Питър Дракър: Най-важните активи за компаниите на XXI век са работниците на умствения труд
На днешния ден можем да си спомним за Питър Дракър, американският теоретик на мениджмънта. Той е умрял на 11 ноември 2005 година в Клеърмонт, щата Калифорния.
Питър Фърдинанд Дракър (Peter Ferdinand Drucker) е експерт и създател на книги по доктрина на ръководството и бизнес мениджмънта. Автор е на 39 книги, издадени на над 50 езика, някои от тях и на български.
Неговите книги и научно-популярни публикации, на които е създател, изследват по какъв метод хората се провеждат в бизнес корпорациите, държавния бранш и нестопанските сдружения в обществото. Той е един от най-известните и най-широко авторитетни мислители в региона на научния мениджмънт. Неговите литературни творби предсказват огромна част от най-важните социално-икономически събития от края на ХХ век, в това число необятната приватизация и децентрализация, възходът на Япония като международна икономическа мощ, решаващото значение на маркетинга в стопанската система, както и възникването на осведомително общество и потребността от образование и рационализиране през целия живот.
През 1959 година Дракър вкарва понятието "работник на умствения труд ". Той счита, че най-значимият и реалност неповторим принос на мениджмънта през XX век е петдесеткратното нарастване на продуктивността на служащите на ръчния труд. Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът би трябвало да записва през XXI век е увеличението на продуктивността на служащите на умствения труд. Ако съгласно него най-ценните активи за една компания през XX век са индустриалните ѝ уреди, то най-важните активи за фирмите на XXI век - били те в областта на бизнеса или в друга сфера, ще бъдат служащите на умствения труд и тяхната работливост.
Питър Дракър, чието име в действителност е Петер Друкер, е роден във Виена в фамилията на юрист. След загубата на Австро-Унгария в Първата международна война, безработицата го принуждава да замине за Германия, където работи в банковия бранш, а след това и като публицист. В Германия пази и докторат по интернационално право. През 1933 година се вижда заставен да напусне Германия, поради нацистите, и след четири години прекарани в Англия, Дракър се открива вечно в Съединени американски щати, където става бизнес съветник и създател на свободна процедура на бизнес литература. През 1943 година получава американско поданство. Особено въздействие над Дракър оказват срещите в младите му години с австрийския икономист Йозеф Шумпетер и с английския икономист Джон Мейнард Кейнс.
В 1934 година в Кембридж, Англия, Дракър участва на лекция на Кейнс, за която той след това написа: "Аз внезапно осъзнах, че Кейнс и всички блестящи студенти по стопанска система в залата се интересуваха от държанието на стоките, до момента в който аз се интересувах от държанието на хората. "
След четири години прекарани в Англия, със брачната половинка си се откриват за непрекъснато в Съединени американски щати в 1937 година. Там Дракър в началото работи за група английски банки и застрахователни компании, а по-късно като съветник по мениджмънт на някои от най-големите компании в страната, както и на водещи задгранични компании. Писател е на свободна процедура на бизнес литература. През 1943 година Дракър получава американско поданство.
Оттогава датира и забележителната кариера на Дракър като учител - първо като професор по политика и философия във "Вашингтон колидж ", а от 1950 до 1971 година е професор по мениджмънт в Бизнес факултета на Университета в Ню Йорк. От 1971 година до гибелта си е почетен професор по обществени науки в "Клеърмонт колидж " в Калифорния.
Кариерата на Питър Дракър в областта на научния мениджмънт стартира през 1942 година когато неговите мемоари за политиката и обществото вършат усещане на управлението на "Дженеръл Мотърс " - най-големият авто колос в света за това време, и той получава достъп до вътрешното действие на компанията. Той споделя усещанията си от метода на работа във компанията с Доналдсън Браун - началник на административния надзор в "Дженеръл Мотърс ". През 1943 година Браун кани Дракър да организира одит в корпорацията и по този начин за две години работа, той показва социално-научен разбор на компанията. В рамките на този разбор той участва на всяко заседание на управлението на компанията, интервюира чиновниците, проучва производството и вземането на решения.
В резултат на направения разбор Дракър разгласява книгата "Концепция за корпорацията " (1946 г.). Книгата впечатлява публиката в корпоративните среди и това довежда до голям брой нови публикации, книги, както и консултантски задължения на Дракър.Книгите, които Дракър написа, биват разделят на три интервала. Книги по икономическа доктрина, измежду които "Краят на икономическия човек " (1939 г.), "Бъдещето на индустриалния човек " (1942 г.) и "Концепция за корпорацията " (1946 г.).
Книги по мениджмънт, измежду които "Практика на мениджмънта " (1954 г.), "Мениджмънт за резултати " (1964 г.), "Ефективният началник " (1966 г.) и "Мениджмънт - задания, отговорности, практики " (1974 г.).
Книги по философия, измежду които "Невидимата гражданска война " (1976 г.), "Новаторство и предприемачество " (1985 г.), "Новите действителности " (1989 г.) и "Управление във време на огромни промени " (1995 г.).
Питър Фърдинанд Дракър (Peter Ferdinand Drucker) е експерт и създател на книги по доктрина на ръководството и бизнес мениджмънта. Автор е на 39 книги, издадени на над 50 езика, някои от тях и на български.
Неговите книги и научно-популярни публикации, на които е създател, изследват по какъв метод хората се провеждат в бизнес корпорациите, държавния бранш и нестопанските сдружения в обществото. Той е един от най-известните и най-широко авторитетни мислители в региона на научния мениджмънт. Неговите литературни творби предсказват огромна част от най-важните социално-икономически събития от края на ХХ век, в това число необятната приватизация и децентрализация, възходът на Япония като международна икономическа мощ, решаващото значение на маркетинга в стопанската система, както и възникването на осведомително общество и потребността от образование и рационализиране през целия живот.
През 1959 година Дракър вкарва понятието "работник на умствения труд ". Той счита, че най-значимият и реалност неповторим принос на мениджмънта през XX век е петдесеткратното нарастване на продуктивността на служащите на ръчния труд. Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът би трябвало да записва през XXI век е увеличението на продуктивността на служащите на умствения труд. Ако съгласно него най-ценните активи за една компания през XX век са индустриалните ѝ уреди, то най-важните активи за фирмите на XXI век - били те в областта на бизнеса или в друга сфера, ще бъдат служащите на умствения труд и тяхната работливост.
Питър Дракър, чието име в действителност е Петер Друкер, е роден във Виена в фамилията на юрист. След загубата на Австро-Унгария в Първата международна война, безработицата го принуждава да замине за Германия, където работи в банковия бранш, а след това и като публицист. В Германия пази и докторат по интернационално право. През 1933 година се вижда заставен да напусне Германия, поради нацистите, и след четири години прекарани в Англия, Дракър се открива вечно в Съединени американски щати, където става бизнес съветник и създател на свободна процедура на бизнес литература. През 1943 година получава американско поданство. Особено въздействие над Дракър оказват срещите в младите му години с австрийския икономист Йозеф Шумпетер и с английския икономист Джон Мейнард Кейнс.
В 1934 година в Кембридж, Англия, Дракър участва на лекция на Кейнс, за която той след това написа: "Аз внезапно осъзнах, че Кейнс и всички блестящи студенти по стопанска система в залата се интересуваха от държанието на стоките, до момента в който аз се интересувах от държанието на хората. "
След четири години прекарани в Англия, със брачната половинка си се откриват за непрекъснато в Съединени американски щати в 1937 година. Там Дракър в началото работи за група английски банки и застрахователни компании, а по-късно като съветник по мениджмънт на някои от най-големите компании в страната, както и на водещи задгранични компании. Писател е на свободна процедура на бизнес литература. През 1943 година Дракър получава американско поданство.
Оттогава датира и забележителната кариера на Дракър като учител - първо като професор по политика и философия във "Вашингтон колидж ", а от 1950 до 1971 година е професор по мениджмънт в Бизнес факултета на Университета в Ню Йорк. От 1971 година до гибелта си е почетен професор по обществени науки в "Клеърмонт колидж " в Калифорния.
Кариерата на Питър Дракър в областта на научния мениджмънт стартира през 1942 година когато неговите мемоари за политиката и обществото вършат усещане на управлението на "Дженеръл Мотърс " - най-големият авто колос в света за това време, и той получава достъп до вътрешното действие на компанията. Той споделя усещанията си от метода на работа във компанията с Доналдсън Браун - началник на административния надзор в "Дженеръл Мотърс ". През 1943 година Браун кани Дракър да организира одит в корпорацията и по този начин за две години работа, той показва социално-научен разбор на компанията. В рамките на този разбор той участва на всяко заседание на управлението на компанията, интервюира чиновниците, проучва производството и вземането на решения.
В резултат на направения разбор Дракър разгласява книгата "Концепция за корпорацията " (1946 г.). Книгата впечатлява публиката в корпоративните среди и това довежда до голям брой нови публикации, книги, както и консултантски задължения на Дракър.Книгите, които Дракър написа, биват разделят на три интервала. Книги по икономическа доктрина, измежду които "Краят на икономическия човек " (1939 г.), "Бъдещето на индустриалния човек " (1942 г.) и "Концепция за корпорацията " (1946 г.).
Книги по мениджмънт, измежду които "Практика на мениджмънта " (1954 г.), "Мениджмънт за резултати " (1964 г.), "Ефективният началник " (1966 г.) и "Мениджмънт - задания, отговорности, практики " (1974 г.).
Книги по философия, измежду които "Невидимата гражданска война " (1976 г.), "Новаторство и предприемачество " (1985 г.), "Новите действителности " (1989 г.) и "Управление във време на огромни промени " (1995 г.).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ