Днес отбелязваме древен празник, имен ден имат...
На днешната дата, 25 юли, християнската черква отбелязва Успение на света Анна - блажената гибел на света Анна или както канонически се назовава - Успението ѝ.
Св. Анна била потомка на Аароновия жанр и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството - Исус. В резултат на библейските сказания светицата се приема и уважава като един от главните християнски знаци на майчинството.
На иврит името Анна значи берекет, благосклонност, благоволение.
В българския фолклор празникът се назовава Лятна света Анна. В региона на Западна България и Родопите, изключително в Асеновградско одобряват, че с него се бележи краят на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
В чест на светицата и за предотвратяване на децата от заболявания се месят обредни хлябове без квас и се раздават за здраве. Иконите на света Анна се обкичват с цветя и пред тях се оставят блага.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че „ сложна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните дами и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пази децата от „ огън” - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна св. Анна дами и девойки берат лековити билки по полето. С отвари от тях се прави ритуално къпане на децата за здраве и срещу разнообразни заболявания. Останалите билки се изсушават и резервират за лекове през годината.
Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да ги пазят от „ бродници”, „ мамници” и „ житомамници” - магьосници, които ограбват непознатото изобилие. В югозападните български краища на Лятна св. Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да умилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават „ Опърлия”.
Тези традиции препращат към античните славянски обичаи на удостояване на богинята на плодородието Мокош, която е преобразяване на Майката Земя.
Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и хора с производни имена.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Св. Анна била потомка на Аароновия жанр и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството - Исус. В резултат на библейските сказания светицата се приема и уважава като един от главните християнски знаци на майчинството.
На иврит името Анна значи берекет, благосклонност, благоволение.
В българския фолклор празникът се назовава Лятна света Анна. В региона на Западна България и Родопите, изключително в Асеновградско одобряват, че с него се бележи краят на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
В чест на светицата и за предотвратяване на децата от заболявания се месят обредни хлябове без квас и се раздават за здраве. Иконите на света Анна се обкичват с цветя и пред тях се оставят блага.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че „ сложна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните дами и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пази децата от „ огън” - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна св. Анна дами и девойки берат лековити билки по полето. С отвари от тях се прави ритуално къпане на децата за здраве и срещу разнообразни заболявания. Останалите билки се изсушават и резервират за лекове през годината.
Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да ги пазят от „ бродници”, „ мамници” и „ житомамници” - магьосници, които ограбват непознатото изобилие. В югозападните български краища на Лятна св. Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да умилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават „ Опърлия”.
Тези традиции препращат към античните славянски обичаи на удостояване на богинята на плодородието Мокош, която е преобразяване на Майката Земя.
Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и хора с производни имена.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ