Марко Балабанов е първият външен министър на България
На днешния ден можем да си спомним за Марко Димитриев Балабанов, правист и политик (от Консервативната партия, след това от Прогресивнолибералната партия), и първият външен министър на България (през 1879 и от 1883 до 1884 г.). По-късно е бил и ръководител на ХІ Обикновено национално заседание през 1901 година.
Марко Балабанов е роден през 1837 година в град Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното учебно заведение в родното си село, а по-късно приключва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско учебно заведение на остров Халки. През идващите години следва "Право " в Атина, "Медицина " в Париж, "Философия " в Хайделберг, като приключва "Право " в Париж.
От 1870 година Балабанов работи като юрист и публицист в Цариград, където спомага за основаването на самостоятелната Българска екзархия. Той е измежду делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия правилник на Екзархията.
През есента на 1876 година, дружно с Драган Цанков, подхващат обиколка из Европа, с цел да показа тежкото състояние на българския народ след Априлското въстание.
По време на Временното съветско ръководство Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879 г.), депутат от консервативното крило в Учредителното заседание.
Марко Балабанов е външен министър в първото държавно управление на България, водено от министър-председателя Тодор Бурмов. Министерството на външните работи е измежду първите шест български министерства, основани на 5 юли 1879 година (стар стил).
През идващите години Балабанов е дипломатически представител в Османската империя (1880-1883 г.). През 1882 година той минава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната паритя, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия.
През 1883-1884 година Балабанов още веднъж е външен министър - във втория и третия кабинет на Драган Цанков.
В идващите години Марко Балабанов преподава гръцки език и гръцка литература (1889-1898 г.) и римско, византийско и канонично право (1892-1902 г.) в новосъздаденото Висше учебно заведение, през днешния ден Софийски университет "Климент Охридски ". През 1896-1897 година е декан на Юридическия факултет на висшето учебно заведение.
От 1881 година е дописен, а от 1884 година към този момент и постоянен член-кореспондент на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките).
През 1902-1903 година Балабанов е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 година - в Гърция.
Марко Балабанов е прародител на писателя Георги Данаилов.
Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 година в София, съгласно Данаил Кръпчев "в бедност ".
Марко Балабанов е роден през 1837 година в град Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното учебно заведение в родното си село, а по-късно приключва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско учебно заведение на остров Халки. През идващите години следва "Право " в Атина, "Медицина " в Париж, "Философия " в Хайделберг, като приключва "Право " в Париж.
От 1870 година Балабанов работи като юрист и публицист в Цариград, където спомага за основаването на самостоятелната Българска екзархия. Той е измежду делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия правилник на Екзархията.
През есента на 1876 година, дружно с Драган Цанков, подхващат обиколка из Европа, с цел да показа тежкото състояние на българския народ след Априлското въстание.
По време на Временното съветско ръководство Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879 г.), депутат от консервативното крило в Учредителното заседание.
Марко Балабанов е външен министър в първото държавно управление на България, водено от министър-председателя Тодор Бурмов. Министерството на външните работи е измежду първите шест български министерства, основани на 5 юли 1879 година (стар стил).
През идващите години Балабанов е дипломатически представител в Османската империя (1880-1883 г.). През 1882 година той минава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната паритя, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия.
През 1883-1884 година Балабанов още веднъж е външен министър - във втория и третия кабинет на Драган Цанков.
В идващите години Марко Балабанов преподава гръцки език и гръцка литература (1889-1898 г.) и римско, византийско и канонично право (1892-1902 г.) в новосъздаденото Висше учебно заведение, през днешния ден Софийски университет "Климент Охридски ". През 1896-1897 година е декан на Юридическия факултет на висшето учебно заведение.
От 1881 година е дописен, а от 1884 година към този момент и постоянен член-кореспондент на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките).
През 1902-1903 година Балабанов е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 година - в Гърция.
Марко Балабанов е прародител на писателя Георги Данаилов.
Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 година в София, съгласно Данаил Кръпчев "в бедност ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ