На днешния ден можем да си спомним за видният български

...
На днешния ден можем да си спомним за видният български
Коментари Харесай

Повече от век Халите са средище на обществения живот на София

На днешния ден можем да си спомним за видният български проектант Наум Торбов, проектирал постройката на Централните хали в столицата София.

Централните софийски хали, или както в резюме ги назовават софиянци "Халите ", са значим търговски комплекс, с историческо и културно значение за града. Средище за търговия и другарство, ситуирано в центъра на София, на ъгъла на бул. "Мария Луиза " и пресечката му с ул. "Екзарх Йосиф ". Халите са едни от най-старите търговски комплекси. Сградата е един от архитектурните ориентири на София от началото на предишния век. Тя е и знак за европейското въздействие и професионалните умения за завърналите се от странство млади българи. И за опитите им за създаване на новата столица на България съгласно модерните за времето архитектурни стилове, само че и за вплитането им в българската архитектурна традиция. Изграждането на Халите е следващият строителен бисер на утвърждаващия се тогава български архитектурен жанр, при започване на ХХ век, прочут като "неовизантика ".

Строителството стартира през 1909 година по план на архитекта Наум Торбов. Халите отварят порти през 1911 година и се трансформират във значим търговски обект в центъра на града, като резервира тези обичаи и до през днешния ден. И за актуалния софиянец Халите не престават да са един от най-атрактивните търговски центрове на града. А и постройката е забележителна както извън, по този начин и от вътрешната страна. Чудесна е концепцията в сутерена на Халите да бъдат непокътнати и и показани археологически остатъци на монументи на културата, от римския интервал на София. Разбира се и основното място, на което се намира комерсиалния комплекс, е причина за интереса и многото гости - софиянци и посетители на града.

Никак не е инцидентно решението на построяването на "Халите " на това място. Това е едно от най-оживените места на София. Тук се пресичат основните транспортни артерии на града - бул. "Мария Луиза ", бул. "Дондуков ", ул. "Екзарх Йосиф ", ул. "Пиротска "...

Затворени са през 1988 година за реорганизация и обновяване и са открити още веднъж на 30 май през 2000 година. Реставрацията и реконструкцията на халите е направена по план на арх. К. Антонов, арх. Хр. Ганчев и арх. А. Кантарджиева. Седемдесет и пет % от Халите са добити от израелската компания "Аштром ". Днес в Халите работят 1000 чиновници като комерсиалните пространства са ситуирани на три етажа.

В множеството магазини може да се намерят артикули от бита, хранителни артикули, бижута и какво ли още не. На партерния етаж има украсителен шадраван. Има и сладкарница, която е заобиколена с красиви непокътнати архитектурни орнаменти. Вторият етаж на постройката е ситуиран на една тераса, която обикаля цялата вътрешна зала. От нея пък може да се прегледа целия първи етаж.

Централните софийски хали са част и от публичния живот на София. Разходката из многото и разнородни магазини може да се съчетае и със среща с другари. Широката гама от заведения, където човек може да отседне за почивка - единствено за кафе или да хапне нещо.

Централните софийски хали са първия актуален затрупан пазар в България. А поради превъзходната си архитектурна структура през 1955 година постройката е оповестена за монумент на културата от национално значение.

Наум Торбов е роден в огромното високопланинско влашко село Гопеш, на 28 км от Битоля, тогава в Османската империя, а през днешния ден в Северна Македония. През XIX и XX век огромната част от жителите на Гопеш се изселва в в разнообразни елементи на днешна България, в Битоля и Скопие, в Румъния и оттатък океана в Съединени американски щати, Канада и Австралия. Броят на преселилите се в София след средата на XIX век гопешани съгласно някои източници е към 50 фамилии, които образуват основата на локалната арумънска колония. В България гопешани се заселват и в Плевен, Мездра, Фердинанд, Радомир, Орхание и на други места.

Наум Торбов е първи братовчед с бащата на проф. Цеко Торбов. Проф. Цеко Николчов Торбов е български юрист, мъдрец и академични учител, най-известен с преводите си на Имануел Кант, направени с неговата брачна половинка Валентина Топузова, той е считан за най-значимия в България почитател на Имануел Кант в региона на философията на правото.

Семейството на Наум Торбов емигрира в България и се открива в град Оряхово - ситуиран в живописна хълмиста околност на десния бряг на река Дунав и значимо пристанище. Наум е изпратен да следва архитектура в Румъния в Букурещкия институт за изящни изкуства. След завършването си през 1904 година Торбов се завръща в България и стартира работа в София в Министерството на публичните здания, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за шеф поделение "Архитектура " към Столична община, а от 1908 година стартира частна архитектурна процедура. Член е на Българското инженерно-архитуктурно сдружение.

Наум Торбов е последовател на национално-романтичното течение в архитектурата. Автор е на над 100 публични, промишени и жилищни здания в София, Оряхово, Силистра, Ботевград, Дупница, Мездра. Сред най-известните му здания са:

Хотел "Континентал ",
Хотел "Париж ",
Къща на Хентови на улица "Княз Борис I " №135 в София (1906 г.),
Софийска градска художествена изложба (бившето казино - 1908 г.),
Къща на Станишеви, по-късно Главно мюфтийство, на улица "Братя Миладинови " №27 в София (1909 г.),
Дюлгерско здание на бул. "Христо Ботев " №71 в София (1910 г.),
Доходното здание на Димитър Костов на улица "Алабин " №36 в София (1914 г.),
Румънски институт на улица "Екзарх Йосиф " в София (1933 г.).


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР