Професор по право: Главният прокурор правилно сезира Конституционния съд за президента
„ На бюрото на основния прокурор попада директория, изпратена му от различен прокурор, с данни, свързани с президента. Какво може да направи основният прокурор? Да постави досието в касата си и да се направи, че не съществува?
Той сезира Конституционния съд, защото има подозрение за вероятно осъществено нарушаване от страна на президента. И пита Конституционен съд да обясни наличието на някои понятия и да изтълкува текста на член 103 от Конституцията. Така би постъпил всеки основен прокурор”, счита проф. Пламен Киров - някогашен конситуционен арбитър и учител по конституционно право.
„ В тази връзка обаче, публичният интерес се насочва към това, откакто пита не какъв да е, а основният прокурор, какво има зад тази интензивност. Започва замяна на реплики и в следствие имаме елементи от СРС-та”, изясни той.
„ От това, което изтече, явно не става въпрос за държавна измяна или нарушение на конституцията. Ако имаше такива данни, болшинството в Народното събрание, което недолюбва президента, щеше да инициира процедура по импийчмънт”, убеден е професорът.
Според него този случай не е невиждан, тъй като против президента Първанов също е имало самодейност на болшинството на ГЕРБ за иницииране на импийчмънт.
„ Питането на основния прокурор е ориентирано към алинея 4 на член 103, защото против президента и вицепрезидента, до момента в който те са в мандат, не може да бъде възбуждано наказателно гонене.
При това този имунитет е безспорен, той не може да бъде снет, както е при народните представители. Следователно, в случай че има някакви данни, те са си данни, само че не може да бъдат подхванати никакви дейности по отношение на разследване”, изясни Киров.
Според него от оповестените материали няма данни за осъществено закононарушение. Киров акцентира, че това са единствено извадки от записите и е допустимо да има и други материали, които да разкриват вероятни закононарушения.
Той сезира Конституционния съд, защото има подозрение за вероятно осъществено нарушаване от страна на президента. И пита Конституционен съд да обясни наличието на някои понятия и да изтълкува текста на член 103 от Конституцията. Така би постъпил всеки основен прокурор”, счита проф. Пламен Киров - някогашен конситуционен арбитър и учител по конституционно право.
„ В тази връзка обаче, публичният интерес се насочва към това, откакто пита не какъв да е, а основният прокурор, какво има зад тази интензивност. Започва замяна на реплики и в следствие имаме елементи от СРС-та”, изясни той.
„ От това, което изтече, явно не става въпрос за държавна измяна или нарушение на конституцията. Ако имаше такива данни, болшинството в Народното събрание, което недолюбва президента, щеше да инициира процедура по импийчмънт”, убеден е професорът.
Според него този случай не е невиждан, тъй като против президента Първанов също е имало самодейност на болшинството на ГЕРБ за иницииране на импийчмънт.
„ Питането на основния прокурор е ориентирано към алинея 4 на член 103, защото против президента и вицепрезидента, до момента в който те са в мандат, не може да бъде възбуждано наказателно гонене.
При това този имунитет е безспорен, той не може да бъде снет, както е при народните представители. Следователно, в случай че има някакви данни, те са си данни, само че не може да бъдат подхванати никакви дейности по отношение на разследване”, изясни Киров.
Според него от оповестените материали няма данни за осъществено закононарушение. Киров акцентира, че това са единствено извадки от записите и е допустимо да има и други материали, които да разкриват вероятни закононарушения.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ