На Димитровден стопаните се разплащали с наетите за летния сезон

На Димитровден стопаните се разплащали с наетите за летния сезон служащи, овчарите и ратаите. Празникът се характеризира с обредното полазване - гадаене по първи посетител. Обредът е същият, като този на Игнажден, само че на Димитровден се назовава булезене, булезване или полязка. Вярва се, че в случай че първият булазеник е от мъжки пол, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако булазеникът е добър и заможен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна.

На Димитровден стопаните гледали дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е цялостен, вярвали, че кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите с агънца. За страдание, през тази година на празника луната ще е във фаза „ млада луна “, само че може би това е знак за едно ново начало и по-добро бъдеще на селското стопанство у нас.

Друго особено за димитровденските традиции е, че на този ден започвали годежите и сватбите, за които през усиления летен сезон нямало време. На Димитровден момите извивали „ сглядно хоро “ пред погледите на ергените и техните родители. Там на площада възрастните избирали своите бъдещи снахи, а младите виждали от време на време за първи път бъдещата си младоженка.

Днес една от дребното обичаи, оживяла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се поставят курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Димитровденската софра пази присъщия си образ в българските домове, даже и в тези, в които няма именици.