110 години от рождението на Никола Вапцаров
На днешния ден можем да си спомним за поета Никола Йонков Вапцаров (1909-1942 г.).
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) през 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Баща му е войводата от Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва, която със съдействието на американската мисионерка мис Стоун приключва американския лицей в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Къщата им в Банско е посещавана от видни интелектуалци (поетите Пейо Яворон и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, немският император Вилхелм II, цар Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца - непокътнати са групови фотоси на юношата Никола с цар Борис ІІІ и обкръжението му.
Вапцаров учи в гимназията в Разлог, по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на образователна процедура в началото на кораба "Дръзки " (потопил турския крайцер "Хамидие " през Балканската война), ), а през април и май 1932 година с кораба "Бургас " посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на учебното заведение е създаден в сан офицерски претендент и получава диплом за машинен механик.
Вапцаров работи на разнообразни места. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Сключва брак с Бойка Вапцарова, а през 1936 година се реалокира в София.
След като Съюз на съветските социалистически републики е атакуван през юни 1941 година от Германия Вапцаров стартира да търси контакти за присъединяване в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е отпред на Военната комисия на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Вапцаров е задържан на 4 март 1942 година, а след обиск в дома му са открити револвер, шифровани мемоари, пропагандни материали и други доказателства, уличаващи го в тайна активност. На 6 юли стартира процесът. На 23 юли той е наказан на гибел по Закона за отбрана на страната за образуване на подривна активност против открития държавен ред по време на война. И още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на цар Борис III, само че бива отклонена. Посмъртно е амнистиран след 1944 година.
Вапцаров е редактор в. "Литературен критик " (1941 г.). Публикува във вестниците "Кормило " (1936 г.), "Нова камбана " (1937 г.), "Светлоструй " (1939 г.), "София " (1941 г.), сп. "Занаятчийска сказка " (1937-1941 г.) и други. През 1937 година печели конкурс на сп. "Летец " за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си "Романтика ". Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка - "Моторни песни " (1940 г.), под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса - "Вълната, която бучи ". Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си. Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.
През 1937 година е разгласен първият конкурс на Радио "София " за истинска радиопиеса. Малко знае се, че Никола Вапцаров печели втора премия на този конкурс с едноактната драма "Бент ", която остава незаписана.
Къщата, в която поетът живее със фамилията си след 1912 година в гр. Банско, e музей. Квартирата на поета в гр. София също е музей. През 2003 година част от постройките на гарнизонното стрелбище в София са реставрирани и превърнати в музей, отдаден на жертвите на политическо принуждение в България.
През 2012 година е открита възобновена паметна плоча на поета във Варна.
През 2009 година, по случай 100 година от рождението на поета, Българското национално радио и Министерството на културата издават компакт-диска "Никола Вапцаров в слово и музика от Златния фонд на БНР ", съдържащ записи на декламация на стиховете на Вапцаров и песни по негови текстове, изпълнени от артисти и артисти.
Може би най-известното му стихотворение е "Прощално ":
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя —
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам —
ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) през 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Баща му е войводата от Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва, която със съдействието на американската мисионерка мис Стоун приключва американския лицей в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Къщата им в Банско е посещавана от видни интелектуалци (поетите Пейо Яворон и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, немският император Вилхелм II, цар Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца - непокътнати са групови фотоси на юношата Никола с цар Борис ІІІ и обкръжението му.
Вапцаров учи в гимназията в Разлог, по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на образователна процедура в началото на кораба "Дръзки " (потопил турския крайцер "Хамидие " през Балканската война), ), а през април и май 1932 година с кораба "Бургас " посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на учебното заведение е създаден в сан офицерски претендент и получава диплом за машинен механик.
Вапцаров работи на разнообразни места. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Сключва брак с Бойка Вапцарова, а през 1936 година се реалокира в София.
След като Съюз на съветските социалистически републики е атакуван през юни 1941 година от Германия Вапцаров стартира да търси контакти за присъединяване в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е отпред на Военната комисия на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Вапцаров е задържан на 4 март 1942 година, а след обиск в дома му са открити револвер, шифровани мемоари, пропагандни материали и други доказателства, уличаващи го в тайна активност. На 6 юли стартира процесът. На 23 юли той е наказан на гибел по Закона за отбрана на страната за образуване на подривна активност против открития държавен ред по време на война. И още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на цар Борис III, само че бива отклонена. Посмъртно е амнистиран след 1944 година.
Вапцаров е редактор в. "Литературен критик " (1941 г.). Публикува във вестниците "Кормило " (1936 г.), "Нова камбана " (1937 г.), "Светлоструй " (1939 г.), "София " (1941 г.), сп. "Занаятчийска сказка " (1937-1941 г.) и други. През 1937 година печели конкурс на сп. "Летец " за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си "Романтика ". Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка - "Моторни песни " (1940 г.), под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса - "Вълната, която бучи ". Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си. Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.
През 1937 година е разгласен първият конкурс на Радио "София " за истинска радиопиеса. Малко знае се, че Никола Вапцаров печели втора премия на този конкурс с едноактната драма "Бент ", която остава незаписана.
Къщата, в която поетът живее със фамилията си след 1912 година в гр. Банско, e музей. Квартирата на поета в гр. София също е музей. През 2003 година част от постройките на гарнизонното стрелбище в София са реставрирани и превърнати в музей, отдаден на жертвите на политическо принуждение в България.
През 2012 година е открита възобновена паметна плоча на поета във Варна.
През 2009 година, по случай 100 година от рождението на поета, Българското национално радио и Министерството на културата издават компакт-диска "Никола Вапцаров в слово и музика от Златния фонд на БНР ", съдържащ записи на декламация на стиховете на Вапцаров и песни по негови текстове, изпълнени от артисти и артисти.
Може би най-известното му стихотворение е "Прощално ":
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя —
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам —
ще те целуна и ще си отида.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ