Спомен за най-големия кораб, построен в България
На днешния 3 ноември означаваме 45 години от издигането на флага на танкера „ Хан Аспарух ” – най-големият транспортен съд, издигнат в България. Флагманът на родното корабостроене и мореплаване е 100 000-тонен танкер, издигнат във Варна, напомнят от Военноморския музей.
В началото на 70-те години в границите на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) се създават стратегии за тясно съдействие сред страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. Идеята за коопериране в строителството на кораби сред България и Полша се е прави оценка като пръв на практика образец в това отношение. Началото на диалозите за взаимно строителство на 80 000-тонен танкер, който по-късно става 100 000-тонен, в България е сложено в първите дни на ноември 1971 година
Следват договаряния за дълготраен контракт за строителство на танкери с дедуейт 100 000 тона, които се проточват. В контракта е планувано през 1976 година на Полша да бъде предаден първият 100 000-тонен танкер, а по-късно по години да бъдат предадени както следва: 1977, 1978, 1979 и 1980 година – по един танкер, за 1981 и 1982 година – по 2 танкера или всичко 9 танкера. За същия интервал за България не е очакван нито един. В последна сметка през 1972 година е подписано Междуправителствено споразумение сред НР България и Полша за кооперирано строителство на 22 – 24 броя 100 000-тонни танкера за десетгодишен интервал до 1982 година
Първата килова секция на първия танкер е заложена на 2 ноември 1974 година в огромната докова камера на ККЗ „ Г. Димитров ”. Строителството му продължава над 3 години.
Междувременно обаче обстановката на международния корабостроителен пазар, както и интернационалната конюнктура се трансформират. Полша отхвърля да получи първия и идващите танкери до 1982 година Параходство БМФ, което е декларирало предпочитание да има танкери с товароподемност 100 000 тона също трансформира позицията си, само че е насила да одобри първия танкер със строителен № 001. Той изплава от огромната докова камера на ККЗ „ Георги Димитров ” на 24 ноември 1976 година Кръстницата на танкера Росица Стоева му дава името „ Хан Аспарух ”. Спуснат е на вода с инсталиран основен мотор и на 90 % инсталирани машини, механизми и тръбопроводи, заради което довършителните работи не престават повече от година.
На 3 ноември 1977 година във Варна е вдигнато държавното знаме на танкера „ Хан Аспарух ”. Ръководството му е поверено на капитан Видьо Видев и основен монтьор Петър Цаперков. Това е първият издигнат в КЗ „ Г. Димитров ” – Варна 100 000-тонен танкер. От същия план е издигнат още един танкер, който трябвало да носи името „ Хан Крум ”, само че е закупен от гръцки корабен представител.
Единственият 100 000-тонен български танкер „ Хан Аспарух ” остава в активите на БМФ до май 2003 година, когато Съветът на шефовете на Параходството приема решение за извеждането му от употреба. Основният мотив е идното влизане в действие на условието за двойни бордове на танкерите, което оставя кораба без хоризонт за по-нататъшно потребление. На 3 декември 2003 година танкерът е продаден за нарязване на скрап в Аланг, Индия.
В началото на 70-те години в границите на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) се създават стратегии за тясно съдействие сред страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ. Идеята за коопериране в строителството на кораби сред България и Полша се е прави оценка като пръв на практика образец в това отношение. Началото на диалозите за взаимно строителство на 80 000-тонен танкер, който по-късно става 100 000-тонен, в България е сложено в първите дни на ноември 1971 година
Следват договаряния за дълготраен контракт за строителство на танкери с дедуейт 100 000 тона, които се проточват. В контракта е планувано през 1976 година на Полша да бъде предаден първият 100 000-тонен танкер, а по-късно по години да бъдат предадени както следва: 1977, 1978, 1979 и 1980 година – по един танкер, за 1981 и 1982 година – по 2 танкера или всичко 9 танкера. За същия интервал за България не е очакван нито един. В последна сметка през 1972 година е подписано Междуправителствено споразумение сред НР България и Полша за кооперирано строителство на 22 – 24 броя 100 000-тонни танкера за десетгодишен интервал до 1982 година
Първата килова секция на първия танкер е заложена на 2 ноември 1974 година в огромната докова камера на ККЗ „ Г. Димитров ”. Строителството му продължава над 3 години.
Междувременно обаче обстановката на международния корабостроителен пазар, както и интернационалната конюнктура се трансформират. Полша отхвърля да получи първия и идващите танкери до 1982 година Параходство БМФ, което е декларирало предпочитание да има танкери с товароподемност 100 000 тона също трансформира позицията си, само че е насила да одобри първия танкер със строителен № 001. Той изплава от огромната докова камера на ККЗ „ Георги Димитров ” на 24 ноември 1976 година Кръстницата на танкера Росица Стоева му дава името „ Хан Аспарух ”. Спуснат е на вода с инсталиран основен мотор и на 90 % инсталирани машини, механизми и тръбопроводи, заради което довършителните работи не престават повече от година.
На 3 ноември 1977 година във Варна е вдигнато държавното знаме на танкера „ Хан Аспарух ”. Ръководството му е поверено на капитан Видьо Видев и основен монтьор Петър Цаперков. Това е първият издигнат в КЗ „ Г. Димитров ” – Варна 100 000-тонен танкер. От същия план е издигнат още един танкер, който трябвало да носи името „ Хан Крум ”, само че е закупен от гръцки корабен представител.
Единственият 100 000-тонен български танкер „ Хан Аспарух ” остава в активите на БМФ до май 2003 година, когато Съветът на шефовете на Параходството приема решение за извеждането му от употреба. Основният мотив е идното влизане в действие на условието за двойни бордове на танкерите, което оставя кораба без хоризонт за по-нататъшно потребление. На 3 декември 2003 година танкерът е продаден за нарязване на скрап в Аланг, Индия.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ