16 октомври – 164 години от рождението на Оскар Уайлд
На днешната дата в Дъблин, преди 164 години, се ражда Оскар Уайлд – ирландски драматург, публицист и стихотворец.
Завършва с отличие колежа „ Тринити “, а по-късно отпътува за Оксфорд, с цел да продължи проучването на класическа литература и философия. Бързо става известен със своите желания към зараждащото се ново декадентско придвижване, чийто блян е „ чистото изкуство “. В публичните си изяви Уайлд предизвика светските кръгове с необичайния си фасон на обличане и с вида неустрашимост, който показва.
През 1881 година излиза първият му алманах „ Стихотворения “, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде построена чрез правилата на импресионизма в живописта, само че поемите са избрани от консервативната рецензия като “изкуствени и неискрени ”.
След 1882 година в творчеството му господства прозаическото начало. Чете лекции в Съединени американски щати и Англия (1882-1891г.) върху актуалното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп.„ Женски свят “. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „ Идеи “, романи и други
Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да основат семейство. Оскар бил заставен да скрие хомосексуалността си и през 1884 година се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.
Отпечатването на романа „ Портретът на Дориан Грей “ (1890) му печели славата на съвременен публицист с автентичен гений, затвърдена и от феноменалния триумф на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните измежду които:
• Колко е значимо да бъдеш сериозен (1895)
• Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
• Идеалният мъж (1895)
• Жена без значение (1893)
Пише и издава 2 сборника с приказки - „ Щастливият принц и други истории “ (1888) и „ Къщата на наровете “ (1892), които и до през днешния ден се преиздават.
Изключително известен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния разговор, присъщ за доста от творбите му, измежду които и Кентървилския фантом
Но триумфът го съпровожда малко време. През 1891 година Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и сред тях стартира екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 година писателят е наказан на 2 години каторжен труд за непочтено държание и хомосексуализъм.
След излизането си от пандиза се открива в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две творби на „ разкаялия се виновник ” са неговата изповед „ De Profundis “ (1897) и поемата „ Балада за Редингската тюрма “ (1898).
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 година, пропуснат от всички и безпаричен като бедняк.
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
Завършва с отличие колежа „ Тринити “, а по-късно отпътува за Оксфорд, с цел да продължи проучването на класическа литература и философия. Бързо става известен със своите желания към зараждащото се ново декадентско придвижване, чийто блян е „ чистото изкуство “. В публичните си изяви Уайлд предизвика светските кръгове с необичайния си фасон на обличане и с вида неустрашимост, който показва.
През 1881 година излиза първият му алманах „ Стихотворения “, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде построена чрез правилата на импресионизма в живописта, само че поемите са избрани от консервативната рецензия като “изкуствени и неискрени ”.
След 1882 година в творчеството му господства прозаическото начало. Чете лекции в Съединени американски щати и Англия (1882-1891г.) върху актуалното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп.„ Женски свят “. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „ Идеи “, романи и други
Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да основат семейство. Оскар бил заставен да скрие хомосексуалността си и през 1884 година се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.
Отпечатването на романа „ Портретът на Дориан Грей “ (1890) му печели славата на съвременен публицист с автентичен гений, затвърдена и от феноменалния триумф на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните измежду които:
• Колко е значимо да бъдеш сериозен (1895)
• Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
• Идеалният мъж (1895)
• Жена без значение (1893)
Пише и издава 2 сборника с приказки - „ Щастливият принц и други истории “ (1888) и „ Къщата на наровете “ (1892), които и до през днешния ден се преиздават.
Изключително известен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния разговор, присъщ за доста от творбите му, измежду които и Кентървилския фантом
Но триумфът го съпровожда малко време. През 1891 година Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и сред тях стартира екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 година писателят е наказан на 2 години каторжен труд за непочтено държание и хомосексуализъм.
След излизането си от пандиза се открива в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две творби на „ разкаялия се виновник ” са неговата изповед „ De Profundis “ (1897) и поемата „ Балада за Редингската тюрма “ (1898).
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 година, пропуснат от всички и безпаричен като бедняк.
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ