Почитаме Света Анна - майката на Богородица
На днешния ден българската православна черква уважава зачатието на Света Анна - майката на Богородица. Тя се счита за настойничка на брака, фамилията, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните дами.
Света Анна е посочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на прочут жанр - Аароновия. Култът към светицата се популяризира необятно през 6 век, когато в Константинопол е издигната първата църква, носеща нейното име. Тя е считана за настойник на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на фамилията, на бременните, девиците и вдовиците.
Народът назовава празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино встъпление, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят стартира да пораства (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов шанс. Нощта против празника се счита за най-дългата в годината (по остарял жанр празникът се е чествал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония описват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го завъртат към пролет, а на св. Вартоломей (11 юни) - го завъртат към зимата. На други места имат вяра, че противоположното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният брачен партньор Йоаким са посетени от ангел, който им оповестява, че ще имат дете. Анна дава обещание да посвети детето си на работа на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е сходна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се назовава Ханна.
Източноправославната черква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е признат от Римокатолическата черква едвам през 13 век, като Анна е публично канонизирана през 1854 година.
Според поверията през днешния ден млади дами и бременни не би трябвало да работят на този ден, с цел да раждат по-лесно. Майките пък не трябва да работят, с цел да не се разболеят децата.
На някои места денят се счита за неприятен и рисков. Света Анна е празник на самодивите, по тази причина мъжете не излизат отвън село, с цел да не срещнат прелестните, само че зли създания.
Днес честват: Анна, Ана, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Ани, Анабел, АнаМария. Днес честват и мъжете с името Янко, Яне, както и дамите, носещи името Яна, Янка.
Честит празник на всички именници!
Света Анна е посочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на прочут жанр - Аароновия. Култът към светицата се популяризира необятно през 6 век, когато в Константинопол е издигната първата църква, носеща нейното име. Тя е считана за настойник на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на фамилията, на бременните, девиците и вдовиците.
Народът назовава празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино встъпление, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят стартира да пораства (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов шанс. Нощта против празника се счита за най-дългата в годината (по остарял жанр празникът се е чествал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония описват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го завъртат към пролет, а на св. Вартоломей (11 юни) - го завъртат към зимата. На други места имат вяра, че противоположното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният брачен партньор Йоаким са посетени от ангел, който им оповестява, че ще имат дете. Анна дава обещание да посвети детето си на работа на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е сходна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се назовава Ханна.
Източноправославната черква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е признат от Римокатолическата черква едвам през 13 век, като Анна е публично канонизирана през 1854 година.
Според поверията през днешния ден млади дами и бременни не би трябвало да работят на този ден, с цел да раждат по-лесно. Майките пък не трябва да работят, с цел да не се разболеят децата.
На някои места денят се счита за неприятен и рисков. Света Анна е празник на самодивите, по тази причина мъжете не излизат отвън село, с цел да не срещнат прелестните, само че зли създания.
Днес честват: Анна, Ана, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Ани, Анабел, АнаМария. Днес честват и мъжете с името Янко, Яне, както и дамите, носещи името Яна, Янка.
Честит празник на всички именници!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ