Станът на Жакар прави технологична революция в текстилната индустрия
На днешния ден можем да си спомним за Жозеф Мари Жакар (Joseph Marie Jacquard, семейството се произнася Жакар) - френски тъкач и търговец, и откривател, дал мощен подтик на софтуерната гражданска война в текстилната индустрия. Той е роден на 7 юли 1752 година в град Лион - европейската столица на копринената промишленост.
В началото Жакард е просто тъкач на коприна и търговец, само че взема решение да направи машина, с която да създава по-бързо и по-качествено платове. Идеята за тъкачен стан, по този начин наречения "стан на Жакар ", се ражда още през 1790 година, само че първата му машина е подготвена едвам през 1801 година. Тогава той за първи път я показва пред аудитория. Няколко години по-късно, към този момент модернизиран, той показва тъкачен стан, който може да се програмира, с цел да се реализиран разнообразни шарки.
Тъй като не патентова машината, Жозеф Жакард получава доживотна пенсия от френското държавно управление и редица други награди, само че в същото време печели и много врагове в текстилната индустрия. Тъкачите на коприна в Лион, да вземем за пример, изгарят съвсем всичките му машини и атакуват персонално Жакард за това, че се пробва да ги лиши от издръжка.
Според легендата, служащите блокирали тъкачните станове с дървените си обувки, наречени "сабо ", откъдето идва и думата "саботаж ". За първи път за бойкот стартира да се приказва през XIX век, по време на Индустриалната гражданска война.
Във Франция стартират да стават голям брой повреди на новите механични станове, които изместват ръчното тъкане. Тъй като механичните станове създават доста повече продукция, с по-малко хора, постоянно недоволните служащи хвърляли своите груби дървени обувки - сабо (на френски език - sabots), в движещите елементи и по този начин повреждали машините.
По-късно обаче преимуществата на тъкачния стан на Жакард са оценени, и през 1812 година във Франция към този момент работят към 11 000 машини.
Днес "жакард " се назовава текстилът, изтъкан на механичния стан, изобретен от Жозеф Мари Жакард на 19 април 1805 година. Жакардовите платове се характеризират с преплитащи се цветни влакна, образуващи повтарящи се орнаменти. Използват се естествени естествени нишки (коприна, вълна, памук) или изкуствени (полиестер), да вземем за пример сатениран жакард за вратовръзки, дамаски, покривки и други.
В началото Жакард е просто тъкач на коприна и търговец, само че взема решение да направи машина, с която да създава по-бързо и по-качествено платове. Идеята за тъкачен стан, по този начин наречения "стан на Жакар ", се ражда още през 1790 година, само че първата му машина е подготвена едвам през 1801 година. Тогава той за първи път я показва пред аудитория. Няколко години по-късно, към този момент модернизиран, той показва тъкачен стан, който може да се програмира, с цел да се реализиран разнообразни шарки.
Тъй като не патентова машината, Жозеф Жакард получава доживотна пенсия от френското държавно управление и редица други награди, само че в същото време печели и много врагове в текстилната индустрия. Тъкачите на коприна в Лион, да вземем за пример, изгарят съвсем всичките му машини и атакуват персонално Жакард за това, че се пробва да ги лиши от издръжка.
Според легендата, служащите блокирали тъкачните станове с дървените си обувки, наречени "сабо ", откъдето идва и думата "саботаж ". За първи път за бойкот стартира да се приказва през XIX век, по време на Индустриалната гражданска война.
Във Франция стартират да стават голям брой повреди на новите механични станове, които изместват ръчното тъкане. Тъй като механичните станове създават доста повече продукция, с по-малко хора, постоянно недоволните служащи хвърляли своите груби дървени обувки - сабо (на френски език - sabots), в движещите елементи и по този начин повреждали машините.
По-късно обаче преимуществата на тъкачния стан на Жакард са оценени, и през 1812 година във Франция към този момент работят към 11 000 машини.
Днес "жакард " се назовава текстилът, изтъкан на механичния стан, изобретен от Жозеф Мари Жакард на 19 април 1805 година. Жакардовите платове се характеризират с преплитащи се цветни влакна, образуващи повтарящи се орнаменти. Използват се естествени естествени нишки (коприна, вълна, памук) или изкуствени (полиестер), да вземем за пример сатениран жакард за вратовръзки, дамаски, покривки и други.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ