На днешния ден можем да си спомним за Григор Димитров

...
На днешния ден можем да си спомним за Григор Димитров
Коментари Харесай

Григор Начович е първият български финансов министър

На днешния ден можем да си спомним за Григор Димитров Начович - първият български финансов министър, политик и посланик. Той умира в София на 4 януари 1920 година.

Министерството на финансите е учредено през 1879 година в сходство с Търновската Конституция. Неговата цел била да приготви и вкара в осъществяване на държавния бюджет на страната. Първоначално Григор Начович е един от водачите на Консервативната партия, само че по-късно взе участие в държавни управления, които са с противоположна политическа ориентировка, като тези на Стефан Стамболов (основава и управлява Народнолибералната партия), Константин Стоилов (основател и водач на Народната партия) и Тодор Иванчов (от Либералната партия).

Григор Начович е роден на 22 януари през 1845 година в Свищов, тогава в Османската империя, в фамилията на състоятелен търговец. Той учи в гръцкото учебно заведение в Свищов, след това във френския лицей в Бебек и в търговски учебни заведения в Париж и Виена. След като приключва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 година оглавява локалния революционен комитет.

След прекосяването на четата на Филип Тотю (хайдутин и революционер) в България през 1867 година Григор Начович е заставен да замине за Букурещ, опасявайки се от гонене от управляващите. Там той работи дружно с Българската добродетелна тайфа (организация на русофилски настроените българи емигранти, основно едри търговци) и подкрепя заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград (през 1867-1868 г.).

През 1868 година Григор Начович отпътува за Виена, където работи в локалния клон на комерсиалната компания на татко си. Той основава книжовното сдружение Напредък и написа за разнообразни френски и немски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник е и на списание "Летоструй ".

По време на Сръбско-турската война през 1876 година провежда изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877-1878 година е на работа в съветското Главно командване. Заедно с това е ледактор на вестник "Марица " в Пловдив.

След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема поредно разнообразни административни длъжности - министър на финансите в първото българско държавно управление (1879 г.) и кабинета на Леонид Соболев (1882-1883 г.). После е министър на външните работи и изповеданията (1879-1880 г.), помощник-кмет на София (1880-1881 г.) и министър на вътрешните работи (1882 г.).

Григор Начович е народен представител в Учредителното заседание в Търново (10 февруари -16 април 1879 г.) - първото Народно заседание на България след Освобождението на страната от османско господство през 1878 година.

После Начович взе участие и в работата на първото Велико национално заседание, което заседава във Търново от 17 април до 26 юни 1879 година с ръководител екзарх Антим I. То избира немския принц Александър Батенберг за пръв български княз.

Григор Начович е член на основания по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881-1883 г.). В края на "Режима " е финансов министър и в съдружното държавно управление на Драган Цанков (1883-1884 г.).

През 1882 година става дописен, а през 1884 година - постоянен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.

През идната година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и публично остава на този пост до 1889-а.
След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко държавни управления в интервала сред 1886 и 1888 година. От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което още веднъж става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896 г.), кмет на София (1896-1897 г.) и министър на търговията и земеделието (1899-1900 г.).

От 1903 до 1906 година Григор Начович е дипломатически представител в Цариград.

Участва и в договарянията по сключването на Лондонския кротичък контракт, подписан на 17 май (30 май нов стил) през 1913 година. Документът урежда връзките сред страните от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, а с него се поставя завършек на Балканската война (1912-1913 г.). Претърпяла проваляне във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съдружниците съвсем всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда основаването на албанска страна. Споровете сред България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до експлоадирането на Междусъюзническата война през юни 1913-а.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР