Google почете Елза Ласкер-Шюлер
На днешния 07 февруари Гугъл уважава паметта на немската поетеса и драматург Елза Ласкер-Шюлер.
Освен с творчеството си, тя е известна и с това, че е една от дребното дами, свързани с експресионистичното придвижване. За бохемския й метод на живот в Берлин и до през днешния ден се носят митове...
Във вените на Елза тече еврейска кръв - дядо й по майчина линия е бил даже равин в синагога. Родена е на 11 февруари 1869 година в Елберфелд край Вупертал, само че след години, когато в страната се открива властта на националсоциалистите и творбите ѝ са публично неразрешени, поетесата напуща Германия и през Египет се преселва в Палестина, където в Йерусалим приключва живота си в уединение и беднотия.
Елзе Ласкер-Шюлер е считана за основоположник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ " Моите чудеса " (1911). Творбите ѝ, постоянно илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното схващане за непоправимата съсипия на междучовешките връзки - отмирането на любовта поетесата възприема като завършек на света.
В стиховете ѝ границата сред " лирика и истина " се стапя в едно мислено царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, подбудено от ориенталски и юдейски съновидения.
Особено присъщи са поетическите ѝ книги " Староеврейски балади " (1913), " Куполът " (1920), " Тива " (1923), " Концерт " (1932) и - последната - " Моето синьо пиано " [1] (1943). Карл Краус назовава Елзе Ласкер-Шюлер " най-яркото и най-непроницаемо лирическо събитие на съвременна Германия ".
Освен с творчеството си, тя е известна и с това, че е една от дребното дами, свързани с експресионистичното придвижване. За бохемския й метод на живот в Берлин и до през днешния ден се носят митове...
Във вените на Елза тече еврейска кръв - дядо й по майчина линия е бил даже равин в синагога. Родена е на 11 февруари 1869 година в Елберфелд край Вупертал, само че след години, когато в страната се открива властта на националсоциалистите и творбите ѝ са публично неразрешени, поетесата напуща Германия и през Египет се преселва в Палестина, където в Йерусалим приключва живота си в уединение и беднотия.
Елзе Ласкер-Шюлер е считана за основоположник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ " Моите чудеса " (1911). Творбите ѝ, постоянно илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното схващане за непоправимата съсипия на междучовешките връзки - отмирането на любовта поетесата възприема като завършек на света.
В стиховете ѝ границата сред " лирика и истина " се стапя в едно мислено царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, подбудено от ориенталски и юдейски съновидения.
Особено присъщи са поетическите ѝ книги " Староеврейски балади " (1913), " Куполът " (1920), " Тива " (1923), " Концерт " (1932) и - последната - " Моето синьо пиано " [1] (1943). Карл Краус назовава Елзе Ласкер-Шюлер " най-яркото и най-непроницаемо лирическо събитие на съвременна Германия ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ