На днешния ден можем да си спомним за д-р Петър

...
На днешния ден можем да си спомним за д-р Петър
Коментари Харесай

Петър Берон издава своя Буквар с различни поучения, или т.нар. Рибен буквар

На днешния ден можем да си спомним за доктор Петър Хаджи Берович (д-р Петър Берон) - доктор, икономически и образован деятел и донор. Той е и ослепителен академик енциклопедист, възпитател, мъдрец и естественик. Автор е и на "Рибния буквар " (1824 г.) - първия български буквар.

Петър Берон е открит удушен на 21 март 1871 година в имението си до Крайова (Румъния). В началото на годината той пристигнал за финален път в Румъния, с цел да уреди някои въпроси по отношение на парцела си, по които било заведено дело пред румънските съдилища.

През 1853 година Петър Берон направил наследство, модифицирано през 1867 година веднъж, а през 1870 година повторно. За реализатор на последното оставил един комитет с ръководител родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев.

След гибелта му оставените от Берон попечители печелят правосъдното дело, обезпечават парцела и изпълват наследството. От продажбата на парцела се получава много огромна сума, от която дребна част била отделена за котленската община, а останалата - за постройката на Българската мъжка гимназия в Одрин. От 1896 тя носи името на видния възрожденец доктор Петър Берон и покрива част от материалните си потребности от годишните лихви на завещаните от него пари за образователни цели. Тя е основен образован и революционен център на българите в османската част на Тракия.

Петър Берон е роден през 1799 година в Котел. За малко живее в Брашов. Учи в локално килийно учебно заведение и в елино-българско учебно заведение на даскал Андон Хаджи Кринчу, а след завършването му стартира работа. Двайсетинагодишен отива в Букурещ, където учи в положително гръцко учебно заведение, а по-късно с помощ от сънародници - в разнообразни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг (има паметна плоча в негова чест) и в Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 година пази докторат и се връща в Румъния.

Петър Берон е създател на към 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломираният доктор се отдава и на научни занимания. Петър Берон подарява средства за поддръжка на доста български учебни заведения. Той учи и работи интензивно в Сорбоната (в Париж), където е прочут като един талантлив академик. Французите са запленени от този научен талант, предлагайки му да одобри френско поданство под името Пиер Барон. Той отхвърля да одобри поданство, оставайки си гражданин на султана. Но приема да се назова Петър Берон. По време на своето престояване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна постройка, където тук-там покривът е сринат и се вижда небето. Получава хубава заплата, която влага в лаборатория по химия за опити, и продължава да живее в мизерия.

През 1824 година благодарение на просветителя Антон Иванов, издава Буквар с разнообразни поуки , или така наречен "Рибен буквар ". Той носи това име поради изобразените в края на книгата кит и делфин (всъщност и двата типа животни са бозайници, а не риби). Това е първият новобългарски буквар въобще, и е публикуван от Петър Берон в Брашов. Поради огромния интерес към този учебник той претърпява шест издания в продължение на 20 години, а създателят му доктор Петър Берон се радва на високо почитание. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в тези времена "е бил последната книга за обучение и които го изучвале от кора до кора, минували към този момент за учени ".

През 1842 година доктор Берон отпътува за Париж и се увлича в проучването на физико-математическите и естествените науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома.

През 1863 година той написа една разработка за безжичния морски телеграф.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР