Към следващия Европейски съюз
На страните членки да се даде правото на избор дали да одобряват бежанци или да вземат участие финансово в издръжката им
Не се подвеждайте по заглавието. Европейският съюз не се разпада, не „ свършва “, не изчезва или нещо сходно. Просто навлиза в идващия си стадий на промяна, която да му разреши да резервира водеща роля в световните процеси в идващите години. И тъй като събитията на международната сцена в последно време обръщат посоката с френетична скорост, на Европейски Съюз му се постанова бързичко да се ориентира в нещата и да си направи сметката. Като обединен блок, със или без британците като номинална част от него. Последното напълно съществено и с цялата доза скука, натрупала се след две години наблюдаване на процеса, от референдума през юни 2016 година насам. На всекиго към този момент е ясно, че колкото и да продължи сагата Брекзит, каквито и да бъдат възможните последици от излизането на Англия от Европейски Съюз – бъдещите търговски и други връзки с страните членки, статут на границата в Северна Ирландия и т. н. – в последна сметка единственото нещо, от което няма да са част британците най-после, ще е опашката пред гишето „ За европейски жители “ по летищата.
И по този начин Лондон продължава да договаря самичък със себе си за това какви условия да изиска от Брюксел на излизане, а на еврократите им писна да не ги питат те какво мислят като договаряща страна. И тъй като „ шоуто би трябвало да продължи “, а графикът да се съблюдава, в развой на авансово разискване в европейските институции, националните парламенти и общественото пространство в страните членки, през последните седмици влезе новата бюджетна рамка на Европейски Съюз за интервала 2021-27 година И борбите за европейските средства занапред ще се ожесточават на всяко равнище, за всяко перо в плануваните 1,13 трилиона евро за идната седемгодишна финансова рамка. Мнозина измежду страните членки към този момент са запретнали ръкави за дългата „ канадска битка “ с Брюксел, която следва до окончателното одобрение на идващия бюджет на Европейски Съюз и надлежно разпределението му. Успоредно на това обаче, двата съществени (някой би споделил и единствени) мотора на съюза, Франция и Германия, започнаха още веднъж синхронизирано да натискат педала на газта след години на буксуване. Влакът потегля още веднъж!
Е, лиши му малко време да се задвижи, де. Първо Еманюел Макрон трябваше да се укрепи като президент на Франция след избирането му през май предходната година. Засега към момента с несъвършен резултат. Предложените и въведени от него обществени и структурни промени бяха посрещнати с многохилядни митинги на профсъюзите по улиците на огромните градове и напрежението от април насам въпреки и да се кротна, към момента не е напълно стихнало – просто към този момент е лято, а французите доста държат на обезпечената им от страната отпуска. След това, на есен – с ария! Новосформираната към президента партия „ Напред! “ му подсигурява ръководещо болшинство в законодателното заседание на страната, само че представителите й на централно и локално равнище, към този момент издишат на места и „ Макрон-мания “-та заглъхна от дълго време. За сметка на това европейският възторг във Франция към момента държи над междинното равнище – очевидно Силата е на негова страна.
Паралелно на „ тегобите Макронови “ Ангела Меркел се пребори за четвърти мандат като канцлер на Германия и съумя да сформира държавно управление в необятна коалиция със социалдемократите след месеци на агонизиращи договаряния. Еманюел Макрон й пусна една бананова кора тъкмо в навечерието на изборите в Германия през септември с огромната си тирада в Сорбоната, в която изложи грандиозната си визия за идващия Европейски Съюз. Подчертавам „ бананова кора “, тъй като 10 месеца (седем от които минали в съдружни преговори), три междудържавнически срещи и още толкоз съвещания на Европейския съвет й трябваха на Ангела Меркел да резервира равновесие сред личните си политически съдружници, противници и грандиозните проекти на Макрон за приноса на немската стопанска система към общите европейски финанси.
Но с всичко протичащо се в интернационален проект последните няколко седмици и изключително внезапното нарушение на салдото в евро-атлантическите връзки (с други думи „ факторът Тръмп “) – колкото с излизането на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Иран, толкоз и с налагането на 25 % мито върху вноса на стомана и алуминий от Европейски Съюз – Меркел още веднъж нахлупи капата на машиниста. Най-малкото, последното в случай че се проточи, може да засегне изключително тежко Германия, за която американския пазар е стратегическа експортна цел. Не че и в Китай не карат „ Мерцедес “, БМВ или „ Ауди “, само че връзките са други. Пък и американците си сменят по-редовно колите от суетност.
И при започване на тази седмица най-сетне пристигна отговорът на Меркел на визията на Еманюел Макрон, в изявление за немския закостенял ежедневник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “. Сдържан отговор, само че с ясно обръщение в него – нямаме избор, ще вървим напред. Но ще го даваме по-кротко и по-малко амбициозно.
В смисъла на: Берлин е склонен с концепцията на Париж за основаването на Европейски валутен фонд по модела на МВФ с капитал от 500 милиарда евро и паралелно на него на общ капиталов бюджет, един тип втори „ запасен колан “, с които да се подсигуряват дълготрайни и краткосрочни заеми за страни членки на Еврозоната, изпаднали във финансови усложнения. Но в случай че Еманюел Макрон си представяше вторият фонд с капитал от 200 милиарда евро, съгласно Ангела Меркел 10 милиарда ще са изцяло задоволителни първоначално. А за банковия гаранционен фонд, фантазия на френския президент, нито дума. Но пък по този начин и по този начин Меркел и Макрон ще се виждат в края на седмицата на срещата на Г-7 в Канада – ще си кажат всичко още веднъж. Тъкмо да поизгладят и някои други въпроси преди съвещанието на Европейския съвет в Брюксел в края на месеца. Като по какъв начин ще се наместят „ номер 3 “ и „ номер 4 “ по икономическа мощ в Еврозоната, надлежно Италия и Испания във всички тези схеми, с новите им управници и популистките им стопански и финансови проекти, да вземем за пример.
Инак Франция и Германия са на една позиция по въпроса за нуждата от увеличение на обществените вложения в технологиите и нововъведенията, и потребността от затвърждаване на общата европейска взаимност по въпросите на миграцията. В изявлението Ангела Меркел предизвестява, че политиките на Европейски Съюз по въпросите на даването на леговище и като цяло, отбраната на външните граници на съюза, би трябвало да бъдат затегнати. Съюзът би трябвало да разполага със лична гранична полиция и пан-Европейска работа за бежанците, която да прави оценка претендентите за леговище. Според нея на страните членки също по този начин би трябвало да се даде правото на избор дали да одобряват бежанци и търсещи леговище от „ фронтовата линия “ на страните от Европейски Съюз, които ги посрещат, или да вземат участие финансово в издръжката им. Което е както допустимо най-големият поклон към Полша, Унгария и другите съперници на квотите за систематизиране на мигранти, по този начин и ясно увещание, че Европейски Съюз може да продължи сполучливо единствено с общите старания и предпочитание на всички да вземат участие равнопоставено в плана.
В този подтекст за първи път немският канцлер гласно се причислява към концепцията на Еманюел Макрон за основаването на общи европейски отбранителни сили, тъй като съгласно нея задълбочаване на военното съдействието може да помогне за „ понижаване на комплексността и припокриването на съществуващите системи “. И може също по този начин да бъде разширено към Англия, откакто страната напусне Европейски Съюз. Канцлерът на Германия акцентира също по този начин, че тези бъдещи европейски отбранителни сили би трябвало да имат „ обща стратегическа военна просвета “. Съзнавате за какво настоях да натъртя на този израз, откакто и канцлерът на Ангела Меркел му е обърнала внимание като належащо изискване, с цел да е сполучливо начинанието.
Не се подвеждайте по заглавието. Европейският съюз не се разпада, не „ свършва “, не изчезва или нещо сходно. Просто навлиза в идващия си стадий на промяна, която да му разреши да резервира водеща роля в световните процеси в идващите години. И тъй като събитията на международната сцена в последно време обръщат посоката с френетична скорост, на Европейски Съюз му се постанова бързичко да се ориентира в нещата и да си направи сметката. Като обединен блок, със или без британците като номинална част от него. Последното напълно съществено и с цялата доза скука, натрупала се след две години наблюдаване на процеса, от референдума през юни 2016 година насам. На всекиго към този момент е ясно, че колкото и да продължи сагата Брекзит, каквито и да бъдат възможните последици от излизането на Англия от Европейски Съюз – бъдещите търговски и други връзки с страните членки, статут на границата в Северна Ирландия и т. н. – в последна сметка единственото нещо, от което няма да са част британците най-после, ще е опашката пред гишето „ За европейски жители “ по летищата.
И по този начин Лондон продължава да договаря самичък със себе си за това какви условия да изиска от Брюксел на излизане, а на еврократите им писна да не ги питат те какво мислят като договаряща страна. И тъй като „ шоуто би трябвало да продължи “, а графикът да се съблюдава, в развой на авансово разискване в европейските институции, националните парламенти и общественото пространство в страните членки, през последните седмици влезе новата бюджетна рамка на Европейски Съюз за интервала 2021-27 година И борбите за европейските средства занапред ще се ожесточават на всяко равнище, за всяко перо в плануваните 1,13 трилиона евро за идната седемгодишна финансова рамка. Мнозина измежду страните членки към този момент са запретнали ръкави за дългата „ канадска битка “ с Брюксел, която следва до окончателното одобрение на идващия бюджет на Европейски Съюз и надлежно разпределението му. Успоредно на това обаче, двата съществени (някой би споделил и единствени) мотора на съюза, Франция и Германия, започнаха още веднъж синхронизирано да натискат педала на газта след години на буксуване. Влакът потегля още веднъж!
Е, лиши му малко време да се задвижи, де. Първо Еманюел Макрон трябваше да се укрепи като президент на Франция след избирането му през май предходната година. Засега към момента с несъвършен резултат. Предложените и въведени от него обществени и структурни промени бяха посрещнати с многохилядни митинги на профсъюзите по улиците на огромните градове и напрежението от април насам въпреки и да се кротна, към момента не е напълно стихнало – просто към този момент е лято, а французите доста държат на обезпечената им от страната отпуска. След това, на есен – с ария! Новосформираната към президента партия „ Напред! “ му подсигурява ръководещо болшинство в законодателното заседание на страната, само че представителите й на централно и локално равнище, към този момент издишат на места и „ Макрон-мания “-та заглъхна от дълго време. За сметка на това европейският възторг във Франция към момента държи над междинното равнище – очевидно Силата е на негова страна.
Паралелно на „ тегобите Макронови “ Ангела Меркел се пребори за четвърти мандат като канцлер на Германия и съумя да сформира държавно управление в необятна коалиция със социалдемократите след месеци на агонизиращи договаряния. Еманюел Макрон й пусна една бананова кора тъкмо в навечерието на изборите в Германия през септември с огромната си тирада в Сорбоната, в която изложи грандиозната си визия за идващия Европейски Съюз. Подчертавам „ бананова кора “, тъй като 10 месеца (седем от които минали в съдружни преговори), три междудържавнически срещи и още толкоз съвещания на Европейския съвет й трябваха на Ангела Меркел да резервира равновесие сред личните си политически съдружници, противници и грандиозните проекти на Макрон за приноса на немската стопанска система към общите европейски финанси.
Но с всичко протичащо се в интернационален проект последните няколко седмици и изключително внезапното нарушение на салдото в евро-атлантическите връзки (с други думи „ факторът Тръмп “) – колкото с излизането на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Иран, толкоз и с налагането на 25 % мито върху вноса на стомана и алуминий от Европейски Съюз – Меркел още веднъж нахлупи капата на машиниста. Най-малкото, последното в случай че се проточи, може да засегне изключително тежко Германия, за която американския пазар е стратегическа експортна цел. Не че и в Китай не карат „ Мерцедес “, БМВ или „ Ауди “, само че връзките са други. Пък и американците си сменят по-редовно колите от суетност.
И при започване на тази седмица най-сетне пристигна отговорът на Меркел на визията на Еманюел Макрон, в изявление за немския закостенял ежедневник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “. Сдържан отговор, само че с ясно обръщение в него – нямаме избор, ще вървим напред. Но ще го даваме по-кротко и по-малко амбициозно.
В смисъла на: Берлин е склонен с концепцията на Париж за основаването на Европейски валутен фонд по модела на МВФ с капитал от 500 милиарда евро и паралелно на него на общ капиталов бюджет, един тип втори „ запасен колан “, с които да се подсигуряват дълготрайни и краткосрочни заеми за страни членки на Еврозоната, изпаднали във финансови усложнения. Но в случай че Еманюел Макрон си представяше вторият фонд с капитал от 200 милиарда евро, съгласно Ангела Меркел 10 милиарда ще са изцяло задоволителни първоначално. А за банковия гаранционен фонд, фантазия на френския президент, нито дума. Но пък по този начин и по този начин Меркел и Макрон ще се виждат в края на седмицата на срещата на Г-7 в Канада – ще си кажат всичко още веднъж. Тъкмо да поизгладят и някои други въпроси преди съвещанието на Европейския съвет в Брюксел в края на месеца. Като по какъв начин ще се наместят „ номер 3 “ и „ номер 4 “ по икономическа мощ в Еврозоната, надлежно Италия и Испания във всички тези схеми, с новите им управници и популистките им стопански и финансови проекти, да вземем за пример.
Инак Франция и Германия са на една позиция по въпроса за нуждата от увеличение на обществените вложения в технологиите и нововъведенията, и потребността от затвърждаване на общата европейска взаимност по въпросите на миграцията. В изявлението Ангела Меркел предизвестява, че политиките на Европейски Съюз по въпросите на даването на леговище и като цяло, отбраната на външните граници на съюза, би трябвало да бъдат затегнати. Съюзът би трябвало да разполага със лична гранична полиция и пан-Европейска работа за бежанците, която да прави оценка претендентите за леговище. Според нея на страните членки също по този начин би трябвало да се даде правото на избор дали да одобряват бежанци и търсещи леговище от „ фронтовата линия “ на страните от Европейски Съюз, които ги посрещат, или да вземат участие финансово в издръжката им. Което е както допустимо най-големият поклон към Полша, Унгария и другите съперници на квотите за систематизиране на мигранти, по този начин и ясно увещание, че Европейски Съюз може да продължи сполучливо единствено с общите старания и предпочитание на всички да вземат участие равнопоставено в плана.
В този подтекст за първи път немският канцлер гласно се причислява към концепцията на Еманюел Макрон за основаването на общи европейски отбранителни сили, тъй като съгласно нея задълбочаване на военното съдействието може да помогне за „ понижаване на комплексността и припокриването на съществуващите системи “. И може също по този начин да бъде разширено към Англия, откакто страната напусне Европейски Съюз. Канцлерът на Германия акцентира също по този начин, че тези бъдещи европейски отбранителни сили би трябвало да имат „ обща стратегическа военна просвета “. Съзнавате за какво настоях да натъртя на този израз, откакто и канцлерът на Ангела Меркел му е обърнала внимание като належащо изискване, с цел да е сполучливо начинанието.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ