26 юли 1887 г. - Публикуван е първият учебник по есперанто
На днешната дата през 1887 година полският лингвист Людвик Заменхоф разгласява книгата си " Международен език ", която е на процедура и първият учебник по проучване на основания от него език eсперанто.
Есперанто (Esperanto Esperanto ) е най-разпространеният неестествен интернационален помощен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo (международен език), а днешното му название идва от Doktoro Esperanto - псевдонимът, под който Заменхоф разгласява „ Първа книга “ („ Unua Libro “) - първото изложение на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да сътвори елементарен за научаване и политически безпристрастен език, който да служи като помощно средство в интернационалното другарство, насърчавайки мира и разбирателството сред народите. Първият интернационален есперантистки конгрес се организира във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от годишни интернационалните конференции и срещи в разнообразни елементи на света.
В България есперанто се популяризира съвсем незабавно след излизането на „ Първа книга “. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски сдружения, а през 1907 година в Търново е учреден Българският есперантски съюз. Негов формален орган е списание „ Български есперантист “, което излиза от 1919 година.
По разнообразни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е сред 30 хиляди и 2 милиона души, като за към 1000 души езикът е роден. Макар че езикът няма формален статут в никоя страна, през 1921 година той е предложен от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава самопризнание от ЮНЕСКО, която открива публични връзки със Световната есперантска асоциация. Есперанто има значително показване в над 100 страни, като потреблението му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.
