На днешната дата през 1942 г. е роден забележителният британски

На днешната дата през 1942 година е роден забележителният английски астрофизик, създател на книги и публикации, свързани с науката за космоса.

По този мотив през днешния ден ви представяме четири теории на брилянтния физик, които са се оказали правилни.

Големият гърмеж

Хокинг стартира с летящ старт в науката със своята докторска дисертация, която се появява в сериозен миг, когато има развълнуван спор сред две съперничещи си космологични теории: за Големия гърмеж и за стационарното положение.

И двете теории одобряват, че Вселената се уголемява, само че съгласно първата тя се уголемява от едно начално свръхкомпактно положение в един избран миг във времето. Според втората доктрина обаче Вселената се е разширявала постоянно, като непрестанно се е създавала нова материя за поддържане на непрекъсната компактност.

В своята дисертация Хокинг потвърждава, че стационарното положение на Вселената е матетически спорно.

Вместо това той твърди, че Вселената е почнала в една безпределно дребна и плътна точка, наречена сингулярност .

Днес описанието на Хокинг е съвсем универсално възприето от учените по света.

Черните дупки са същински

Името на Хокинг най-често се свързва с черните дупки – тип сингулярност, която се образува, когато солидна звезда претърпи цялостен колапс под натиска над личната си гравитация.

Тези математически рядкости произтичат от общата доктрина на относителността на Айнщайн и са били обсъждани от десетилетия, когато Хокинг насочва вниманието си към тях при започване на 70-те години на предишния век.

Според публикация в списание „ Нейчър “ неговият талантлив принос се състои в това да комбинира уравненията на Айнщайн с тези на квантовата механика, трансформирайки това, което преди е било единствено теоретична абстракция в нещо, което учените стартират да имат вяра, че в действителност съществува във Вселената.

Последното доказателство за правотата на Хокинг пристигна през 2019 година, когато телескопът Event Horizon Telescope съумя да заснеме свръхмасивна черна дупка в центъра на гигантската вселена Messier 87.

Лъчение на Хокинг

Черните дупки се назовават по този начин, тъй като гравитацията им е толкоз мощна, че даже фотоните (частиците на светлината) не могат да избягат от нея. Но още в по-ранните си писания Хокинг твърди, че истината не е толкоз еднопосочна.

Като ползва квантова доктрина и по-специално концепцията, че двойки „ виртуални фотони “ могат непринудено да бъдат основани от нищото, той осъзнава, че някои от тези фотони ще съумеят да избягат от черната дупка.

Днес този развой се назовава излъчване на Хокинг , а теорията неотдавна беше доказани в лабораторен опит в софтуерен институт в Израел.

Вместо същинска черна дупка откривателите употребяват акустичен аналог – „ звукова черна дупка “, от която звуковите талази не могат да избягат. Те откриват еквивалента на лъчението на Хокинг тъкмо в сходство с прогнозите на физика.

Ентропията на черна дупка

В класическата физика ентропията или разстройството на системата, която може единствено да нараства с времето, в никакъв случай не понижава. Хокинг, дружно с Джейкъб Бекенщайн, предлага премерване на ентропията на черна дупка посредством площта на заобикалящия я небосвод на събитията.

Скорошното изобретение на гравитационни талази, предавани от сливащи се двойки черни дупки, демонстрира, че Хокинг още веднъж е бил прав.

След първото наблюдение на сходно събитие Хокинг споделя пред Военновъздушни сили следното: „ следените свойства на системата са в сходство с прогнозите за черните дупки, които направих през 1970 година..площта на финалната черна дупка е по-голяма от сумата на площите на двете изходни черни дупки “.

По-скорошни наблюдения също дават в допълнение удостоверение на теоремата за площта на Хокинг.