Как Държавна сигурност подари убийството на Георги Марков за рождения ден на Тодор Живков
На днешната дата, 7 септември, през 1978 година, Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност благодарение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) прави посред Лондон убийствена офанзива против един от най-изявените критици на комунистическия режим в Народна република България и персонално на първия секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков – писателя и политически бежанец Георги Марков.
Същия ден в София Живков чества 67-я си рожден ден. Така еднолично подчинената му Държавна сигурност му прави мечтан подарък, като по принудителен метод, посредством отравяне, кара да заглъхне гласа на създателя на " Задочни репортажи за България " и личен критик на Първия. Сайтът desebg.com припомня детайлностите.
Атаката на моста " Ватерло " на 7 септември 1978 година
Атаката против Георги Марков е осъществена на 7 септември 1978 година на моста " Ватерло " в британската столица, като в дясното бедро на писателя е вкарана посредством малко пневматично устройство дребна сачма с рядката отрова рицин, която не остава следи.
Сачмата, уредът за изстрелването ѝ и самата отрова са обезпечени от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а изстрелването на сачмата, до момента в който писателят се движи в тил, е осъществено от сътрудник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
Ударът в бедрото, при който Георги Марков, се обръща обратно, с цел да разбере какво се случва, е камуфлиран успешно от сътрудника на Държавна сигурност с изпускането на чадър. Така жертвата остава с усещането, че инцидентно е ударена с чадър, присъщ предмет, който хората в Лондон носят съвсем постоянно заради честото дъждовно време.
Замисълът на Държавна сигурност е да убие посредством отравяне Марков, само че гибелта му да наподобява естествена.
Вечерта на 7 септември 1978 година писателят подвига температура, а на идващия ден постъпва в болница с влошено положение, където в страдания издъхва на 11 септември 1978 година
Лекарите не съумяват да го спасят, тъй като установяват отравяне на кръвна, само че не откриват следи от отровата, с цел да основат антидот.
Мотивът за ликвидирането на Георги Марков
Мотивът за ликвидирането на Георги Марков е нарушеното от него табу да подлага на критика персонално Тодор Живков, който по това време се " къпе " в фетиш към личността му. Чашата на търпението на първия секретар на Българска комунистическа партия прелива, откакто през есента на 1977 година Марков си разрешава да включи в четените по радио " Свободна Европа " " Задочни репортажи за България " 11 радиопредавания, озаглавени " Срещи с Живков ", траяли до началото на 1978 година
В тях той прави извънредно справедлив облик на първия секретар, като в същото време си разрешава да го подлага на критика за грубото му вмешателство в културните среди, както и за неговата безпрекословна зависимост на Москва.
Реакцията не закъснява. През януари и април 1978 година Министерството на външните работи привиква два пъти тогавашния дипломат на Англия Джон Клоук, с цел да му сложи ултиматума Марков, който по това време е чиновник на българската секция на Би Би Си, да спре нападките против Тодор Живков, в противоположен случай Народна република България ще вземе ограничения да направи това.
На срещите с дипломат Клоук, с изключение на зам.-министърът на външните работи Мария Захариева, участва и тогавашния шеф на отдел " Четвърти " в Министерство на външните работи Любен Гоцев, щатен чиновник на Първо главно управление (на ДС) и негов зам.-началник, работещ под дипломатическо прикритие, фигура, която придобива гласност по време на прехода, като един от създателите на генералското придвижване в Българска социалистическа партия, а през последните години около вести кръг " Монтерей ".
Кой провежда интервенцията против писателя?
Както през 1991 година участникът в интервенцията от руска страна ген. Олег Калугин, шеф на ръководство " К " (контраразузнаване) в руското Първо основно ръководство, признава обществено, през януари 1978 година в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) идва искане от Живков, направено от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за обезвреждане на Георги Марков, което в последна сметка е утвърдено, макар първичната опозиция на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по това време ген. Юрий Андропов.
От българската страна интервенцията е координирана на най-високо ниво – от тогавашния шеф на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров.
Въпреки че до края на живота си напусналия през 1969 година публицист остава български жител и по закон следва да се образува разследване за изясняване на аргументите за гибелта му, подчинената на тоталитарната комунистическа власт в Народна република България правосъдна система не прави това.
Нито едно от подвластните от режима средства за всеобщо осведомление в Народна република България не оповестява новината за гибелта на писателя. Вместо това няколко дни след убийството му по малкия екран ни в чеп, ни в ръкав министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов прави изказването, че " дългата ръка на Държавна сигурност може да настигне всеки зложелател зад граница ".
Прикриването на следите от убийството
След насилственото отдръпване от властта на Живков през 1989 година брачната половинка на Георги Марков идва през януари 1990 година в Народна република България и на среща с възобновения член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Александър Лилов слага въпроса за следствие на убийството на Георги Марков.
Същият ден, 10 януари 1990 година, началникът на Първо главно управление (на ДС) ген. Владимир Тодоров изисква от архива на разузнаването 10-томната разработка за убийството против писателя, водена под псевдонима " СКИТНИК " и никой повече не я вижда.
Няколко дни по-късно той изисква посредством тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов и 6-те тома разработка против Георги Марков, водена от Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама за компрометиране на писателя и възможното му връщане/отвличане в Народна република България. Тези материали също изчезват.
През 1992 ген. Тодоров е наказан от Върховния съд за заличаване на част от досиетата на Георги Марков, а ген. Савов се самоубива ден преди началото на правосъдния развой.
Блокирането на интернационалното следствие при започване на прехода
През 1993 година българското разследване открива, че съпричастен към случая с Марков е сътрудникът на Първо главно управление (на ДС) Франческо Гулино – " ПИКАДИЛИ ", който е изведен от разузнаването в Дания като антиквар.
Той е локализиран в Копенхаген и разпитан в датската столица в продължение на 12 часа от детективи, проверяващи убийството на Георги Марков от Скотланд ярд и българското разследване. След разпита Дания публично поисква от България досието на " ПИКАДИЛИ ", с цел да може да го задържи и съобщи на Англия за следствие по случая от 1978 година Българската прокуратурата обаче отхвърля да съобщи желаните документи и по този метод блокира интернационалното следствие. В същото време " ПИКАДИЛИ " напуща Дания и се открива в Австрия.
Архивите на Държавна сигурност проговарят за убийството на Георги Марков
През 2005 година проверяващият публицист Христо Христов издава документалната си книга " Убийте Скитник " – българската и английската държавна политика по случая Марков, в която открива, че през 1973 година със секретно решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава правото на Първо главно управление (на ДС) да прави " мокри поръчки " зад граница. Той работи върху нея в продължение на 6 години.
Със съдействието на шефа на работа " Информация и списък " в Министерство на вътрешните работи Серафим Стойков в архива на Държавна сигурност е открит и документ, в който даже е записано против името на Георги Марков, че " той е погубен в Лондон " през 1978 година, израз който Държавна сигурност не употребява в документите си.
Документалното следствие на журналиста обикаля света, като за него написа английската преса и осведомителни организации като Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес и други
Осъждането на министъра на вътрешните работи и шефа на разузнаването
за криенето на архивите за убийството Георги Марков
В процеса на следствието си Христо Христов осъжда във Върховния административен съд (ВАС) тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отвод за достъп до документи по случая Марков в списък на Министерство на вътрешните работи благодарение на юриста Александър Кашъмов от фондация " Програма достъп до информация " (ПДИ).
През 2007 година Христов осъжда във Върховен административен съд тогавашния шеф на Националната разследваща работа, правоприемник на Първо главно управление (на ДС), ген. Кирчо Киров за безмълвен отвод за достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков благодарение на юристите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от ПДИ.
В резултат на делото Христов получава над 100 материали измежду които и досието на сътрудник " ПИКАДИЛИ " и кореспонденцията сред Първо главно управление (на ДС) и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по създаването против Марков " СКИТНИК ".
Това са първите архиви на комунистическото Първо основно ръководство на Държавна сигурност, които с помощта на журналиста стават обществени от архива на Първо главно управление (на ДС) след 10 ноември 1989 година
В архивите на Първо главно управление (на ДС) Христов открива строго конфиденциален документ (на съветски език), който демонстрира, че през 1972 година, когато сред МВР-ДС и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се подписва първото съглашение за съдействие, руското разузнаване предава опита си на Първо главно управление (на ДС) по вербуването и потреблението на сътрудници за осъществяването на остри мероприятия (убийства и отвличания), както и " бързо настояща отрова " и " уреди за нейното изстрелване ".
Какво разкрива архива на Първо главно управление (на ДС) за обвинения сътрудник " ПИКАДИЛИ "?
Архивните документи демонстрират, че при започване на 1978 година сътрудник " ПИКАДИЛИ ", който по това време не прави никакви агентурни задания, е извикан по неотложност в Народна република България, където в Първо главно управление (на ДС) му е извършено особено образование. Организирана е и специфична среща с началника на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев. " ПИКАДИЛИ " е изпратен в Лондон, който след 1978 година в никакъв случай повече не посещава.
След тази година неговото материално положение доста се усъвършенства. Закупува огромна изложба в центъра на Копенхаген, нов микробус и кон за езда.
" ПИКАДИЛИ " е награден с медал от МВР-ДС, а в Народна република България разузнаването му провежда почивки на планина и море.
В резултат на получените архивни материали през 2008 година Христов разгласява документалното си разследване " Двойният живот на сътрудник " ПИКАДИЛИ ", което още веднъж получава интернационален отзив, в това число и в сп. " Икономист ".
Разследванията на журналиста демонстрират, че президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2001) не вършат належащо да изпълнят обществените си обещанията, че ще спомагат за откриване на убийството на Георги Марков.
Нито едно държавното управление или държавен глава от 10 ноември 1989 година до момента не са поискали публично от Москва достъп до документите а Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по случая.
Прекрасното творчество на Георги Марков, безапелационно разкриващо тоталитарния незаконен темперамент на ръководството на Българска комунистическа партия, към момента не е намерило място в учебниците по литература 33 години след краха на комунистическия режим в България.
Същия ден в София Живков чества 67-я си рожден ден. Така еднолично подчинената му Държавна сигурност му прави мечтан подарък, като по принудителен метод, посредством отравяне, кара да заглъхне гласа на създателя на " Задочни репортажи за България " и личен критик на Първия. Сайтът desebg.com припомня детайлностите.
Атаката на моста " Ватерло " на 7 септември 1978 година
Атаката против Георги Марков е осъществена на 7 септември 1978 година на моста " Ватерло " в британската столица, като в дясното бедро на писателя е вкарана посредством малко пневматично устройство дребна сачма с рядката отрова рицин, която не остава следи.
Сачмата, уредът за изстрелването ѝ и самата отрова са обезпечени от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а изстрелването на сачмата, до момента в който писателят се движи в тил, е осъществено от сътрудник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
Ударът в бедрото, при който Георги Марков, се обръща обратно, с цел да разбере какво се случва, е камуфлиран успешно от сътрудника на Държавна сигурност с изпускането на чадър. Така жертвата остава с усещането, че инцидентно е ударена с чадър, присъщ предмет, който хората в Лондон носят съвсем постоянно заради честото дъждовно време.
Замисълът на Държавна сигурност е да убие посредством отравяне Марков, само че гибелта му да наподобява естествена.
Вечерта на 7 септември 1978 година писателят подвига температура, а на идващия ден постъпва в болница с влошено положение, където в страдания издъхва на 11 септември 1978 година
Лекарите не съумяват да го спасят, тъй като установяват отравяне на кръвна, само че не откриват следи от отровата, с цел да основат антидот.
Мотивът за ликвидирането на Георги Марков
Мотивът за ликвидирането на Георги Марков е нарушеното от него табу да подлага на критика персонално Тодор Живков, който по това време се " къпе " в фетиш към личността му. Чашата на търпението на първия секретар на Българска комунистическа партия прелива, откакто през есента на 1977 година Марков си разрешава да включи в четените по радио " Свободна Европа " " Задочни репортажи за България " 11 радиопредавания, озаглавени " Срещи с Живков ", траяли до началото на 1978 година
В тях той прави извънредно справедлив облик на първия секретар, като в същото време си разрешава да го подлага на критика за грубото му вмешателство в културните среди, както и за неговата безпрекословна зависимост на Москва.
Реакцията не закъснява. През януари и април 1978 година Министерството на външните работи привиква два пъти тогавашния дипломат на Англия Джон Клоук, с цел да му сложи ултиматума Марков, който по това време е чиновник на българската секция на Би Би Си, да спре нападките против Тодор Живков, в противоположен случай Народна република България ще вземе ограничения да направи това.
На срещите с дипломат Клоук, с изключение на зам.-министърът на външните работи Мария Захариева, участва и тогавашния шеф на отдел " Четвърти " в Министерство на външните работи Любен Гоцев, щатен чиновник на Първо главно управление (на ДС) и негов зам.-началник, работещ под дипломатическо прикритие, фигура, която придобива гласност по време на прехода, като един от създателите на генералското придвижване в Българска социалистическа партия, а през последните години около вести кръг " Монтерей ".
Кой провежда интервенцията против писателя?
Както през 1991 година участникът в интервенцията от руска страна ген. Олег Калугин, шеф на ръководство " К " (контраразузнаване) в руското Първо основно ръководство, признава обществено, през януари 1978 година в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) идва искане от Живков, направено от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за обезвреждане на Георги Марков, което в последна сметка е утвърдено, макар първичната опозиция на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по това време ген. Юрий Андропов.
От българската страна интервенцията е координирана на най-високо ниво – от тогавашния шеф на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров.
Въпреки че до края на живота си напусналия през 1969 година публицист остава български жител и по закон следва да се образува разследване за изясняване на аргументите за гибелта му, подчинената на тоталитарната комунистическа власт в Народна република България правосъдна система не прави това.
Нито едно от подвластните от режима средства за всеобщо осведомление в Народна република България не оповестява новината за гибелта на писателя. Вместо това няколко дни след убийството му по малкия екран ни в чеп, ни в ръкав министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов прави изказването, че " дългата ръка на Държавна сигурност може да настигне всеки зложелател зад граница ".
Прикриването на следите от убийството
След насилственото отдръпване от властта на Живков през 1989 година брачната половинка на Георги Марков идва през януари 1990 година в Народна република България и на среща с възобновения член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Александър Лилов слага въпроса за следствие на убийството на Георги Марков.
Същият ден, 10 януари 1990 година, началникът на Първо главно управление (на ДС) ген. Владимир Тодоров изисква от архива на разузнаването 10-томната разработка за убийството против писателя, водена под псевдонима " СКИТНИК " и никой повече не я вижда.
Няколко дни по-късно той изисква посредством тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов и 6-те тома разработка против Георги Марков, водена от Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама за компрометиране на писателя и възможното му връщане/отвличане в Народна република България. Тези материали също изчезват.
През 1992 ген. Тодоров е наказан от Върховния съд за заличаване на част от досиетата на Георги Марков, а ген. Савов се самоубива ден преди началото на правосъдния развой.
Блокирането на интернационалното следствие при започване на прехода
През 1993 година българското разследване открива, че съпричастен към случая с Марков е сътрудникът на Първо главно управление (на ДС) Франческо Гулино – " ПИКАДИЛИ ", който е изведен от разузнаването в Дания като антиквар.
Той е локализиран в Копенхаген и разпитан в датската столица в продължение на 12 часа от детективи, проверяващи убийството на Георги Марков от Скотланд ярд и българското разследване. След разпита Дания публично поисква от България досието на " ПИКАДИЛИ ", с цел да може да го задържи и съобщи на Англия за следствие по случая от 1978 година Българската прокуратурата обаче отхвърля да съобщи желаните документи и по този метод блокира интернационалното следствие. В същото време " ПИКАДИЛИ " напуща Дания и се открива в Австрия.
Архивите на Държавна сигурност проговарят за убийството на Георги Марков
През 2005 година проверяващият публицист Христо Христов издава документалната си книга " Убийте Скитник " – българската и английската държавна политика по случая Марков, в която открива, че през 1973 година със секретно решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава правото на Първо главно управление (на ДС) да прави " мокри поръчки " зад граница. Той работи върху нея в продължение на 6 години.
Със съдействието на шефа на работа " Информация и списък " в Министерство на вътрешните работи Серафим Стойков в архива на Държавна сигурност е открит и документ, в който даже е записано против името на Георги Марков, че " той е погубен в Лондон " през 1978 година, израз който Държавна сигурност не употребява в документите си.
Документалното следствие на журналиста обикаля света, като за него написа английската преса и осведомителни организации като Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес и други
Осъждането на министъра на вътрешните работи и шефа на разузнаването
за криенето на архивите за убийството Георги Марков
В процеса на следствието си Христо Христов осъжда във Върховния административен съд (ВАС) тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за отвод за достъп до документи по случая Марков в списък на Министерство на вътрешните работи благодарение на юриста Александър Кашъмов от фондация " Програма достъп до информация " (ПДИ).
През 2007 година Христов осъжда във Върховен административен съд тогавашния шеф на Националната разследваща работа, правоприемник на Първо главно управление (на ДС), ген. Кирчо Киров за безмълвен отвод за достъп до най-важните документи за убийството на Георги Марков благодарение на юристите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски от ПДИ.
В резултат на делото Христов получава над 100 материали измежду които и досието на сътрудник " ПИКАДИЛИ " и кореспонденцията сред Първо главно управление (на ДС) и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по създаването против Марков " СКИТНИК ".
Това са първите архиви на комунистическото Първо основно ръководство на Държавна сигурност, които с помощта на журналиста стават обществени от архива на Първо главно управление (на ДС) след 10 ноември 1989 година
В архивите на Първо главно управление (на ДС) Христов открива строго конфиденциален документ (на съветски език), който демонстрира, че през 1972 година, когато сред МВР-ДС и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се подписва първото съглашение за съдействие, руското разузнаване предава опита си на Първо главно управление (на ДС) по вербуването и потреблението на сътрудници за осъществяването на остри мероприятия (убийства и отвличания), както и " бързо настояща отрова " и " уреди за нейното изстрелване ".
Какво разкрива архива на Първо главно управление (на ДС) за обвинения сътрудник " ПИКАДИЛИ "?
Архивните документи демонстрират, че при започване на 1978 година сътрудник " ПИКАДИЛИ ", който по това време не прави никакви агентурни задания, е извикан по неотложност в Народна република България, където в Първо главно управление (на ДС) му е извършено особено образование. Организирана е и специфична среща с началника на Първо главно управление (на ДС) ген. Васил Коцев. " ПИКАДИЛИ " е изпратен в Лондон, който след 1978 година в никакъв случай повече не посещава.
След тази година неговото материално положение доста се усъвършенства. Закупува огромна изложба в центъра на Копенхаген, нов микробус и кон за езда.
" ПИКАДИЛИ " е награден с медал от МВР-ДС, а в Народна република България разузнаването му провежда почивки на планина и море.
В резултат на получените архивни материали през 2008 година Христов разгласява документалното си разследване " Двойният живот на сътрудник " ПИКАДИЛИ ", което още веднъж получава интернационален отзив, в това число и в сп. " Икономист ".
Разследванията на журналиста демонстрират, че президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2001) не вършат належащо да изпълнят обществените си обещанията, че ще спомагат за откриване на убийството на Георги Марков.
Нито едно държавното управление или държавен глава от 10 ноември 1989 година до момента не са поискали публично от Москва достъп до документите а Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по случая.
Прекрасното творчество на Георги Марков, безапелационно разкриващо тоталитарния незаконен темперамент на ръководството на Българска комунистическа партия, към момента не е намерило място в учебниците по литература 33 години след краха на комунистическия режим в България.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ