20 януари: Денят на Патриарх Евтимий
На днешния ден честваме Деня на Патриарх Евтимий, една от най-великите персони в българската история.
Сведенията, които имаме през днешния ден за Патриарх Евтимий, са основани най-вече на житията, написани от неговите възпитаници. Спред тях той е роден към 1327 година в Търново и съгласно някои произлиза от знатния жанр Цамблак. Получава образованието си в манастирите към Търновград (дн. Велико Търново) и приема отшелнически чин.
Около 1350 година постъпва в Килифаревския манастир, притеглен от славата на Теодосий Търновски. Именитият свещеник го прогласява за собствен пръв асистент и иконом на манастира, а самият той се уединява в гората, отдавайки се на мълчание (исихия). Евтимий има задачата всяка вечер да върви при него и да му рапортува за протичащото се в обителта. За да заяви за приближаването си, той би трябвало да бие клепало.
Легендата споделя, че Евтимий вижда учителя си по време на молитва като огнен дирек, а на идващия ден, обливайки се в сълзи св. Теодосий предсказва, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, само че по негово време България ще погине от турско настъпление.
През 1363 година св. Теодосий отпътува за Цариград (дн. Истанбул) дружно с четирима свои възпитаници. Евтимий е един от тях. Скоро след идването им в патриаршеския манастир " Св. страдалец Мамант " Теодисий умира. Това подтиква бъдещия търновски патриарх да постъпи в манастира " Студион ". По-късно се реалокира в лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.
Скоро след идването си е набеден, че крие в килията си някакво огромно богатство на българските царе. Византийският император Йоан V Палеолог проверява персонално случая и взема решение да заточи Евтимий на остров Лимнос. След освобождението си от изгнание, той се причислява към Зографския манастир.
През 1371 година, след седемгодишно пътешествие, Евтимий се завръща в България и основава църквата " Св. Троица ", която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от възпитаници, които оказват помощ за организирането на манастира, прочут през днешния ден като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се провежда и Търновската книжовна школа.
През 1375 година, след гибелта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и крах на нравите. Получава популярност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Една от най-важните стъпки, които новият патриарх подхваща, е промяната в българския литературен език. За претекстовете да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в " Похвално слово за Евтимий " от Григорий Цамблак и " Сказание за буквите " на Константин Костенечки. Григорий споделя, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, защото е неудовлетворен от по-старите преводи. Техните неточности с натрупването си довеждат до съществено изкривяване на свещените текстове, до неправилно пояснение на смисъла им и появяването на ереси.
Сведението се удостоверява от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на главните за християнството книги - четирите евангелия, " Стария завет ", " Апостола ". За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които избират свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те постановат е неестествен и далечен от националния диалект. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата промяна са спорни. Правилата направени от Евтимий се ползват както при превод по този начин и при основаването на истински творби.
През пролетта на 1393 година султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий управлява отбраната му. Смята се, че градът устоя тримесечна блокада. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата. Една от легендите за рухването на остарялата българска столица споделя, че Патриарх Евтимий договаря предаването на града поради заплахата в крепостта да избухне зараза и гладни протести. Друга версия споделя за изменничество от страна на намиращ се в крепостта жид (евреин).
Сюлейман Челеби снема обсадата, след което оставя един гарнизон за защита на града. В летописа на Григорий Цамблак се загатва, че османският шеф събира всички видни търновски жители и боляри посредством неистина в една от столичните църкви под предтекст, че ще се съвещава с тях по управнически въпроси. Вместо заседание, видните българи намират гибелта си.
Евтимий също е наказан на гибел, само че е избавен в последната минута от знамение. Легендата споделя, че когато палачът подвига ятагана си, с цел да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменява. Уплашени от случилото се, османците вземат решение да заточат духовника.
Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където и умира към 1401 - 1402 година Все още обаче има разногласия дали българският патриарх е заровен в покрайнините на манастира.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се уважава в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1320 година — Херцог Владислав I става крал на Полша.
• 1600 година — Светата инквизиция признава Джордано Бруно за разколник.
• 1841 година — Китай отстъпва Хонконг на Англия и възвръща ръководството си в тази територия едвам през 1997г.
• 1877 година — Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за ориста на християнското население на Балканите.
• 1895 година — В щата Ню Хампшър стартира рутинно потребление на рентгенов уред за клинични цели.
• 1937 година — Франклин Делано Рузвелт слага началото на полагане на клетва президента на Съединени американски щати на този ден. Преди това датата е била 4 март.
• 1941 година — Втората международна война: Правителството на България взема решение да причисли страната към Тристранния пакт.
• 1942 година — Втората международна война: В Берлин, нацистите организират конференция на тематика окончателното решение на еврейския въпрос, известна като Конференцията Ванзее, която дава насоки на практиката на всеобщото очистване на евреи.
• 1945 година — Втората международна война: Унгария подписва акт на безусловна капитулация и афишира война на досегашния си съдружник Хитлеристка Германия.
• 1946 година — Основана е Централна разследваща група на Съединени американски щати с акт на президента Хари Труман, която по-късно прераства в Централно разследващо ръководство — CIA.
• 1961 година — Джон Кенеди стъпва в длъжността президент на Съединени американски щати, като най-млад и първи римокатолически президент. Неговото церемониално послание е едно от най-запомнящите се за 20 век.
• 1978 година — Състои се първият полет на руския безпилотен галактически транспортен съд Прогрес 7К-ТГ.
• 1980 година — Съединени американски щати афишират протест на Олимпийските игри в Москва.
• 1986 година — Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват контракт за взаимно строителство на тунел под Ла Манш от Англия и Франция.
• 1993 година — Основана е първата частна електронна медия в Република Македония малкия екран А1.
• 1996 година — Ясер Арафат става първия определен президент на Палестина.
• 2001 година — Състои се премиерата на кино лентата „ Авалон “ в Япония.
• 2009 година — Барак Обама встъпва в служба като 44-ия президент на Съединени американски щати и първия негър президент в страната.
Родени
• 225 година — Гордиан III, римски император
• 1292 година — Елишка Пршемисловна, чешка кралица
• 1716 година — Жан-Жак Бартелеми, френски археолог
• 1716 година — Карлос III, крал на Испания
• 1732 година — Юхан Фалк, шведски ботаник
• 1734 година — Робърт Морис, американски търговец
• 1734 година — Шарл Александър дьо Калон, френски политик
• 1751 година — Фердинанд I Пармски, херцог на Парма
• 1775 година — Андре-Мари Ампер, френски физик
• 1785 година — Бетина декор Арним, немска писателка
• 1853 година — Стефан Бобчев, български държавник
• 1857 година — Владимир Бехтерев, съветски невропатолог
• 1873 година — Йоханес Йенсен, датски публицист, Нобелов лауреат
• 1874 година — Лазар Киселинчев, български бунтовник
• 1874 година — Стив Блумър, британски футболист
• 1884 година — Абрахам Мерит, американски публицист
• 1884 година — Георги Андрейчин, български политик
• 1887 година — Димитър Ковачев, български бунтовник
• 1889 година — Петко Атанасов, български артист
• 1890 година — Яко Доросиев, български комунистически деятел
• 1895 година — Вилхелм Кризоли, немски офицер
• 1902 година — Виктория Ангелова - Винарова, българска архитектка
• 1902 година — Назъм Хикмет, турски стихотворец
• 1911 година — Алфредо Фони, италиански футболист
• 1915 година — К. В. Керам, немски публицист
• 1920 година — ДеФорест Кели, американски артист
• 1920 година — Федерико Фелини, италиански режисьор
• 1921 година — Иван Врачев, български политик
• 1923 година — Иван Илиев Иванов, български държавник
• 1925 година — Борис Апостолов, български футболист
• 1926 година — Патриша Нийл, американска актриса
• 1930 година — Едуин Олдрин, американски астронавт
• 1931 година — Савако Арийоши, японска писателка
• 1931 година — Дейвид Лий, американски физик, Нобелов лауреат
• 1932 година — Хачо Бояджиев, български режисьор
• 1937 година — Минтимер Шаймиев, президент на Татарстан
• 1944 година — Нанси Чодороу, американска психоаналитичка
• 1946 година — Дейвид Линч, американски сценарист и режисьор
• 1948 година — Нанси Крес, американска писателка — фантастика
• 1949 година — Иван Стоянов, български футболист
• 1949 година — Йоран Персон, министър председател на Швеция
• 1949 година — Месроб Енгибаров, български фотограф
• 1952 година — Йордан Караджов, български рок-певец
• 1953 година — Джон Робъртсън, шотландски футболист
• 1956 година — Бил Мар, американски артист
• 1956 година — Родолфо Родригес, уругвайски вратар,
• 1956 година — Франц Тост, австрийски състезателен управител
• 1957 година — Алу Алханов, президент на Чеченската република
• 1958 година — Лоренцо Ламас, американски артист
• 1958 година — Пламен Панайотов, български политик
• 1959 година — Робърт А. Салваторе, американски публицист
• 1969 година — Максим Поташов, съветски учител
• 1970 година — Бранка Катич, сръбска актриса
• 1971 година — Петя Пендарева, българска лекоатлетка
• 1972 година — Георги Марков, български футболист
• 1973 година — Румен Истревски, български футболист
• 1974 година — Христо Фурджев, български футболист
• 1976 година — Тодор Финков, български академик, съвременник
• 1976 година — Хендрик Мьобус, немски музикант и неонацист
• 1977 година — Илиан Стоянов, български футболист
• 1978 година — Биляна Павлова, българска тенисистка
• 1979 година — Роб Бъртън, американски музикант (Linkin Park)
• 1981 година — Оуен Харгрийвс, британски футболист
• 1982 година — Александру Пакурар, румънски футболист
• 1984 година — Емил Урумов, български футболист
• 1991 година — Полона Херцог, словенска тенисистка
Починали
• 250 година — Свети Фабиан, папа
• 287 година — Севастиан, християнски страдалец
• 842 година — Теофил, византийски император
• 1479 година — Хуан II Велики, крал на Навара
• 1513 година — Елена Ивановна, кралица на Полша
• 1612 година — Рудолф II, немски император
• 1639 година — Мустафа I, султан на Османската империя
• 1666 година — Анна Австрийска, кралица на Франция
• 1745 година — Карл VII, император на Свещената Римска империя
• 1819 година — Карлос IV, крал на Испания
• 1826 година — Станислав Сташиц, полски мъдрец
• 1850 година — Адам Готлоб Йоленшлегер, датски стихотворец
• 1871 година — Александър Серов, съветски композитор и музикален критик
• 1875 година — Жан-Франсоа Миле, френски художник
• 1892 година — Джон Кауч Адамс, британски академик
• 1896 година — Хайнрих декор Батенберг, немски принц
• 1898 година — Коста Абраш, сръбски стихотворец
• 1900 година — Джон Ръскин, британски публицист
• 1900 година — Р. Д. Блекмор, британски публицист
• 1908 година — Бойко Чавдаров, български бунтовник
• 1913 година — Димитър Робков, български бунтовник
• 1914 година — Яков Петкович, български боен доктор
• 1920 година — Антон декор Фройнд, маджарски психоаналитик
• 1921 година — Алфред Натхорст, шведски геолог
• 1923 година — Върбан Килифарски, български бунтовник
• 1934 година — Гаврил Генов, български политик
• 1936 година — Джордж V, крал на Англия
• 1939 година — Владимир Руменов, български бунтовник
• 1940 година — Теофил Николов, български държавник
• 1943 година — Никола Сакаров, български финансист
• 1944 година — Дако Цоков, български партизанин
• 1944 година — Джеймс Кетъл, американски психолог
• 1945 година — Петър Бойович, сръбски офицер
• 1945 година — Яни Попов, български бунтовник
• 1973 година — Амилкар Кабрал, политик от Гвинея-Бисау
• 1981 година — Иван Апостолов, български правист
• 1981 година — Петър Кантарджиев, български проектант
• 1983 година — Гаринча, бразилски футболист
• 1984 година — Джони Вайсмюлер, американски плувец
• 1990 година — Барбара Стануик, американска актриса
• 1991 година — Хари Гизе, немски артист
• 1993 година — Одри Хепбърн, британска актриса
• 1994 година — Мат Бъзби, шотландски футболист
• 1996 година — Джери Мълиган, американски джаз музикант
• 1984 година — Джони Вайсмюлер, американски плувец, олимпийски първенец
• 2000 година — Славко Яневски, публицист от Република Македония
• 2006 година — Марко Стойчев, български сценарист
• 2012 година — Ета Джеймс, американска певица
Празници
• Петльовден
• Азербайджан — Ден на мъчениците
• Гвинея-Бисау и Кабо Верде — Ден на героите
• Мали — Празник на армията
obekti.bg
Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!
Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Сведенията, които имаме през днешния ден за Патриарх Евтимий, са основани най-вече на житията, написани от неговите възпитаници. Спред тях той е роден към 1327 година в Търново и съгласно някои произлиза от знатния жанр Цамблак. Получава образованието си в манастирите към Търновград (дн. Велико Търново) и приема отшелнически чин.
Около 1350 година постъпва в Килифаревския манастир, притеглен от славата на Теодосий Търновски. Именитият свещеник го прогласява за собствен пръв асистент и иконом на манастира, а самият той се уединява в гората, отдавайки се на мълчание (исихия). Евтимий има задачата всяка вечер да върви при него и да му рапортува за протичащото се в обителта. За да заяви за приближаването си, той би трябвало да бие клепало.
Легендата споделя, че Евтимий вижда учителя си по време на молитва като огнен дирек, а на идващия ден, обливайки се в сълзи св. Теодосий предсказва, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, само че по негово време България ще погине от турско настъпление.
През 1363 година св. Теодосий отпътува за Цариград (дн. Истанбул) дружно с четирима свои възпитаници. Евтимий е един от тях. Скоро след идването им в патриаршеския манастир " Св. страдалец Мамант " Теодисий умира. Това подтиква бъдещия търновски патриарх да постъпи в манастира " Студион ". По-късно се реалокира в лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.
Скоро след идването си е набеден, че крие в килията си някакво огромно богатство на българските царе. Византийският император Йоан V Палеолог проверява персонално случая и взема решение да заточи Евтимий на остров Лимнос. След освобождението си от изгнание, той се причислява към Зографския манастир.
През 1371 година, след седемгодишно пътешествие, Евтимий се завръща в България и основава църквата " Св. Троица ", която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от възпитаници, които оказват помощ за организирането на манастира, прочут през днешния ден като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се провежда и Търновската книжовна школа.
През 1375 година, след гибелта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и крах на нравите. Получава популярност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Една от най-важните стъпки, които новият патриарх подхваща, е промяната в българския литературен език. За претекстовете да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в " Похвално слово за Евтимий " от Григорий Цамблак и " Сказание за буквите " на Константин Костенечки. Григорий споделя, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, защото е неудовлетворен от по-старите преводи. Техните неточности с натрупването си довеждат до съществено изкривяване на свещените текстове, до неправилно пояснение на смисъла им и появяването на ереси.
Сведението се удостоверява от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на главните за християнството книги - четирите евангелия, " Стария завет ", " Апостола ". За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които избират свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те постановат е неестествен и далечен от националния диалект. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата промяна са спорни. Правилата направени от Евтимий се ползват както при превод по този начин и при основаването на истински творби.
През пролетта на 1393 година султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий управлява отбраната му. Смята се, че градът устоя тримесечна блокада. На 17 юли 1393 година турците завладяват столицата. Една от легендите за рухването на остарялата българска столица споделя, че Патриарх Евтимий договаря предаването на града поради заплахата в крепостта да избухне зараза и гладни протести. Друга версия споделя за изменничество от страна на намиращ се в крепостта жид (евреин).
Сюлейман Челеби снема обсадата, след което оставя един гарнизон за защита на града. В летописа на Григорий Цамблак се загатва, че османският шеф събира всички видни търновски жители и боляри посредством неистина в една от столичните църкви под предтекст, че ще се съвещава с тях по управнически въпроси. Вместо заседание, видните българи намират гибелта си.
Евтимий също е наказан на гибел, само че е избавен в последната минута от знамение. Легендата споделя, че когато палачът подвига ятагана си, с цел да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменява. Уплашени от случилото се, османците вземат решение да заточат духовника.
Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където и умира към 1401 - 1402 година Все още обаче има разногласия дали българският патриарх е заровен в покрайнините на манастира.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се уважава в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1320 година — Херцог Владислав I става крал на Полша.
• 1600 година — Светата инквизиция признава Джордано Бруно за разколник.
• 1841 година — Китай отстъпва Хонконг на Англия и възвръща ръководството си в тази територия едвам през 1997г.
• 1877 година — Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за ориста на християнското население на Балканите.
• 1895 година — В щата Ню Хампшър стартира рутинно потребление на рентгенов уред за клинични цели.
• 1937 година — Франклин Делано Рузвелт слага началото на полагане на клетва президента на Съединени американски щати на този ден. Преди това датата е била 4 март.
• 1941 година — Втората международна война: Правителството на България взема решение да причисли страната към Тристранния пакт.
• 1942 година — Втората международна война: В Берлин, нацистите организират конференция на тематика окончателното решение на еврейския въпрос, известна като Конференцията Ванзее, която дава насоки на практиката на всеобщото очистване на евреи.
• 1945 година — Втората международна война: Унгария подписва акт на безусловна капитулация и афишира война на досегашния си съдружник Хитлеристка Германия.
• 1946 година — Основана е Централна разследваща група на Съединени американски щати с акт на президента Хари Труман, която по-късно прераства в Централно разследващо ръководство — CIA.
• 1961 година — Джон Кенеди стъпва в длъжността президент на Съединени американски щати, като най-млад и първи римокатолически президент. Неговото церемониално послание е едно от най-запомнящите се за 20 век.
• 1978 година — Състои се първият полет на руския безпилотен галактически транспортен съд Прогрес 7К-ТГ.
• 1980 година — Съединени американски щати афишират протест на Олимпийските игри в Москва.
• 1986 година — Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват контракт за взаимно строителство на тунел под Ла Манш от Англия и Франция.
• 1993 година — Основана е първата частна електронна медия в Република Македония малкия екран А1.
• 1996 година — Ясер Арафат става първия определен президент на Палестина.
• 2001 година — Състои се премиерата на кино лентата „ Авалон “ в Япония.
• 2009 година — Барак Обама встъпва в служба като 44-ия президент на Съединени американски щати и първия негър президент в страната.
Родени
• 225 година — Гордиан III, римски император
• 1292 година — Елишка Пршемисловна, чешка кралица
• 1716 година — Жан-Жак Бартелеми, френски археолог
• 1716 година — Карлос III, крал на Испания
• 1732 година — Юхан Фалк, шведски ботаник
• 1734 година — Робърт Морис, американски търговец
• 1734 година — Шарл Александър дьо Калон, френски политик
• 1751 година — Фердинанд I Пармски, херцог на Парма
• 1775 година — Андре-Мари Ампер, френски физик
• 1785 година — Бетина декор Арним, немска писателка
• 1853 година — Стефан Бобчев, български държавник
• 1857 година — Владимир Бехтерев, съветски невропатолог
• 1873 година — Йоханес Йенсен, датски публицист, Нобелов лауреат
• 1874 година — Лазар Киселинчев, български бунтовник
• 1874 година — Стив Блумър, британски футболист
• 1884 година — Абрахам Мерит, американски публицист
• 1884 година — Георги Андрейчин, български политик
• 1887 година — Димитър Ковачев, български бунтовник
• 1889 година — Петко Атанасов, български артист
• 1890 година — Яко Доросиев, български комунистически деятел
• 1895 година — Вилхелм Кризоли, немски офицер
• 1902 година — Виктория Ангелова - Винарова, българска архитектка
• 1902 година — Назъм Хикмет, турски стихотворец
• 1911 година — Алфредо Фони, италиански футболист
• 1915 година — К. В. Керам, немски публицист
• 1920 година — ДеФорест Кели, американски артист
• 1920 година — Федерико Фелини, италиански режисьор
• 1921 година — Иван Врачев, български политик
• 1923 година — Иван Илиев Иванов, български държавник
• 1925 година — Борис Апостолов, български футболист
• 1926 година — Патриша Нийл, американска актриса
• 1930 година — Едуин Олдрин, американски астронавт
• 1931 година — Савако Арийоши, японска писателка
• 1931 година — Дейвид Лий, американски физик, Нобелов лауреат
• 1932 година — Хачо Бояджиев, български режисьор
• 1937 година — Минтимер Шаймиев, президент на Татарстан
• 1944 година — Нанси Чодороу, американска психоаналитичка
• 1946 година — Дейвид Линч, американски сценарист и режисьор
• 1948 година — Нанси Крес, американска писателка — фантастика
• 1949 година — Иван Стоянов, български футболист
• 1949 година — Йоран Персон, министър председател на Швеция
• 1949 година — Месроб Енгибаров, български фотограф
• 1952 година — Йордан Караджов, български рок-певец
• 1953 година — Джон Робъртсън, шотландски футболист
• 1956 година — Бил Мар, американски артист
• 1956 година — Родолфо Родригес, уругвайски вратар,
• 1956 година — Франц Тост, австрийски състезателен управител
• 1957 година — Алу Алханов, президент на Чеченската република
• 1958 година — Лоренцо Ламас, американски артист
• 1958 година — Пламен Панайотов, български политик
• 1959 година — Робърт А. Салваторе, американски публицист
• 1969 година — Максим Поташов, съветски учител
• 1970 година — Бранка Катич, сръбска актриса
• 1971 година — Петя Пендарева, българска лекоатлетка
• 1972 година — Георги Марков, български футболист
• 1973 година — Румен Истревски, български футболист
• 1974 година — Христо Фурджев, български футболист
• 1976 година — Тодор Финков, български академик, съвременник
• 1976 година — Хендрик Мьобус, немски музикант и неонацист
• 1977 година — Илиан Стоянов, български футболист
• 1978 година — Биляна Павлова, българска тенисистка
• 1979 година — Роб Бъртън, американски музикант (Linkin Park)
• 1981 година — Оуен Харгрийвс, британски футболист
• 1982 година — Александру Пакурар, румънски футболист
• 1984 година — Емил Урумов, български футболист
• 1991 година — Полона Херцог, словенска тенисистка
Починали
• 250 година — Свети Фабиан, папа
• 287 година — Севастиан, християнски страдалец
• 842 година — Теофил, византийски император
• 1479 година — Хуан II Велики, крал на Навара
• 1513 година — Елена Ивановна, кралица на Полша
• 1612 година — Рудолф II, немски император
• 1639 година — Мустафа I, султан на Османската империя
• 1666 година — Анна Австрийска, кралица на Франция
• 1745 година — Карл VII, император на Свещената Римска империя
• 1819 година — Карлос IV, крал на Испания
• 1826 година — Станислав Сташиц, полски мъдрец
• 1850 година — Адам Готлоб Йоленшлегер, датски стихотворец
• 1871 година — Александър Серов, съветски композитор и музикален критик
• 1875 година — Жан-Франсоа Миле, френски художник
• 1892 година — Джон Кауч Адамс, британски академик
• 1896 година — Хайнрих декор Батенберг, немски принц
• 1898 година — Коста Абраш, сръбски стихотворец
• 1900 година — Джон Ръскин, британски публицист
• 1900 година — Р. Д. Блекмор, британски публицист
• 1908 година — Бойко Чавдаров, български бунтовник
• 1913 година — Димитър Робков, български бунтовник
• 1914 година — Яков Петкович, български боен доктор
• 1920 година — Антон декор Фройнд, маджарски психоаналитик
• 1921 година — Алфред Натхорст, шведски геолог
• 1923 година — Върбан Килифарски, български бунтовник
• 1934 година — Гаврил Генов, български политик
• 1936 година — Джордж V, крал на Англия
• 1939 година — Владимир Руменов, български бунтовник
• 1940 година — Теофил Николов, български държавник
• 1943 година — Никола Сакаров, български финансист
• 1944 година — Дако Цоков, български партизанин
• 1944 година — Джеймс Кетъл, американски психолог
• 1945 година — Петър Бойович, сръбски офицер
• 1945 година — Яни Попов, български бунтовник
• 1973 година — Амилкар Кабрал, политик от Гвинея-Бисау
• 1981 година — Иван Апостолов, български правист
• 1981 година — Петър Кантарджиев, български проектант
• 1983 година — Гаринча, бразилски футболист
• 1984 година — Джони Вайсмюлер, американски плувец
• 1990 година — Барбара Стануик, американска актриса
• 1991 година — Хари Гизе, немски артист
• 1993 година — Одри Хепбърн, британска актриса
• 1994 година — Мат Бъзби, шотландски футболист
• 1996 година — Джери Мълиган, американски джаз музикант
• 1984 година — Джони Вайсмюлер, американски плувец, олимпийски първенец
• 2000 година — Славко Яневски, публицист от Република Македония
• 2006 година — Марко Стойчев, български сценарист
• 2012 година — Ета Джеймс, американска певица
Празници
• Петльовден
• Азербайджан — Ден на мъчениците
• Гвинея-Бисау и Кабо Верде — Ден на героите
• Мали — Празник на армията
obekti.bg
Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!
Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ