29 юни - 119 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери
На днешната дата се навършват 119 години от рождението на създателя на една от най-любимите книги в света - Антоан дьо Сент-Екзюпери, " бащата " на Малкия принц.
Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 година в остаряло френско благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 година По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при вуйна си по майчина линия. Обитавайки поредно Лион и Санкт Мориц дьо Реманс, бъдещият създател на „ Малкият принц “ живее в среда, която съставлява за него източник на литературно ентусиазъм. Именно в Санкт Мориц той открива другата огромна пристрастеност на живота си — авиацията. Там през юли 1912 година се среща с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „ кръщава “ във въздуха.
При постъпването си като боец е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства приключва гражданското авиационно сдружение, което дели летището с военното. След доста премеждия Екзюпери получава позволение от командира на своята част да стартира интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк в Рабат и през 1921 година получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава доста тежки черепни увреждания.
След късото си наличие във военната авиация стартира да лети в публичния превоз. През 1926 година Дидие Дора му поверява един „ Бреге-14 “ по линията Тулуза — Казабланка. Малко по-късно Екзюпери е трансфериран по маршрута Казабланка — Дакар. Става началник на авиобазата Кап Жюби — сложен пост, нападнат по едно и също време от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в цялостно разединение. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва подпомагане при доста деликатни условия на екипажи, кацнали с развалени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 година става Кавалер на Почетния легион.
При експлоадирането на Втората международна война стартират непрестанните му опити да се върне като настоящ водач във военната авиация. Успява на половина и не без компликации — назначен е в разследваща авиогрупа и извършва 7 разследващи задачи сред март и юни 1940 година Получава боен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е ситуирана в Северна Африка през 1943 година, Екзюпери съумява с доста старания да се включи в нея. Станал пълководец, на 21 юли същата година той прави първия си полет над окупирана Франция. По-късно му не разрешават да лети заради възрастта му, само че след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери съумява да си издейства още няколко разследващи полета. След един от тях на 31 юли 1944 година над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.
Мистериозно изгубване
И до момента не престават разногласията за мястото на гибелта на пилота-писател. В последния си полет той изчезва някъде сред Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата " Лайтнингът " на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората е подозрителна — някой е провокирал злополуката. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е изгубил схващане над морето, а не е изключено и самичък да е протегнал ръка на живота си.
През 1992 година хипотетичното място на морското дъно е тествано, само че водолазите не съумяват да открият остатъци от изтребителя-разузнавач на популярния френски публицист. През април 2004 година останките от „ Лайтнинга “ на Екзюпери са открити от водолази край Марсилия шест десетилетия, откакто на 31 юли 1944 година неговият аероплан изчезва безследно в Средиземно море.
Неговите романи, без да са изцяло автобиографични, са въодушевени от виталния му път на водач. Най-значителният му книжовен триумф е философско-поетичната приказка „ Малкият принц “ (1943) — роман с изключителна човечност, която и в наши дни не е изгубила своята новост.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
922 година — Робер I става гегенкрал на Западното франкско кралство.
1128 година — Конрад III е коронован за лангобардски крал на Италия.
1312 година — Хайнрих VII е коронован за римско-немски император.
1613 година — Театър Глобус в Лондон изгаря до основи, откакто театрално оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра.
1617 година — Фердинанд II Хабсбург е коронован в Прага за крал на Бохемия.
1797 година — Наполеон Бонапарт прокламира в Северна Италия Цизалпинската република.
1850 година — Цариградската патриаршия дава автокефалност на Църквата на Гърция.
1880 година — Франция анексира Таити.
1882 година — Издигнат е Руския монумент в София.
1913 година — Основан е бразилския футболен клуб Ешпорте Клубе Жувентуде.
1929 година — Открита е първата права от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Неапол и Помпей.
1931 година — Съставено е Правителство на България, отпред с Александър Малинов.
1944 година — Червената войска завладява Бобруйск, избивайки над 20 000 немски бойци.
1947 година — Открита е първата постоянна линия за въздушен превоз София - Бургас от Дирекция въздушни известия.
1976 година — Държавата Сейшели става самостоятелна от Обединеното кралство.
1986 година — Националният тим по футбол на Аржентина побеждава Националния тим по футбол на Германия с 3:2 и печели международното състезание по футбол.
1995 година — Програма Мир-Шатъл: Космическата совалка на НАСА Атлантис се скачва с съветската орбитална станция Мир за първи път.
2007 година — Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор.
Родени
1475 година — Беатриче д’Есте, херцогиня на Милано († 1497 г.), мецен на Леонардо да Винчи.
1482 година — Мария Арагонска, кралица на Португалия († 1517 г.)
1798 година — Джакомо Леопарди, италиански стихотворец († 1837 г.)
1828 година — Желю челник, български бунтовник († 1893 г.)
1844 година — Петър I, крал на сърби, хървати и словенци († 1921 г.)
1847 година — Шарл Жид, френски икономист († 1932 г.)
1849 година — Педро Монт Монт, чилийски политик († 1910 г.)
1849 година — Сергей Вите, съветски финансист и общественик († 1915 г.)
1852 година — Олимпий Панов, български бунтовник († 1887 г.)
1864 година — Наум Тюфекчиев, български бунтовник († 1916 г.)
1865 година — Петко Клисуров, български художник († 1933 г.)
1874 година — Христо Шаламанов, български бунтовник (†? г.)
1875 година — Кирил Христов, български стихотворец и публицист († 1944 г.)
1879 година — Александър Цанков, министър-председател на България († 1959 г.)
1879 година — Петко Наумов, български композитор и музикален възпитател († 1933 г.)
1881 година — Курт Закс, немски музиколог († 1959 г.)
1882 година — Марку Беза, румънски публицист и посланик († 1949 г.)
1884 година — Александър Огнянов, български политик († 1953 г.)
1886 година — Робер Шуман, министър-председател на Франция († 1963 г.)
1887 година — Димитър Бъров, български политик († 1961 г.)
1900 година — Васил Евтимов, български художник († 1986 г.)
1903 година — Борис Милев, български публицист и артист († 1983 г.)
1903 година — Петър Иванов, български футболист († 1968 г.)
1911 година — Бернхард Нидерландски, принц на Холандия († 2004 г.)
1911 година — Бърнард Хърман, американски композитор († 1975 г.)
1921 година — Фредерик Дар, френски публицист († 2000 г.)
1925 година — Джорджо Наполитано, президент на Италия
1926 година — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт († 2006 г.)
1940 година — Иън Пейс, британски барабанист (Deep Purple)
1942 година — Леа Коен, български публицист и политик
1942 година — Румен Янков, български правист
1948 година — Емил Чакъров, български диригент († 1991 г.)
1948 година — Иън Пейс, английски барабанист
1956 година — Ник Фрай, английски състезателен шеф
1957 година — Курбангули Бердимухамедов, президент на Туркменистан
1957 година — Майкъл Нутер, кмет на Филаделфия
1958 година — Дитер Алтхаус, немски политик
1960 година — Кевин Ширли, музикален продуцент
1971 година — Антъни Хамилтън, британски снукър състезател
1972 година — Науал Ал Зогби, ливанска певица
1972 година — Саманта Смит, американска ученичка († 1985 г.)
1977 година — Зулийка Робинсън, английска актриса
1978 година — Никол Шерцингер, американска актриса, фотомодел и певица
1979 година — Цанко Цанков, български волейболист
1982 година — Джюд Стърлинг, британски футболист
1984 година — Томаш Иршак, чешки футболист
1986 година — Хосе Мануел Хурадо, испански футболист
Починали
1315 година — Реймонд Лули, каталонски мъдрец (* 1232 г.)
1761 година — Елизабета Албертина декор Сакс-Хилдбургхаузен, немска принцеса (* 1713 г.)
1831 година — Хайнрих Фридрих Карл, пруски общественик (* 1757 г.)
1875 година — Фердинанд I, император на Австрия (* 1793 г.)
1890 година — Отон Раух, съветски офицер (* 1834 г.)
1895 година — Петър Начев, български бунтовник (* 1869 г.)
1895 година — Томас Хъксли, британски биолог (* 1825 г.)
1909 година — Пантелей Урумов, български държавник (*? г.)
1933 година — Фати Арбакъл, американски комедиант (* 1887 г.)
1933 година — Филип Главеев, български бунтовник (* 1860 г.)
1940 година — Паул Клее, швейцарски художник (* 1879 г.)
1941 година — Игнаци Падеревски, полски пианист (* 1860 г.)
1945 година — Чеде Филиповски, югославски партизанин (* 1923 г.)
1965 година — Ернст Бернхард, немски доктор (* 1896 г.)
1967 година — Примо Карнера, италиански боксьор (* 1906 г.)
1969 година — Веселин Стоянов, български композитор (* 1902 г.)
1973 година — Атанас Дачев, български бунтовник (* 1883 г.)
1981 година — Васила Вълчева, добруджанска национална певица (* 1906 г.)
1982 година — Хенри Кинг, американски кино режисьор (р. 1886 г.)
1985 година — Тодор Атанасов, български художник (* 1928 г.)
1993 година — Илия Йосифов, български артист (* 1912 г.)
1995 година — Лана Търнър, американска актриса (* 1921 г.)
2001 година — Пеко Таков, български политик (* 1909 г.)
2003 година — Катрин Хепбърн, американска актриса (* 1907 г.)
2008 година — Димитър Екимов, български музикант (* 1970 г.)
Празници
Честване на Светите апостоли Петър и Павел (Петровден)
Ден на река Дунав — Отбелязва се от 2004 година по самодейност на Международната комисия за запазване на р. Дунав
България — Празник на градовете Белоградчик, Етрополе, Лясковец, Павликени и Своге
България — Ден на занаятите — Чества се от българските занаятчии на Петровден
Италия — Празник на градовете Аляна, Ардеа и Рим
Сейшели — Ден на независимостта (от Англия - 1976 г.)
Източник: Wikipedia
Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 година в остаряло френско благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 година По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при вуйна си по майчина линия. Обитавайки поредно Лион и Санкт Мориц дьо Реманс, бъдещият създател на „ Малкият принц “ живее в среда, която съставлява за него източник на литературно ентусиазъм. Именно в Санкт Мориц той открива другата огромна пристрастеност на живота си — авиацията. Там през юли 1912 година се среща с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „ кръщава “ във въздуха.
При постъпването си като боец е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства приключва гражданското авиационно сдружение, което дели летището с военното. След доста премеждия Екзюпери получава позволение от командира на своята част да стартира интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк в Рабат и през 1921 година получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава доста тежки черепни увреждания.
След късото си наличие във военната авиация стартира да лети в публичния превоз. През 1926 година Дидие Дора му поверява един „ Бреге-14 “ по линията Тулуза — Казабланка. Малко по-късно Екзюпери е трансфериран по маршрута Казабланка — Дакар. Става началник на авиобазата Кап Жюби — сложен пост, нападнат по едно и също време от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в цялостно разединение. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва подпомагане при доста деликатни условия на екипажи, кацнали с развалени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 година става Кавалер на Почетния легион.
При експлоадирането на Втората международна война стартират непрестанните му опити да се върне като настоящ водач във военната авиация. Успява на половина и не без компликации — назначен е в разследваща авиогрупа и извършва 7 разследващи задачи сред март и юни 1940 година Получава боен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е ситуирана в Северна Африка през 1943 година, Екзюпери съумява с доста старания да се включи в нея. Станал пълководец, на 21 юли същата година той прави първия си полет над окупирана Франция. По-късно му не разрешават да лети заради възрастта му, само че след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери съумява да си издейства още няколко разследващи полета. След един от тях на 31 юли 1944 година над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.
Мистериозно изгубване
И до момента не престават разногласията за мястото на гибелта на пилота-писател. В последния си полет той изчезва някъде сред Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата " Лайтнингът " на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората е подозрителна — някой е провокирал злополуката. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е изгубил схващане над морето, а не е изключено и самичък да е протегнал ръка на живота си.
През 1992 година хипотетичното място на морското дъно е тествано, само че водолазите не съумяват да открият остатъци от изтребителя-разузнавач на популярния френски публицист. През април 2004 година останките от „ Лайтнинга “ на Екзюпери са открити от водолази край Марсилия шест десетилетия, откакто на 31 юли 1944 година неговият аероплан изчезва безследно в Средиземно море.
Неговите романи, без да са изцяло автобиографични, са въодушевени от виталния му път на водач. Най-значителният му книжовен триумф е философско-поетичната приказка „ Малкият принц “ (1943) — роман с изключителна човечност, която и в наши дни не е изгубила своята новост.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
922 година — Робер I става гегенкрал на Западното франкско кралство.
1128 година — Конрад III е коронован за лангобардски крал на Италия.
1312 година — Хайнрих VII е коронован за римско-немски император.
1613 година — Театър Глобус в Лондон изгаря до основи, откакто театрално оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра.
1617 година — Фердинанд II Хабсбург е коронован в Прага за крал на Бохемия.
1797 година — Наполеон Бонапарт прокламира в Северна Италия Цизалпинската република.
1850 година — Цариградската патриаршия дава автокефалност на Църквата на Гърция.
1880 година — Франция анексира Таити.
1882 година — Издигнат е Руския монумент в София.
1913 година — Основан е бразилския футболен клуб Ешпорте Клубе Жувентуде.
1929 година — Открита е първата права от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Неапол и Помпей.
1931 година — Съставено е Правителство на България, отпред с Александър Малинов.
1944 година — Червената войска завладява Бобруйск, избивайки над 20 000 немски бойци.
1947 година — Открита е първата постоянна линия за въздушен превоз София - Бургас от Дирекция въздушни известия.
1976 година — Държавата Сейшели става самостоятелна от Обединеното кралство.
1986 година — Националният тим по футбол на Аржентина побеждава Националния тим по футбол на Германия с 3:2 и печели международното състезание по футбол.
1995 година — Програма Мир-Шатъл: Космическата совалка на НАСА Атлантис се скачва с съветската орбитална станция Мир за първи път.
2007 година — Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор.
Родени
1475 година — Беатриче д’Есте, херцогиня на Милано († 1497 г.), мецен на Леонардо да Винчи.
1482 година — Мария Арагонска, кралица на Португалия († 1517 г.)
1798 година — Джакомо Леопарди, италиански стихотворец († 1837 г.)
1828 година — Желю челник, български бунтовник († 1893 г.)
1844 година — Петър I, крал на сърби, хървати и словенци († 1921 г.)
1847 година — Шарл Жид, френски икономист († 1932 г.)
1849 година — Педро Монт Монт, чилийски политик († 1910 г.)
1849 година — Сергей Вите, съветски финансист и общественик († 1915 г.)
1852 година — Олимпий Панов, български бунтовник († 1887 г.)
1864 година — Наум Тюфекчиев, български бунтовник († 1916 г.)
1865 година — Петко Клисуров, български художник († 1933 г.)
1874 година — Христо Шаламанов, български бунтовник (†? г.)
1875 година — Кирил Христов, български стихотворец и публицист († 1944 г.)
1879 година — Александър Цанков, министър-председател на България († 1959 г.)
1879 година — Петко Наумов, български композитор и музикален възпитател († 1933 г.)
1881 година — Курт Закс, немски музиколог († 1959 г.)
1882 година — Марку Беза, румънски публицист и посланик († 1949 г.)
1884 година — Александър Огнянов, български политик († 1953 г.)
1886 година — Робер Шуман, министър-председател на Франция († 1963 г.)
1887 година — Димитър Бъров, български политик († 1961 г.)
1900 година — Васил Евтимов, български художник († 1986 г.)
1903 година — Борис Милев, български публицист и артист († 1983 г.)
1903 година — Петър Иванов, български футболист († 1968 г.)
1911 година — Бернхард Нидерландски, принц на Холандия († 2004 г.)
1911 година — Бърнард Хърман, американски композитор († 1975 г.)
1921 година — Фредерик Дар, френски публицист († 2000 г.)
1925 година — Джорджо Наполитано, президент на Италия
1926 година — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт († 2006 г.)
1940 година — Иън Пейс, британски барабанист (Deep Purple)
1942 година — Леа Коен, български публицист и политик
1942 година — Румен Янков, български правист
1948 година — Емил Чакъров, български диригент († 1991 г.)
1948 година — Иън Пейс, английски барабанист
1956 година — Ник Фрай, английски състезателен шеф
1957 година — Курбангули Бердимухамедов, президент на Туркменистан
1957 година — Майкъл Нутер, кмет на Филаделфия
1958 година — Дитер Алтхаус, немски политик
1960 година — Кевин Ширли, музикален продуцент
1971 година — Антъни Хамилтън, британски снукър състезател
1972 година — Науал Ал Зогби, ливанска певица
1972 година — Саманта Смит, американска ученичка († 1985 г.)
1977 година — Зулийка Робинсън, английска актриса
1978 година — Никол Шерцингер, американска актриса, фотомодел и певица
1979 година — Цанко Цанков, български волейболист
1982 година — Джюд Стърлинг, британски футболист
1984 година — Томаш Иршак, чешки футболист
1986 година — Хосе Мануел Хурадо, испански футболист
Починали
1315 година — Реймонд Лули, каталонски мъдрец (* 1232 г.)
1761 година — Елизабета Албертина декор Сакс-Хилдбургхаузен, немска принцеса (* 1713 г.)
1831 година — Хайнрих Фридрих Карл, пруски общественик (* 1757 г.)
1875 година — Фердинанд I, император на Австрия (* 1793 г.)
1890 година — Отон Раух, съветски офицер (* 1834 г.)
1895 година — Петър Начев, български бунтовник (* 1869 г.)
1895 година — Томас Хъксли, британски биолог (* 1825 г.)
1909 година — Пантелей Урумов, български държавник (*? г.)
1933 година — Фати Арбакъл, американски комедиант (* 1887 г.)
1933 година — Филип Главеев, български бунтовник (* 1860 г.)
1940 година — Паул Клее, швейцарски художник (* 1879 г.)
1941 година — Игнаци Падеревски, полски пианист (* 1860 г.)
1945 година — Чеде Филиповски, югославски партизанин (* 1923 г.)
1965 година — Ернст Бернхард, немски доктор (* 1896 г.)
1967 година — Примо Карнера, италиански боксьор (* 1906 г.)
1969 година — Веселин Стоянов, български композитор (* 1902 г.)
1973 година — Атанас Дачев, български бунтовник (* 1883 г.)
1981 година — Васила Вълчева, добруджанска национална певица (* 1906 г.)
1982 година — Хенри Кинг, американски кино режисьор (р. 1886 г.)
1985 година — Тодор Атанасов, български художник (* 1928 г.)
1993 година — Илия Йосифов, български артист (* 1912 г.)
1995 година — Лана Търнър, американска актриса (* 1921 г.)
2001 година — Пеко Таков, български политик (* 1909 г.)
2003 година — Катрин Хепбърн, американска актриса (* 1907 г.)
2008 година — Димитър Екимов, български музикант (* 1970 г.)
Празници
Честване на Светите апостоли Петър и Павел (Петровден)
Ден на река Дунав — Отбелязва се от 2004 година по самодейност на Международната комисия за запазване на р. Дунав
България — Празник на градовете Белоградчик, Етрополе, Лясковец, Павликени и Своге
България — Ден на занаятите — Чества се от българските занаятчии на Петровден
Италия — Празник на градовете Аляна, Ардеа и Рим
Сейшели — Ден на независимостта (от Англия - 1976 г.)
Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ