45 години от трагедията в Белослав
На днешния 7 ноември се навършват 45 години от може би най-трагичния воден случай у нас за последните десетилетия. При превръщане на понтонен мост сред двата бряга на Белослав умират 65 души, удавени в студените води на плавателния канал.
Главната причина за случая е неспазване на разпоредбите за придвижване по преносимата пешеходна пътека над канала в Белослав, който по това време е бил село.
На 7 ноември 1978 г.в Белослав има огромен събор по случай празника на селото. Хиляди хора от района са в Белослав, разграничен на две от канала море-езеро. Къщите са от едната страна на канала, а жп гарата и шосето - от другата. Към 18.00 часа стотици хора се насочват към отсрещния бряг за изключителния трен до Варна. Връзката сред двата бряга става с пешеходен понтонен мост и ферибот, само че никой не желае да чака плаващата платформа и всички хукват по моста към идващия трен. Дългият 150 метра мост се накланя и прекатурва. В дълбокия над 12 метра плавателен канал падат стотина души, измежду които дами и деца.
„ Хората висяха като гроздове на обърнатия понтон. Беше по-студено в сравнение с е в този момент ", споделя спомените сикапитан Никифор Герчев, който към този момент не е сред живите. По това време той е шеф на Аварийно-спасителната работа и е измежду участниците в избавителната интервенция.
Прожектори осветяват врящата от хора вода. Една от гледките очевидците на нещастието в никакъв случай няма да не помнят - плаваща като лодка по вълните бебешка количка с дете в нея. Детето има шанс и е избавено.
В избавителната интервенция се включват всички средства на корабоплаването във Варна. Хората на брега също скачат във водата, с цел да оказват помощ на давещите се. Използвани са и въжета, връща лентата капитан Герчев.
Сред спасителите в онази трагична ноемврийска вечер е и пандизчия в отпуск. Твърди се, че съумява да избави 15 души от студената вода. Заради самоотвержените му дейности по-късно присъдата му е анулирана.
„ Спасяването стартира с всички вероятни средства, само че суматохата беше огромна ", спомня си капитан Александър Първанов, който по това време е зам.-началник на Държавната ревизия по мореплаване.
„ Хората пищяха. Чуваха се ревове и рев. Жестока покруса. По-тъжна картина не съм виждал, макар че съм взел участие и в други избавителни акции ", споделя кап. Първанов още от спомените си от онази злокобна вечер преди 45 години.
Спасителната интервенция продължава две денонощия. В нея вземат участие всичките 10 водолази от Аварийно-спасителната работа. Най-много удавени има по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон.
„ Загинаха 63-ма. Лично съм ги броил. Спомням си един човек, който стискаше чантите си, макар че беше се удавил. Друг беше прегърнал тиква, която са му подарили ", спомня си кап. Първанов.
Според кап. Герчев, още двама удавени са открити два дни след случая. Така броят на жертвите става 65. Анализите след трагичния случай откриват, че дългата 150 метра плаваща пътека сред двата бряга не е била готова за секване на хора след прекосяване на танкера „ Въча ". Понтонният мост към момента не е бил нормализиран, когато е бил нападнат от тълпата. Нито защитата, нито спуснатата преграда стопират напиращите да преминат по плаващата пътека, предопределена за единично прекосяване. Това написа и на табелата с указания на брега.
„ Една група юнаци, няколко наперени мъжаги, задоволително добре почерпени, подвигат бариерата. Видели това, другите се юрват ", разкрива тогавашният шеф на Аварийно-спасителната работа.
Дисциплината на хората в онази ноемврийска вечер е била под всякаква рецензия. Тези, които са били защита на брега, не са могли да спрат хората и предотвратят случая, добавя някогашният зам.-началник на Държавната ревизия по мореплаване.
На 3 години затвор са наказани морските старшини, обслужващи моста в злощастната вечер. След огромната покруса плаващото оборудване е отстранено и по този начин връзката сред двата бряга на Белослав остава единствено фериботът.
За нещастието в Белослав през днешния ден припомня монумент на южния кей на ферибота.
Главната причина за случая е неспазване на разпоредбите за придвижване по преносимата пешеходна пътека над канала в Белослав, който по това време е бил село.
На 7 ноември 1978 г.в Белослав има огромен събор по случай празника на селото. Хиляди хора от района са в Белослав, разграничен на две от канала море-езеро. Къщите са от едната страна на канала, а жп гарата и шосето - от другата. Към 18.00 часа стотици хора се насочват към отсрещния бряг за изключителния трен до Варна. Връзката сред двата бряга става с пешеходен понтонен мост и ферибот, само че никой не желае да чака плаващата платформа и всички хукват по моста към идващия трен. Дългият 150 метра мост се накланя и прекатурва. В дълбокия над 12 метра плавателен канал падат стотина души, измежду които дами и деца.
„ Хората висяха като гроздове на обърнатия понтон. Беше по-студено в сравнение с е в този момент ", споделя спомените сикапитан Никифор Герчев, който към този момент не е сред живите. По това време той е шеф на Аварийно-спасителната работа и е измежду участниците в избавителната интервенция.
Прожектори осветяват врящата от хора вода. Една от гледките очевидците на нещастието в никакъв случай няма да не помнят - плаваща като лодка по вълните бебешка количка с дете в нея. Детето има шанс и е избавено.
В избавителната интервенция се включват всички средства на корабоплаването във Варна. Хората на брега също скачат във водата, с цел да оказват помощ на давещите се. Използвани са и въжета, връща лентата капитан Герчев.
Сред спасителите в онази трагична ноемврийска вечер е и пандизчия в отпуск. Твърди се, че съумява да избави 15 души от студената вода. Заради самоотвержените му дейности по-късно присъдата му е анулирана.
„ Спасяването стартира с всички вероятни средства, само че суматохата беше огромна ", спомня си капитан Александър Първанов, който по това време е зам.-началник на Държавната ревизия по мореплаване.
„ Хората пищяха. Чуваха се ревове и рев. Жестока покруса. По-тъжна картина не съм виждал, макар че съм взел участие и в други избавителни акции ", споделя кап. Първанов още от спомените си от онази злокобна вечер преди 45 години.
Спасителната интервенция продължава две денонощия. В нея вземат участие всичките 10 водолази от Аварийно-спасителната работа. Най-много удавени има по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон.
„ Загинаха 63-ма. Лично съм ги броил. Спомням си един човек, който стискаше чантите си, макар че беше се удавил. Друг беше прегърнал тиква, която са му подарили ", спомня си кап. Първанов.
Според кап. Герчев, още двама удавени са открити два дни след случая. Така броят на жертвите става 65. Анализите след трагичния случай откриват, че дългата 150 метра плаваща пътека сред двата бряга не е била готова за секване на хора след прекосяване на танкера „ Въча ". Понтонният мост към момента не е бил нормализиран, когато е бил нападнат от тълпата. Нито защитата, нито спуснатата преграда стопират напиращите да преминат по плаващата пътека, предопределена за единично прекосяване. Това написа и на табелата с указания на брега.
„ Една група юнаци, няколко наперени мъжаги, задоволително добре почерпени, подвигат бариерата. Видели това, другите се юрват ", разкрива тогавашният шеф на Аварийно-спасителната работа.
Дисциплината на хората в онази ноемврийска вечер е била под всякаква рецензия. Тези, които са били защита на брега, не са могли да спрат хората и предотвратят случая, добавя някогашният зам.-началник на Държавната ревизия по мореплаване.
На 3 години затвор са наказани морските старшини, обслужващи моста в злощастната вечер. След огромната покруса плаващото оборудване е отстранено и по този начин връзката сред двата бряга на Белослав остава единствено фериботът.
За нещастието в Белослав през днешния ден припомня монумент на южния кей на ферибота.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ