Николаус Ото изобретява четиритактовия двигател
На днешния ден можем да си спомним за Николаус Ото (на немски: Nikolaus August Otto) - самоукия немски инженер, откривател на автомобилния четиритактов мотор, именуван на негово име "отомотор ". Нокилаус Ото приключва земния си път на 26 януари 1891 година (на 59 години) в Кьолн (Германия).
Още през 1862-а той стартира опитите си с четиритактови мотори, които обаче съумява да задвижи чак през 1876 година. През 1863-а той построява първата си машина, която е задвижвана с газова мощ.
През 1864 година Ото дружно с инженера Ойген Ланген основават първата фабрика за мотори в света. Първоначално тя носи името N.A.Otto Cie, през 1869-а става Gasmotorenfabrik Deutz, а в днешни дни е позната като "Дойтц " (Deutz AG). На Парижкото ревю през 1867 година двамата показват версията си за газов мотор за първи път пред аудитория, който е отличен със златен орден.
През 1876 година Ото и Ойген Ланген съумяват да основат четиритактов мотор със сбит заряд. Този вид мотор е основата за изработката на четиритактови мотори и до през днешния ден.
На идната година Николаус Ото и фабриката за газови мотори "Дойтц " патентоват открития четиритактов развой. Седем година по-късно той вкарва и електрическото запалване в моторите си. След това изобретение става допустимо потреблението и на течни горива. До преди този момент се употребява единствено газ.
Новото, с което главно е изменен основаният газов мотор на французина Леноар е, че зъбнорейковият механизъм е сменен с коляно-мотовилков механизъм, а запалването става със свещ с електрическа искра. А най-голямото изобретение на Ото е компресирането на гориво-въздушната примес преди запалването, което доста покачва мощността. Тези промени провокират гражданска война в производството на топлинни машини и внедрени в мотора с вътрешно горене, тези открития са останали като механика и работен развой и до през днешния ден. С сполучливата структура на мотора с вътрешно горене, работещ по така наречен цикъл на Ото, парната машина престава да бъде сериозен съперник за основаването на тяга.
Естествено се появяват и съперници за патента. Независимо един от различен, австриецът Кристиан Райтман през 1860 година и французинът Алфонс Бо де Роша през 1862 година също получават патенти за четиритактовия мотор. Патентът на Ото се оспорва и от италианеца Феличе Матеучи. По тази причина се стига и до правосъдни процеси.
На 30 януари 1886-а и 1889 година Ото-патентите, принадлежащи на фабриката "Дойтц ", са пренесени в Германия и се съхраняват там на несъмнено място.
Философският факултет на университета във Вюрцбург присъжда през 1882 на Николаус Ото званието Доктор хонорис идея.
В памет на двамата гении, пред гарата Кьолн-Дойтц е изработен монумент в чест на Николаус Ото и Ойген Ланген.
Още през 1862-а той стартира опитите си с четиритактови мотори, които обаче съумява да задвижи чак през 1876 година. През 1863-а той построява първата си машина, която е задвижвана с газова мощ.
През 1864 година Ото дружно с инженера Ойген Ланген основават първата фабрика за мотори в света. Първоначално тя носи името N.A.Otto Cie, през 1869-а става Gasmotorenfabrik Deutz, а в днешни дни е позната като "Дойтц " (Deutz AG). На Парижкото ревю през 1867 година двамата показват версията си за газов мотор за първи път пред аудитория, който е отличен със златен орден.
През 1876 година Ото и Ойген Ланген съумяват да основат четиритактов мотор със сбит заряд. Този вид мотор е основата за изработката на четиритактови мотори и до през днешния ден.
На идната година Николаус Ото и фабриката за газови мотори "Дойтц " патентоват открития четиритактов развой. Седем година по-късно той вкарва и електрическото запалване в моторите си. След това изобретение става допустимо потреблението и на течни горива. До преди този момент се употребява единствено газ.
Новото, с което главно е изменен основаният газов мотор на французина Леноар е, че зъбнорейковият механизъм е сменен с коляно-мотовилков механизъм, а запалването става със свещ с електрическа искра. А най-голямото изобретение на Ото е компресирането на гориво-въздушната примес преди запалването, което доста покачва мощността. Тези промени провокират гражданска война в производството на топлинни машини и внедрени в мотора с вътрешно горене, тези открития са останали като механика и работен развой и до през днешния ден. С сполучливата структура на мотора с вътрешно горене, работещ по така наречен цикъл на Ото, парната машина престава да бъде сериозен съперник за основаването на тяга.
Естествено се появяват и съперници за патента. Независимо един от различен, австриецът Кристиан Райтман през 1860 година и французинът Алфонс Бо де Роша през 1862 година също получават патенти за четиритактовия мотор. Патентът на Ото се оспорва и от италианеца Феличе Матеучи. По тази причина се стига и до правосъдни процеси.
На 30 януари 1886-а и 1889 година Ото-патентите, принадлежащи на фабриката "Дойтц ", са пренесени в Германия и се съхраняват там на несъмнено място.
Философският факултет на университета във Вюрцбург присъжда през 1882 на Николаус Ото званието Доктор хонорис идея.
В памет на двамата гении, пред гарата Кьолн-Дойтц е изработен монумент в чест на Николаус Ото и Ойген Ланген.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ