Жените, които убиха хиляди други жени
На днешната дата през 1945 година е освободен най-големият нацистки концентрационен лагер „ Аушвиц-Биркенау “, където са убити над 1,1 милиона души. През 2005 година Организация на обединените нации афишира 27 януари за Международен ден за възпоменаване на жертвите на Холокоста.
***
„ Търсим здрави работещи дами на възраст сред 20 и 40 години за работа във боен обект “, гласи публикация в немски вестник от 1944 година Тя дава обещание добра заплата и безвъзмезден интернат, както и обезпечаване на облекло. Обявата обаче съзнателно пропуща да спомене, че обезпечените облекла са униформи на " Шуцщафел " (SS) – огромна паравоенна организация, основна за Националсоциалистическата партия в А работното място е не просто боен обект, а концентрационният лагер за дами Равенсбрюк.
Днес от лагера не е останало съвсем нищо, споделя Военновъздушни сили. На негово място има празно каменисто поле, ситуирано на към 80 км северно от Берлин. Там към момента са ситуирани масивни постройки с дървени капаци и балкони, които съставляват нацистка версия от 40-те години на средновековните немски вили. Това е мястото, където са живели дамите надзирателки, някои даже с децата си. „ Това беше най-красивото време в живота ми “, споделя една от тях десетилетия по-късно. От верандите надзирателките са се наслаждавали на панорама към близката гора и красиво езеро пред нея. Но от спалните си са виждали окованите затворнички и комините на газовите камери, в които са ги изгаряли.
" Много гости, които идват да прегледат, питат за дамите тук. Няма толкоз доста въпроси за мъжете ", споделя Андреа Генест, директорка на музея в Равенсбрюк. " Хората не допускат, че дамите могат да бъдат толкоз жестоки. "
Много от дамите надзирателки в концентрационния лагер са произхождали от по-бедни фамилии, напускали учебно заведение рано и са имали лимитирани благоприятни условия за развиване. Работата там им е подсигурила по-високо възнаграждение, настаняване в удобни условия и финансова самостоятелност. „ Било е по-привлекателно от работата във фабрика “, добавя доктор Генест.
Мнозина от тях са били и част от юношески нацистки групи, като са вярвали в националсоциалистическата идеология. " Чувствали са, че поддържат обществото, като вършат нещо против враговете му ", споделя още тя. Около 3500 дами са работили като надзирателки в концентрационните лагери и всички те са почнали в Равенсбрюк, а по-късно да били прехвърляни тук-там като и Берген. Много от дамите в началото не са били наясно къде отиват да работят, само че са оставали в лагерите на гибелта.
" Те бяха ужасни хора “, с98-годишната Селма ван де Пер, политическа затворничка.
Вижте разказа й на идната страница
***
„ Търсим здрави работещи дами на възраст сред 20 и 40 години за работа във боен обект “, гласи публикация в немски вестник от 1944 година Тя дава обещание добра заплата и безвъзмезден интернат, както и обезпечаване на облекло. Обявата обаче съзнателно пропуща да спомене, че обезпечените облекла са униформи на " Шуцщафел " (SS) – огромна паравоенна организация, основна за Националсоциалистическата партия в А работното място е не просто боен обект, а концентрационният лагер за дами Равенсбрюк.
Днес от лагера не е останало съвсем нищо, споделя Военновъздушни сили. На негово място има празно каменисто поле, ситуирано на към 80 км северно от Берлин. Там към момента са ситуирани масивни постройки с дървени капаци и балкони, които съставляват нацистка версия от 40-те години на средновековните немски вили. Това е мястото, където са живели дамите надзирателки, някои даже с децата си. „ Това беше най-красивото време в живота ми “, споделя една от тях десетилетия по-късно. От верандите надзирателките са се наслаждавали на панорама към близката гора и красиво езеро пред нея. Но от спалните си са виждали окованите затворнички и комините на газовите камери, в които са ги изгаряли.
" Много гости, които идват да прегледат, питат за дамите тук. Няма толкоз доста въпроси за мъжете ", споделя Андреа Генест, директорка на музея в Равенсбрюк. " Хората не допускат, че дамите могат да бъдат толкоз жестоки. "
Много от дамите надзирателки в концентрационния лагер са произхождали от по-бедни фамилии, напускали учебно заведение рано и са имали лимитирани благоприятни условия за развиване. Работата там им е подсигурила по-високо възнаграждение, настаняване в удобни условия и финансова самостоятелност. „ Било е по-привлекателно от работата във фабрика “, добавя доктор Генест.
Мнозина от тях са били и част от юношески нацистки групи, като са вярвали в националсоциалистическата идеология. " Чувствали са, че поддържат обществото, като вършат нещо против враговете му ", споделя още тя. Около 3500 дами са работили като надзирателки в концентрационните лагери и всички те са почнали в Равенсбрюк, а по-късно да били прехвърляни тук-там като и Берген. Много от дамите в началото не са били наясно къде отиват да работят, само че са оставали в лагерите на гибелта.
" Те бяха ужасни хора “, с98-годишната Селма ван де Пер, политическа затворничка.
Вижте разказа й на идната страница
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ