Международният ден на чая: Вижте как се консумира в различните страни
На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай означават Международния ден на чая.
Идеята за този всекидневен празник на желаната в доста страни напитка за първи път се разисква на Международния обществен конгрес, който се организира през 2004 година в Мумбай, Индия. Година по-късно въпросът още веднъж се повдига от Центъра за Образование и Общуване на годишната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде оповестена за Международен ден на чая, написа " Дарик ".
Целта на този ден е да се притегли вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният боязън на производителите на чай е все по-агресивната политика на огромните корпорации, които изкупуват суровината на доста ниска цена. Освен икономическа, самодейността има и своята обществена цел - популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е инцидентен. На 15 декември е призната „ Световната декларация за правата на служащите в чаената промишленост ", а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето огромно количество с пресован британски чай, с което поставят началото на битката за самостоятелност в Съединени американски щати.
Най-широка известност и самопризнание на самодейността има в Индия и Шри Ланка, където се провеждат специфични събития за отбелязване на деня. Другите страни, в които се чества, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
В другите страни чаят се употребява по-различно, в сравнение с ние в България сме привикнали:
В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се прибавят и разнообразни подправки като джинджифил, канела или карамфил; В Шри Ланка избират ароматизирания чай. Обикновено изборът е сред усет на шоколад, манго, вишна, малина или ягода; В Тибет прибавят мляко от тибетски крепък, сол, масло и даже запържено брашно; В Бирма вършат салата от листата на чаеното дърво; Най-странен е методът на подготвяне на чаените листа в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина; В Япония има цяла специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, като момичето получава разнообразни майсторски степени; В Русия за сваряването на чая се употребяват специфични самовари, които участват във всеки дом. Към готовата напитка прибавят мед, плодово сладко или захар.
Идеята за този всекидневен празник на желаната в доста страни напитка за първи път се разисква на Международния обществен конгрес, който се организира през 2004 година в Мумбай, Индия. Година по-късно въпросът още веднъж се повдига от Центъра за Образование и Общуване на годишната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде оповестена за Международен ден на чая, написа " Дарик ".
Целта на този ден е да се притегли вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният боязън на производителите на чай е все по-агресивната политика на огромните корпорации, които изкупуват суровината на доста ниска цена. Освен икономическа, самодейността има и своята обществена цел - популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е инцидентен. На 15 декември е призната „ Световната декларация за правата на служащите в чаената промишленост ", а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето огромно количество с пресован британски чай, с което поставят началото на битката за самостоятелност в Съединени американски щати.
Най-широка известност и самопризнание на самодейността има в Индия и Шри Ланка, където се провеждат специфични събития за отбелязване на деня. Другите страни, в които се чества, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
В другите страни чаят се употребява по-различно, в сравнение с ние в България сме привикнали:
В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се прибавят и разнообразни подправки като джинджифил, канела или карамфил; В Шри Ланка избират ароматизирания чай. Обикновено изборът е сред усет на шоколад, манго, вишна, малина или ягода; В Тибет прибавят мляко от тибетски крепък, сол, масло и даже запържено брашно; В Бирма вършат салата от листата на чаеното дърво; Най-странен е методът на подготвяне на чаените листа в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина; В Япония има цяла специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, като момичето получава разнообразни майсторски степени; В Русия за сваряването на чая се употребяват специфични самовари, които участват във всеки дом. Към готовата напитка прибавят мед, плодово сладко или захар.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ