо ".
Началото на бъдещата сбирка на "Прадо " е сложено от Карл I (1516-1556 г.), който от 1519 година е император на Свещената Римска империя под името Карл V. Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с доста завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуща и да купува огромни сбирки, има непокътнати инвентарни описи на закупени от него платна.
Подобно на други огромни европейски музеи, като "Лувъра " в Париж и "Уфици " във Флоренция, Прадо дължи своя генезис на колекционерското занимание на ръководещите династии през вековете. Той отразява персоналните усети на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, тъй че се трансформира в сбирка ненадмината по специфични художници и стилове. Много от творбите в музея са основани по избор и поръчка на някои от испонските крале фенове на изкуството.
Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в "Прадо ".
През всичките години на своето битие сбирката на "Прадо " се разраства с покупки и дарове от други владетели и посланици.
По време на Гражданската война, музеят "Прадо " е закрит и картините са евакуирани в Швейцария. На 7 юли 1939 година пинакотеката е още веднъж отворена за визити, само че сбирката е изцяло възобновена чак при започване на Втората международна война, когато преместените платна са върнати в Испания.
Музеят "Прадо " публично е открит на 19 ноември 1819 година като кралски музей на живописта с сбирка от едвам 311 картини. През същия интервал е публикуван и първият азбучник на музея.
Първият му шеф, маркиз де Санта Крус, поставя огромни старания за преместването на нови произведения, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият азбучник от 1821 година към този момент съдържа описанието на 512 произведения.
В излезлия през 1873 година азбучник, музеят за първи път е назван Музей "Прадо " - име, което носи и до наши дни.
Днес "Прадо " има 10 пъти повече картини, в сравнение с при основаването си. Това не трябва да ни изненадва - при започване на XIX в., огромна част от многочислените картини, останали в кралските дворци, в сбирките на Ескориал, в други музеи и манастири, постъпват в "Прадо ". Различни частни лица също способстват с даренията си за попълване на експозицията.
Сградата на музея е издигната по времето на крал Карлос III от обичаният му проектант Хуан де Вилянуева (автор и на намиращата се наоколо Ботаническа градина, както и на Кметството). Ливадите, които тогава пустеели на това място, дали и името на музея (на испански " prado " значи "ливада ").
Планът на постройката е основан от известния проектант Хуан Вилануева още през 1785 година, който стартира градежа, неколкократно трансформира елементи от зданието, само че умира през 1811 година и не съумява да я довърши.
През 1814 година, е предоставено на архитекта Антонио Лопес-Аугадо да реставрира и дострои почналата да се разрушава постройка.
Сградата на музея "Прадо " съставлява един от най-ярките мостри на испанския класицизъм и заема значимо място в историята на испанската архитектура от този интервал.
Силно издължена в проект, тя включва тържествена централна част с мощна колонада, завършваща със скулптурна атика, две галерии и странични триетажни павилиони. Ясните членения на обособените елементи, необятното потребление на колони в центъра и галериите, както и благосъстоянието на детайлите придават на постройката спокоен и възвишен тип. Тя се оказва фактически доста подобаваща за музей на живописта - солидна, устоя на внезапни съмнения на температурата и поддържането на нужната мокрота в нея не съставлява компликация и през днешния ден.
Вътрешната архитектура също е съобразена с предназначението - разнообразните по проект интериори подкрепят положителното ударение както на главните интервали, по този начин и на значимите шедьоври.
Разположението на постройката разрешава дострояването на спомагателни пространства откъм парковата фасада без да се наруши лицевата му страна, планувана още от арх. Вилануева.
Историческото и обществено-политическото развиване на Испания несъмнено се отразява, както на образа на най-големите испански сбирки, по този начин и на правилото на тяхното основаване. Не прави изключение и музеят "Прадо ". Неговата история е още по-показателна заради това, че сбирката му значително е основана с помощта на меценатството на испанските монарси. Техните сбирки съвсем напълно сформират експозицията на "Прадо ".
Началото на бъдещата сбирка на "Прадо " е сложено от Карл I (1516-1556 г.), който от 1519 година е император на Свещената Римска империя под името Карл V. Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с доста завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуща и да купува огромни сбирки, има непокътнати инвентарни описи на закупени от него платна.
Подобно на други огромни европейски музеи, като "Лувъра " в Париж и "Уфици " във Флоренция, Прадо дължи своя генезис на колекционерското занимание на ръководещите династии през вековете. Той отразява персоналните усети на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, тъй че се трансформира в сбирка ненадмината по специфични художници и стилове. Много от творбите в музея са основани по избор и поръчка на някои от испонските крале фенове на изкуството.
Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в "Прадо ".
През всичките години на своето битие сбирката на "Прадо " се разраства с покупки и дарове от други владетели и посланици.
По време на Гражданската война, музеят "Прадо " е закрит и картините са евакуирани в Швейцария. На 7 юли 1939 година пинакотеката е още веднъж отворена за визити, само че сбирката е изцяло възобновена чак при започване на Втората международна война, когато преместените платна са върнати в Испания.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ