Асен Йорданов - пионер в авиацията и конструктор на Боинг и Дъглас
На днешния ден можем да си спомним за изобретателят, инженер и летец Асен Йорданов. Той умира на 19 октомври 1967 година в Уайт Плейнс - град в окръг Уестчестър, на 30 км северно от центъра на град Ню Йорк, на 71-годишна възраст. Прахът от урната му е разпилян със аероплан в небето над Америка.
Асен Йорданов е роден на 2 септември през 1896 година в София. Той е считан за създател на авиоинженерството в България и има принос в развиването на американската авиация. "Йорданов залив " на Земя Греъм в Антарктида е наречен точно на този популярен българин Асен Йорданов.
От дребен обичаното му занятие е да прави хвърчила. През лятото на 1912 година, дружно с татко си, любознателният юноша посещава механически изложения и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После татко му го изпраща да учи във френския град Гренобъл. Асен обаче постъпва в учебното заведение за водачи на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан ". Като пионер в основаването на самолети и като първия летец преодолял пролива Ламанш (la Manche), Блерио през 1909 година потвърждава, че самолетът не е единствено едно средство за атракция и забавление, а ново непознато средство за превоз. Името на Блерио е неразривно обвързвано със основаването и триумфите на българската авиация и в идващите години. В школата в Етамп край Париж през 1912 година се дипломират първите български летци офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. "Блерио " е главният аероплан в българската авиация.
По време на Балканската война, едвам 16-годишен, Асен отпътува за фронта доброволец и постъпва като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български аероплан "Експрес ", който приключва през лятото на 1915 година. След неговото тестване специфична комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Няма позволени неточности. Признава се за откритие, а Асен Йорданов - за откривател. Датата 10 август 1915 година да се смята за начало на българското самолетостроене. "
Асен Йорданов взе участие и в Първата международна война. Във въздушното поделение в село Удово му се поверява военен аероплан, с който взема присъединяване във въздушни боеве с вражески самолети. За проявена изключителна смелост е награден с медал за смелост. След войната Ньойският контракт не разрешава на България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, персоналният състав е уволнен. Това е мощно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.
Амбициозният юноша обаче е неуморен. През 1921 година Американският аероклуб афишира конкурс за обиколка на Земята със аероплан. За спечелилите е оповестена премия от един милион $. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското държавно управление двамата българи идват в Съединени американски щати, само че състезанието не се организира,...защото от други страни не се престрашават да вземат участие.
С позволение на държавното управление Асен Йорданов остава в Съединени американски щати. Първоначално прави каквато и да е работа и усърдно учи британски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, след това става летец-изпитател. Продължава да учи и приключва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. С необятните си механически познания и опит става централна фигура в концерна "Къртис " и е назначен за основен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи "Локхийлд ", "Дъглас ", "Боинг " и "Пайпър ". Като основен конструктор прави първия в света многоцелов аероплан "Дъглас ДС-3 ", сетне известните от Втората международна война летящи замъци "Боинг В-17 Фортес ", "Боинг-29 Супер Фортес ", тежките изтребители "Лайтинг Р-38 " и други.
През 1941 година Асен Йорданов основава сдружение Jordanoff Aviation Company , преименувано по-късно в Jordanoff Corporation, съпроводено от Jordanoff Electronics. Ателиетата му заемат четирите етажа на постройката на "Медисън авеню " в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната защита на Съединени американски щати и се намира в строга секретност.
Неговата известност нараства още, когато открива и авиационно учебно заведение.
Асен Йорданов е създател на многочислени писания с практическа стойност, отдадени на пилотирането и теоретичната подготовка на водачите, в това число за на ден и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната индустрия. В Съединени американски щати са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в доста страни, в това число и в Съветския съюз. Текстът в тях е компактен, прецизен и е съпроводен от илюстрации. Това може да се дефинира като образно преподаване. Йорданов употребява нормално всекидневен жанр, като че ли се обръща към читателите като към свои възпитаници и другари. Той постоянно прибавя към своите механически илюстрации някои комикси, които трансформират сухата материя в приятна и лека за четене.
След Втората международна война стартира крах в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в областта на авиацията и се насочва към нови области.
През 50-е години на ХХ век Йорданов работи върху сигурността при колите и е един от основателите на въздушната възглавница , а също и върху апарата Джорданоф - предтеча на днешния телефонен секретар, който също така дава и опция няколко души по едно и също време да беседват между тях.
Още приживе неговите заслуги са приети. Най-голямото американско списание - "Таймс ", на 16 януари 1939 година на страниците "Известни персони " помества портрет на Йорданов и разказва неговата кариера. Името му е вписано в "Книгата за почетни жители на Ню Йорк ", портретът му е изложен в "Залата на славните " в нюйоркското летище "Ла Гуардия ". В National Air and Space Museum към Смитсоновия институт са изложени негови движимости и персонални архиви.
Асен Йорданов е роден на 2 септември през 1896 година в София. Той е считан за създател на авиоинженерството в България и има принос в развиването на американската авиация. "Йорданов залив " на Земя Греъм в Антарктида е наречен точно на този популярен българин Асен Йорданов.
От дребен обичаното му занятие е да прави хвърчила. През лятото на 1912 година, дружно с татко си, любознателният юноша посещава механически изложения и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После татко му го изпраща да учи във френския град Гренобъл. Асен обаче постъпва в учебното заведение за водачи на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан ". Като пионер в основаването на самолети и като първия летец преодолял пролива Ламанш (la Manche), Блерио през 1909 година потвърждава, че самолетът не е единствено едно средство за атракция и забавление, а ново непознато средство за превоз. Името на Блерио е неразривно обвързвано със основаването и триумфите на българската авиация и в идващите години. В школата в Етамп край Париж през 1912 година се дипломират първите български летци офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. "Блерио " е главният аероплан в българската авиация.
По време на Балканската война, едвам 16-годишен, Асен отпътува за фронта доброволец и постъпва като монтьор в аеропланното поделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български аероплан "Експрес ", който приключва през лятото на 1915 година. След неговото тестване специфична комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Няма позволени неточности. Признава се за откритие, а Асен Йорданов - за откривател. Датата 10 август 1915 година да се смята за начало на българското самолетостроене. "
Асен Йорданов взе участие и в Първата международна война. Във въздушното поделение в село Удово му се поверява военен аероплан, с който взема присъединяване във въздушни боеве с вражески самолети. За проявена изключителна смелост е награден с медал за смелост. След войната Ньойският контракт не разрешава на България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, персоналният състав е уволнен. Това е мощно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.
Амбициозният юноша обаче е неуморен. През 1921 година Американският аероклуб афишира конкурс за обиколка на Земята със аероплан. За спечелилите е оповестена премия от един милион $. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското държавно управление двамата българи идват в Съединени американски щати, само че състезанието не се организира,...защото от други страни не се престрашават да вземат участие.
С позволение на държавното управление Асен Йорданов остава в Съединени американски щати. Първоначално прави каквато и да е работа и усърдно учи британски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, след това става летец-изпитател. Продължава да учи и приключва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. С необятните си механически познания и опит става централна фигура в концерна "Къртис " и е назначен за основен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи "Локхийлд ", "Дъглас ", "Боинг " и "Пайпър ". Като основен конструктор прави първия в света многоцелов аероплан "Дъглас ДС-3 ", сетне известните от Втората международна война летящи замъци "Боинг В-17 Фортес ", "Боинг-29 Супер Фортес ", тежките изтребители "Лайтинг Р-38 " и други.
През 1941 година Асен Йорданов основава сдружение Jordanoff Aviation Company , преименувано по-късно в Jordanoff Corporation, съпроводено от Jordanoff Electronics. Ателиетата му заемат четирите етажа на постройката на "Медисън авеню " в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната защита на Съединени американски щати и се намира в строга секретност.
Неговата известност нараства още, когато открива и авиационно учебно заведение.
Асен Йорданов е създател на многочислени писания с практическа стойност, отдадени на пилотирането и теоретичната подготовка на водачите, в това число за на ден и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната индустрия. В Съединени американски щати са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в доста страни, в това число и в Съветския съюз. Текстът в тях е компактен, прецизен и е съпроводен от илюстрации. Това може да се дефинира като образно преподаване. Йорданов употребява нормално всекидневен жанр, като че ли се обръща към читателите като към свои възпитаници и другари. Той постоянно прибавя към своите механически илюстрации някои комикси, които трансформират сухата материя в приятна и лека за четене.
След Втората международна война стартира крах в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в областта на авиацията и се насочва към нови области.
През 50-е години на ХХ век Йорданов работи върху сигурността при колите и е един от основателите на въздушната възглавница , а също и върху апарата Джорданоф - предтеча на днешния телефонен секретар, който също така дава и опция няколко души по едно и също време да беседват между тях.
Още приживе неговите заслуги са приети. Най-голямото американско списание - "Таймс ", на 16 януари 1939 година на страниците "Известни персони " помества портрет на Йорданов и разказва неговата кариера. Името му е вписано в "Книгата за почетни жители на Ню Йорк ", портретът му е изложен в "Залата на славните " в нюйоркското летище "Ла Гуардия ". В National Air and Space Museum към Смитсоновия институт са изложени негови движимости и персонални архиви.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ