Йоан Златоуст печели приятели и врагове със своето красноречие
На днешния ден почитаме паметта на св. Йоан Златоуст (349-407 г.) - една от най-значимите персони в историята на Православната черква. Той е един от тримата "светители " - "вселенски учители ", наедно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.
Йоан Златоуст е незабравим просветител и богослов, оставил най-голямото по размер богословско творчество в Източната черква. От западните църковни писатели с него може да се съпостави единствено блажения Августин (13 ноември 354 - 28 август 430 г.) - една от най-важните персони в развиването на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата). Най-известна е "Св. Божествена литургия на св. Иоан Златоуст ", която се прави през цялата година, с изключение на в дните, през които е планувано да се прави св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 година. Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, и на 30 януари - Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Йоан Златоуст е роден в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил пълководец, а майката му Антуса изповядвала християнската религия. Йоан учи при софиста Либаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина сладкодумство и философия.
Покръстен е в 369 година и става монах. През 381 година е в ранг дякон, в 386 година в ранг презвитер. Оттогава славата му пораства и е наименуван "Златоуст " поради неговото сладкодумство. По това време написа поредицата проповеди "Срещу евреите ", която слага началото на антиюдаистичната традиция в християнската черква. През 398 година презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му печели приживе доста врагове - както измежду ръководещата аристокрация, по този начин и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 година, призован от неговия зложелател, александрийския патриарх Теофил, е лишен от ранг, само че паството му го връща на патриаршеския трон. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на изгнание заради намесата на светската власт в делата на църквата.
До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и гонене, само че не приключва своята мисионерска и проповедническа активност. Императрицата Евдодсия го заточава в Кавказ, в арменския град Кукуз, по-късно (406 г.) в далечния Питиунт (днешния Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море.
Йоан Златоуст почива в изгнание на 14 септември през 407 година в град Комана Понтика по време на св. Литургия, след причестяване със Св. Тайни.
Литературното завещание на Йоан Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди, е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време до момента от голямо число по-късни създатели. Преведен е на съвсем всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в щемпел в Париж през 1718-1738 година в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Мощите на Йоан Златоуст се пазят във Вселенската партриаршия , наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия - автокефална поместна православна черква, в църквата "Свети Георги Победоносец ". Това е катедралната черква на патриаршията от 1600 година. Тя е ситуирана в цариградския квартал Фенер, на северозапад от историческия център на остарелия Константинопол наоколо до Великата школа и до българската черква "Свети Стефан ".
"Свети Георги " е релативно дребна черква, изключително като се вземе поради статуса ̀и в православния свят. Тя е скрита зад високи стени, издигнати, с цел да не притегля нежелани погледи в ислямската имперска столица. Църквата има семпла външна фасада, само че е богато украсена от вътрешната страна. Зад църквата са офисите на патриаршията и Патриаршеската библиотека. Днес църквата е поддържана финансово от дарения от православни християни от други страни.
Йоан Златоуст е представян в изкуството като пчели и гълъб.
Йоан Златоуст е настойник на Константинопол - градът, който носи името на римския император Константин Велики, избрал го за място на новата си столица. Светецът покровителства и епилептиците, лекторите, ораторите, проповедниците.
Йоан Златоуст е незабравим просветител и богослов, оставил най-голямото по размер богословско творчество в Източната черква. От западните църковни писатели с него може да се съпостави единствено блажения Августин (13 ноември 354 - 28 август 430 г.) - една от най-важните персони в развиването на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата). Най-известна е "Св. Божествена литургия на св. Иоан Златоуст ", която се прави през цялата година, с изключение на в дните, през които е планувано да се прави св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 година. Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, и на 30 януари - Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Йоан Златоуст е роден в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил пълководец, а майката му Антуса изповядвала християнската религия. Йоан учи при софиста Либаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина сладкодумство и философия.
Покръстен е в 369 година и става монах. През 381 година е в ранг дякон, в 386 година в ранг презвитер. Оттогава славата му пораства и е наименуван "Златоуст " поради неговото сладкодумство. По това време написа поредицата проповеди "Срещу евреите ", която слага началото на антиюдаистичната традиция в християнската черква. През 398 година презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му печели приживе доста врагове - както измежду ръководещата аристокрация, по този начин и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 година, призован от неговия зложелател, александрийския патриарх Теофил, е лишен от ранг, само че паството му го връща на патриаршеския трон. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на изгнание заради намесата на светската власт в делата на църквата.
До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и гонене, само че не приключва своята мисионерска и проповедническа активност. Императрицата Евдодсия го заточава в Кавказ, в арменския град Кукуз, по-късно (406 г.) в далечния Питиунт (днешния Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море.
Йоан Златоуст почива в изгнание на 14 септември през 407 година в град Комана Понтика по време на св. Литургия, след причестяване със Св. Тайни.
Литературното завещание на Йоан Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди, е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време до момента от голямо число по-късни създатели. Преведен е на съвсем всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в щемпел в Париж през 1718-1738 година в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Мощите на Йоан Златоуст се пазят във Вселенската партриаршия , наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия - автокефална поместна православна черква, в църквата "Свети Георги Победоносец ". Това е катедралната черква на патриаршията от 1600 година. Тя е ситуирана в цариградския квартал Фенер, на северозапад от историческия център на остарелия Константинопол наоколо до Великата школа и до българската черква "Свети Стефан ".
"Свети Георги " е релативно дребна черква, изключително като се вземе поради статуса ̀и в православния свят. Тя е скрита зад високи стени, издигнати, с цел да не притегля нежелани погледи в ислямската имперска столица. Църквата има семпла външна фасада, само че е богато украсена от вътрешната страна. Зад църквата са офисите на патриаршията и Патриаршеската библиотека. Днес църквата е поддържана финансово от дарения от православни християни от други страни.
Йоан Златоуст е представян в изкуството като пчели и гълъб.
Йоан Златоуст е настойник на Константинопол - градът, който носи името на римския император Константин Велики, избрал го за място на новата си столица. Светецът покровителства и епилептиците, лекторите, ораторите, проповедниците.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ