Защо договорът с Македония е исторически
На ден Илинден 1903-та година (20-ти юли по „ остарелия “ и 2-ри август по „ новия “ календар) избухва Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ, останал под турско иго в Османската империя след Берлинския контракт. Защо е значимо да загатваме цялото му име? Защото това е въстанието на българите от Охрид до Черно море. Сраженията се водят на голяма по мащаби територия – от Крушево, Смилево, Мечкин Камен, до Странджа и днешно Царево.
Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание не е единствено за себе си, не е изолиран протест, то е продължение на българската опозиция против решенията на Берлинския конгрес. Непосредствено след оповестяване на решенията му избухва Кресненско-Разложкото въстание, следва го Горноджумайското въстание на Върховния комитет в София (ВМОК) от 1902, следват Солунските атентати. Въстанието от 1903-та избухва първо в най-добре проведения Битолски революционен окръг (обхващащ съвсем цялата територия на днешна Република Македония), продължава в Одринско и завърша в Серския революционен окръг, в разложкото поле, където е и неговия героичен край.
На 4 октомври (22 септември по „ остарелия “ календар) 1903 година чета от 70 индивида, с челник учителят от Банско Радон Тодев, води последното стълкновение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на локалното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди този момент в църквата " Св. Троица " в Банско поп Стойко опява четниците приживе.
Над местността „ Света Богородица “ в Годлевския балкан четата влиза в пердах с 600 души тежковъоръжен войник (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово яростно стълкновение, когато патроните им свършват, четниците се хвърлят в ръкопашен пердах. До последния човек. Турските жертви са 119 души. Цивилно население, което охраняват, съумява да пресече българската граница в Рила и да се избави.
Това е епичният и кървясъл завършек на въстанието от 1903-та.
Защо напомням това? Защото през днешния ден, в навечерието на 100 и четиринадесетата годишнина от тези събития бе подписан историческият Договор за добросъседство сред Република България и Република Македония. На годишнината от най-голямото, най-мащабното, най-масовото въстание на българския народ против османската власт, потушено с нормалните за турците зверства и геноцид над цивилно население. Въстание, вдигнато от българите в отбрана на свещеното им право да живеят в едно единно и свободно Отечество, от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море.
Накратко напомням и историята на така наречен „ македонизъм “. Това е политическа „ теория “, проведена от сръбските политици в Белград, сред които най-агресивен е министър Стоян Новакович, който счита македонизма като надеждно средство за антибългарска агитация в Македония. Сръбските политически дейци, които търсят изход на море, откакто Австро-Унгария им пресича пътя към Адриатика, вземат решение да се насочат към Солун през българите в Македония, които тогава към момента са под османска власт. В Белград са наясно, че не могат да наложат сръбско национално съзнание измежду българите в Македония. Затова измислят по какъв начин да го заобиколят.
Това е „ македонизма “ – доктрина, която твърди, че популацията в тази област има не българско, а някакво друго – аморфно, неуточнено национално съзнание. Целта е българското население в Македония да бъде показано пред света като не-българско, „ македонско “, като междинна, първа стъпка към неговата следваща сърбизация.
През 1934 година в Москва е призната Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята интернационална организация дава тенденция за признание съществуването на обособен македонски народ и македонски език. Тези насоки са главното оръжие на югославските и българските комунисти през Втората международна война против българското национално обединяване, случило се след Българския Великден от 1941-ва година.
Опитът на всеобщата „ македонизация “ на локалните българи, осъществен от локалните комунисти, е разследване от политиката на Коминтерна за основаване на Балканска федерация, подкрепяна интензивно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцката комунистически партии през втората половина на 40-те години на ХХ век. И още веднъж е анти-български.
Следва чудовищното национално изменничество на Българска комунистическа партия, което с нечувани репресии, тормоз, принуждение, убийства принудително се пробва да накара българите в Пиринска Македония да се напишат „ македонци “. Целта е и българите в Пиринска Македония да бъдат „ македонизирани “, региона да бъде отделена от България и присъединена към Югославия. Българи от Българска комунистическа партия бият и убиват българи, с цел да се запишат не-българи в броене на популацията. Прочее, не сме чули и едно „ извинете “ от днешните наследници на Българска комунистическа партия.
След краха на сърбо-комунистическия Франкенщайн – Югославия, на 8 септември 1991 година Република Македония афишира и организира референдум за самостоятелност. На 17 ноември 1991 година Събранието на Република Македония афишира тази самостоятелност. България първа в света признава новата страна на 15 януари 1992 година под конституционното й име.
Това е историята. Накратко.
Но съпротивата на югоносталгиците и наследниците на Коминтерна продължава. И в България, и в Македония. До ден сегашен. Целта им е една – да попречат на националното единство на един народ в две страни. Цял четвърт век, цели двадесет и пет години тези сили, следвайки старите геополитически начертания на Белград и Москва, съумяват да държат Македония в изолираност.
Чрез провокации, употребявайки пропаднали престъпни видове, кодоши, негодници и всякакви беззъби утайки на обществото, успяваха да внасят разкол, съмнение, усеща на „ конфронтация “ от двете страни на границата. Не е мъчно. Достатъчно е от време на време да се появява някой впиянчен ретард и да афишира Цар Самуил за „ македонец “, внук на другия „ македонец “ – Александър Велики и работата е подготвена.
Да сеят ненавист и боязън в Скопие към България посредством неистини и фалшификации и да предизвикат ненавист и яд в София към братята ни в Македония още веднъж посредством неистини, фалшификации и провокации. И сносно им се получаваше в последния четвърт век. Само проследете хронологията и цикличността на „ свадите “, които „ избухваха “ от време на време.
Чудите се за какво? Много е просто. Защото техните стратегически ползи са да държат линията север-юг, която свързва Белград и Атина и разполовява Балканите. Старото „ другарство “ на Белград и Атина, които окупираха и поделиха Македония за сметка на България през 1913 година. Под „ арбитража “ на съветския цар. И същите тези през днешния ден не желаят да се случи съдействие по линията изток-запад, а точно от Бургас до Дуръс.
През септември месец в Грузия ще бъде подписан меморандум сред шест страни за създаване на кулоар „ Персийски залив – Черно море “. За транспорт на артикули и енергоносители. Оттам през пристанище Поти в Грузия товарите стигат по море до Бургас и оттова по Коридор 8 до Дуръс и още веднъж по море до Бари или Бриндизи в Италия. Това е най-кратката версия на „ Пътя на коприната “. Избягва несигурността в Турция и Русия. И не зависи от политически решения и дейности. Стоките ще идват от и до Китай и Иран две седмици по-бързо от сегашните най-бързи разновидности.
Отново дублирам. Стоки. Нефт. Газ. От Азърбайджан, от Иран, от района. До Италия, през България. Изгодно. Много преференциално за нас. Това е повода за активизацията на всички Коминтерн-овски кафези. Това е и повода за този проведен опит за бойкот на контракта за добросъседство. В това се корени и опита Македония и така наречен Западни Балкани да бъдат държани отвън Европейски Съюз и НАТО. За да бъдат сива зона. Черна дупка. Извор на непрекъснато напрежение, спусък, подготвен да взриви тази част на Балканите и да попречи на построяването на коридора, за който писах доскоро.
Две думи и за контракта. Чели сте текста му. Той е добър. И за двете страни. Отваря врата. За съдействие, за превъзмогване на саботажа на коминтерновците, за превъзмогване на речта на ненавист към България, която техните структури постановат в Македония. Този контракт е основата. Над него би трябвало да се гради общото ни бъдеще. Той ни дава основанието да не разрешаваме български владетели, възрожденци, революционери, просветни дейци да бъдат преименувани посмъртно и да бъде сменяна националността им десетилетия след гибелта им.
И не се лъжете! Език не се признава и никой не признава езици. Ако чуете или прочете това от някого, знайте, че този човек работи против българските национални ползи. Какъв е езикът, който употребяват братята ни край Вардар е изцяло ясно – западно-български акцент.
Ясно е, че нито един контракт не взема решение всичко едновременно и внезапно. И този е и не може да бъде подобен. Ясно е, че след еуфорията следва доста работа, доста непримиримост, доста поредност, доста старания. Чувам хора, които споделят: “Ами в случай че не се извърши? “. Все едно да плачем за нероден Петко. По-добре е да има контракт, освен това добър, и да се работи по него, в сравнение с да няма контракт и всякакви питекантропи вид „ миленко “ да тровят връзките от време на време.
Този контракт ни дава принадлежности и благоприятни условия да защитим правата и законните ползи на българската общественост в Република Македония. Да се възползват от всички цивилен и политически права, като независимост на сдружаване, присъединяване в публичния и политическия живот, медии и впрочем. Забележете – общественост, а не малцинство. Българските жители в Република Македония са повече от 100 и осемдесет хиляди. Този контракт ни дава принадлежности да желаяме прекъсване на делата и резолюциите против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и в Съвета на Европа.
И да. Днес в Република Македония живеят жители, които се самоопределят като македонци, с македонско национално съзнание. И ние би трябвало да почитаме и одобряваме това, както пожелаваме от тях да почитат българската общественост на територията на Република Македония. И това е политически факт, който не може, а и не би трябвало да бъде отричан. И да, към този момент има и македонска политическа история. От 2 август 1944 година, от свикването на АСНОМ. Това са политическите действителности и последици от напъните на Белград, Коминтерна и Българска комунистическа партия.
Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ целеше да сплоти българите от Охрид до Черно море. То целеше да отстрани границите сред Османската империя и свободна България. За да няма граница, която да разделя българи. Днес ни се пада да продължим това дело. Задължени сме.
Днес ние имаме интерес от Гюешево до Струмица да няма граница. Граници няма в границите на Европейски Съюз. Единственият мислим, вероятен, осъществим метод да бъде отстранена тази граница, българите от Охрид до Черно море още веднъж да живеят дружно, без граници по сред си е Македония да се причисли към Европейски Съюз. Европейски Съюз е инструмента, който би трябвало да използваме.
Само през съдействието в границите на Европейски Съюз могат да се изградят тези големи за мащабите на България, Македония и Албания инфраструктурни планове. Шосейни, железопътни, газови, електро-преносни. Както видяхме, на тези планове бе сполучливо пречено двадесет и пет години. Не от Европейски Съюз. От тези, които ръчкат, разделят, опълчват страните в района в полза на старите си съюзи и геополитически ползи. Откровено, очевидно, ясно анти-български. Още от тайното съглашение сред сърби и гърци за делене на Македония, подписано през 1912-та година.
На срещата в Триест Европейска комисия разгласи начало на финансирането на построяването на жп-линията, свързваща София и Скопие. ЖП-линия, която Белград не разреши да бъде построена повече от 100 години и я няма и до ден сегашен. Заедно с Договора за добросъседство са подписани и два доста значими Меморандума. За свързване на железопътните и газопреносните системи на Република България и Република Македония. Много, доста значими меморандуми, които трансформират цялата геополитическа картина на Балканите. В наша изгода.
Няма нищо по-символично от това делото, стартирано от българските въстаници на Илинден 1903-та, делото на Крушовската и Странджанската републики, делото, за което починаха четниците на Радон Тодев, да бъде приключено от нас на Илинден 2017-та година.
Да, през днешния ден е добър ден. „ Ден Илинден, за българите Великден “.
Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание не е единствено за себе си, не е изолиран протест, то е продължение на българската опозиция против решенията на Берлинския конгрес. Непосредствено след оповестяване на решенията му избухва Кресненско-Разложкото въстание, следва го Горноджумайското въстание на Върховния комитет в София (ВМОК) от 1902, следват Солунските атентати. Въстанието от 1903-та избухва първо в най-добре проведения Битолски революционен окръг (обхващащ съвсем цялата територия на днешна Република Македония), продължава в Одринско и завърша в Серския революционен окръг, в разложкото поле, където е и неговия героичен край.
На 4 октомври (22 септември по „ остарелия “ календар) 1903 година чета от 70 индивида, с челник учителят от Банско Радон Тодев, води последното стълкновение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на локалното християнско население от подпалените разложки села. Ден преди този момент в църквата " Св. Троица " в Банско поп Стойко опява четниците приживе.
Над местността „ Света Богородица “ в Годлевския балкан четата влиза в пердах с 600 души тежковъоръжен войник (редовна войска) и над 1,000 души башибозук. След петчасово яростно стълкновение, когато патроните им свършват, четниците се хвърлят в ръкопашен пердах. До последния човек. Турските жертви са 119 души. Цивилно население, което охраняват, съумява да пресече българската граница в Рила и да се избави.
Това е епичният и кървясъл завършек на въстанието от 1903-та.
Защо напомням това? Защото през днешния ден, в навечерието на 100 и четиринадесетата годишнина от тези събития бе подписан историческият Договор за добросъседство сред Република България и Република Македония. На годишнината от най-голямото, най-мащабното, най-масовото въстание на българския народ против османската власт, потушено с нормалните за турците зверства и геноцид над цивилно население. Въстание, вдигнато от българите в отбрана на свещеното им право да живеят в едно единно и свободно Отечество, от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море.
Накратко напомням и историята на така наречен „ македонизъм “. Това е политическа „ теория “, проведена от сръбските политици в Белград, сред които най-агресивен е министър Стоян Новакович, който счита македонизма като надеждно средство за антибългарска агитация в Македония. Сръбските политически дейци, които търсят изход на море, откакто Австро-Унгария им пресича пътя към Адриатика, вземат решение да се насочат към Солун през българите в Македония, които тогава към момента са под османска власт. В Белград са наясно, че не могат да наложат сръбско национално съзнание измежду българите в Македония. Затова измислят по какъв начин да го заобиколят.
Това е „ македонизма “ – доктрина, която твърди, че популацията в тази област има не българско, а някакво друго – аморфно, неуточнено национално съзнание. Целта е българското население в Македония да бъде показано пред света като не-българско, „ македонско “, като междинна, първа стъпка към неговата следваща сърбизация.
През 1934 година в Москва е призната Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята интернационална организация дава тенденция за признание съществуването на обособен македонски народ и македонски език. Тези насоки са главното оръжие на югославските и българските комунисти през Втората международна война против българското национално обединяване, случило се след Българския Великден от 1941-ва година.
Опитът на всеобщата „ македонизация “ на локалните българи, осъществен от локалните комунисти, е разследване от политиката на Коминтерна за основаване на Балканска федерация, подкрепяна интензивно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцката комунистически партии през втората половина на 40-те години на ХХ век. И още веднъж е анти-български.
Следва чудовищното национално изменничество на Българска комунистическа партия, което с нечувани репресии, тормоз, принуждение, убийства принудително се пробва да накара българите в Пиринска Македония да се напишат „ македонци “. Целта е и българите в Пиринска Македония да бъдат „ македонизирани “, региона да бъде отделена от България и присъединена към Югославия. Българи от Българска комунистическа партия бият и убиват българи, с цел да се запишат не-българи в броене на популацията. Прочее, не сме чули и едно „ извинете “ от днешните наследници на Българска комунистическа партия.
След краха на сърбо-комунистическия Франкенщайн – Югославия, на 8 септември 1991 година Република Македония афишира и организира референдум за самостоятелност. На 17 ноември 1991 година Събранието на Република Македония афишира тази самостоятелност. България първа в света признава новата страна на 15 януари 1992 година под конституционното й име.
Това е историята. Накратко.
Но съпротивата на югоносталгиците и наследниците на Коминтерна продължава. И в България, и в Македония. До ден сегашен. Целта им е една – да попречат на националното единство на един народ в две страни. Цял четвърт век, цели двадесет и пет години тези сили, следвайки старите геополитически начертания на Белград и Москва, съумяват да държат Македония в изолираност.
Чрез провокации, употребявайки пропаднали престъпни видове, кодоши, негодници и всякакви беззъби утайки на обществото, успяваха да внасят разкол, съмнение, усеща на „ конфронтация “ от двете страни на границата. Не е мъчно. Достатъчно е от време на време да се появява някой впиянчен ретард и да афишира Цар Самуил за „ македонец “, внук на другия „ македонец “ – Александър Велики и работата е подготвена.
Да сеят ненавист и боязън в Скопие към България посредством неистини и фалшификации и да предизвикат ненавист и яд в София към братята ни в Македония още веднъж посредством неистини, фалшификации и провокации. И сносно им се получаваше в последния четвърт век. Само проследете хронологията и цикличността на „ свадите “, които „ избухваха “ от време на време.
Чудите се за какво? Много е просто. Защото техните стратегически ползи са да държат линията север-юг, която свързва Белград и Атина и разполовява Балканите. Старото „ другарство “ на Белград и Атина, които окупираха и поделиха Македония за сметка на България през 1913 година. Под „ арбитража “ на съветския цар. И същите тези през днешния ден не желаят да се случи съдействие по линията изток-запад, а точно от Бургас до Дуръс.
През септември месец в Грузия ще бъде подписан меморандум сред шест страни за създаване на кулоар „ Персийски залив – Черно море “. За транспорт на артикули и енергоносители. Оттам през пристанище Поти в Грузия товарите стигат по море до Бургас и оттова по Коридор 8 до Дуръс и още веднъж по море до Бари или Бриндизи в Италия. Това е най-кратката версия на „ Пътя на коприната “. Избягва несигурността в Турция и Русия. И не зависи от политически решения и дейности. Стоките ще идват от и до Китай и Иран две седмици по-бързо от сегашните най-бързи разновидности.
Отново дублирам. Стоки. Нефт. Газ. От Азърбайджан, от Иран, от района. До Италия, през България. Изгодно. Много преференциално за нас. Това е повода за активизацията на всички Коминтерн-овски кафези. Това е и повода за този проведен опит за бойкот на контракта за добросъседство. В това се корени и опита Македония и така наречен Западни Балкани да бъдат държани отвън Европейски Съюз и НАТО. За да бъдат сива зона. Черна дупка. Извор на непрекъснато напрежение, спусък, подготвен да взриви тази част на Балканите и да попречи на построяването на коридора, за който писах доскоро.
Две думи и за контракта. Чели сте текста му. Той е добър. И за двете страни. Отваря врата. За съдействие, за превъзмогване на саботажа на коминтерновците, за превъзмогване на речта на ненавист към България, която техните структури постановат в Македония. Този контракт е основата. Над него би трябвало да се гради общото ни бъдеще. Той ни дава основанието да не разрешаваме български владетели, възрожденци, революционери, просветни дейци да бъдат преименувани посмъртно и да бъде сменяна националността им десетилетия след гибелта им.
И не се лъжете! Език не се признава и никой не признава езици. Ако чуете или прочете това от някого, знайте, че този човек работи против българските национални ползи. Какъв е езикът, който употребяват братята ни край Вардар е изцяло ясно – западно-български акцент.
Ясно е, че нито един контракт не взема решение всичко едновременно и внезапно. И този е и не може да бъде подобен. Ясно е, че след еуфорията следва доста работа, доста непримиримост, доста поредност, доста старания. Чувам хора, които споделят: “Ами в случай че не се извърши? “. Все едно да плачем за нероден Петко. По-добре е да има контракт, освен това добър, и да се работи по него, в сравнение с да няма контракт и всякакви питекантропи вид „ миленко “ да тровят връзките от време на време.
Този контракт ни дава принадлежности и благоприятни условия да защитим правата и законните ползи на българската общественост в Република Македония. Да се възползват от всички цивилен и политически права, като независимост на сдружаване, присъединяване в публичния и политическия живот, медии и впрочем. Забележете – общественост, а не малцинство. Българските жители в Република Македония са повече от 100 и осемдесет хиляди. Този контракт ни дава принадлежности да желаяме прекъсване на делата и резолюциите против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург и в Съвета на Европа.
И да. Днес в Република Македония живеят жители, които се самоопределят като македонци, с македонско национално съзнание. И ние би трябвало да почитаме и одобряваме това, както пожелаваме от тях да почитат българската общественост на територията на Република Македония. И това е политически факт, който не може, а и не би трябвало да бъде отричан. И да, към този момент има и македонска политическа история. От 2 август 1944 година, от свикването на АСНОМ. Това са политическите действителности и последици от напъните на Белград, Коминтерна и Българска комунистическа партия.
Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание на българския народ целеше да сплоти българите от Охрид до Черно море. То целеше да отстрани границите сред Османската империя и свободна България. За да няма граница, която да разделя българи. Днес ни се пада да продължим това дело. Задължени сме.
Днес ние имаме интерес от Гюешево до Струмица да няма граница. Граници няма в границите на Европейски Съюз. Единственият мислим, вероятен, осъществим метод да бъде отстранена тази граница, българите от Охрид до Черно море още веднъж да живеят дружно, без граници по сред си е Македония да се причисли към Европейски Съюз. Европейски Съюз е инструмента, който би трябвало да използваме.
Само през съдействието в границите на Европейски Съюз могат да се изградят тези големи за мащабите на България, Македония и Албания инфраструктурни планове. Шосейни, железопътни, газови, електро-преносни. Както видяхме, на тези планове бе сполучливо пречено двадесет и пет години. Не от Европейски Съюз. От тези, които ръчкат, разделят, опълчват страните в района в полза на старите си съюзи и геополитически ползи. Откровено, очевидно, ясно анти-български. Още от тайното съглашение сред сърби и гърци за делене на Македония, подписано през 1912-та година.
На срещата в Триест Европейска комисия разгласи начало на финансирането на построяването на жп-линията, свързваща София и Скопие. ЖП-линия, която Белград не разреши да бъде построена повече от 100 години и я няма и до ден сегашен. Заедно с Договора за добросъседство са подписани и два доста значими Меморандума. За свързване на железопътните и газопреносните системи на Република България и Република Македония. Много, доста значими меморандуми, които трансформират цялата геополитическа картина на Балканите. В наша изгода.
Няма нищо по-символично от това делото, стартирано от българските въстаници на Илинден 1903-та, делото на Крушовската и Странджанската републики, делото, за което починаха четниците на Радон Тодев, да бъде приключено от нас на Илинден 2017-та година.
Да, през днешния ден е добър ден. „ Ден Илинден, за българите Великден “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ