МФ: Фискалният резерв е 12,8 млрд. лв.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към ноември 2022 година е негативно в размер на 398,0 млн. лева (0,2 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 459,5 млн. лв..
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 година са в размер на 56 465,5 млн. лева, което съставлява 94,6 % от обновените годишни планове към ЗДБРБ за 2022 година Следва обаче да се има поради, че през второто полугодие по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС) постъпват доходи, респективно се правят разноски, в осъществяване на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година В осъществяване на посочените нагоре правила ежемесечно (за интервала юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват доходи от целеви вноски от предприятията със 100 на 100 държавно присъединяване в капитала от бранш „ Енергетика “, които се употребяват за покриване на разноски за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила в размер 100 на 100 от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на сегмента " ден напред " на " БНЕБ " – ЕАД, за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева./MWh. За интервала юли-ноември постъпилите изключителни еднократни доходи от целеви вноски са в размер на близо 3 милиарда лева Ако се отстрани въздействието на посочените еднократни изключителни приходи, осъществяването на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 % от заложените в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, а растежа по отношение на същия интервал на 2021 година – 5 710,3 млн. лева (12,0 %).
Данъчните и осигурителните доходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на миналата година с 5,4 милиарда лева (14,5 %), неданъчните доходи - с 3,7 милиарда лева (ако се отстраняват изключителните еднократни приходи по бюджета на ФСЕС неданъчните доходи нарастват номинално с 0,7 милиарда лева или 10,1 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 милиарда лева (намаление с 14,1 % по отношение на същия интервал на 2021 г.)
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 42 742,6 млн. лева, което съставлява 92,7 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 75,7 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 9 265,3 млн. лева или 102,4 % по отношение на плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 19 664,3 млн. лева (88,3 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 13 977,9 млн. лева (87,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 220,1 млн. лева (89,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лева (109,0 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1 409,9 млн. лева или 100,6 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 12 403,1 млн. лева, което съставлява 92,6 % от разчетените за годината.
При разбора на данните за ноември следва да се има поради, че през месеца постъпват обилни доходи от корпоративен налог, свързани с крайния период за внасяне на предплатените вноски за налога през 2022 година. Постъпленията от налога за месеца са близо 1,7 милиарда лева, което надлежно се отразява позитивно на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни налози посочват и за допустимо свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар. Много от предприятията към този момент трансферираха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения докара до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги. В резултат на въведените данъчни ограничения за използване на понижена и нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на избрани артикули и услуги, както и на регулярното възобновяване на Данък добавена стойност, се чака несъблюдение на плануваните доходи от Данък добавена стойност за 2022 година От друга страна, растежът на разноските изпреварва растежа на приходите, главно заради по-високи разноски за дотации, обществени заплащания, финансови разноски и други.
Неданъчните доходи са в размер на 11 067,7 млн. лева (вкл. 2 976,0 млн. лева еднократни доходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 655,3 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 година възлизат на 56 863,6 млн. лева, което е 86,3 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към ноември 2021 година бяха в размер на 47 140,5 млн. лв.. При съпоставката с годишният план към ЗДБРБ за 2022 година с оглед съпоставимост на данните следва да се отстрани въздействието на разноските по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ в осъществяване на §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година за погашение на обезщетения към потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година Поради тази причина при съпоставката с плана за годината, аналогично на приходите, следва да се отстрани въздействието на разноските в осъществяване на §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година По този метод разноските по КФП към ноември на съпоставима база съставляват 81,5 % от плана към ЗДБРБ за 2022 година
Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации, където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира забележителен растеж, основно в частта на разноските за пенсии. Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година, са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътностроителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към ноември 2021 година
Нелихвените разноски към ноември 2022 година са в размер на 54 573,7 млн. лева, което съставлява 86,5 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 50 508,7 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 4 032,1 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 32,9 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 612,1 млн. лева (92,1 % от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 ноември 2022 година от централния бюджет, възлиза на 1 677,7 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.11.2022 година е 12,8 милиарда лева, в това число 12,6 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 30 ноември 2022 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „ Статистика “. Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети. /БГНЕС
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 година са в размер на 56 465,5 млн. лева, което съставлява 94,6 % от обновените годишни планове към ЗДБРБ за 2022 година Следва обаче да се има поради, че през второто полугодие по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС) постъпват доходи, респективно се правят разноски, в осъществяване на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година В осъществяване на посочените нагоре правила ежемесечно (за интервала юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват доходи от целеви вноски от предприятията със 100 на 100 държавно присъединяване в капитала от бранш „ Енергетика “, които се употребяват за покриване на разноски за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа сила в размер 100 на 100 от разликата сред действителната средномесечна борсова цена на сегмента " ден напред " на " БНЕБ " – ЕАД, за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева./MWh. За интервала юли-ноември постъпилите изключителни еднократни доходи от целеви вноски са в размер на близо 3 милиарда лева Ако се отстрани въздействието на посочените еднократни изключителни приходи, осъществяването на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 % от заложените в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, а растежа по отношение на същия интервал на 2021 година – 5 710,3 млн. лева (12,0 %).
Данъчните и осигурителните доходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на миналата година с 5,4 милиарда лева (14,5 %), неданъчните доходи - с 3,7 милиарда лева (ако се отстраняват изключителните еднократни приходи по бюджета на ФСЕС неданъчните доходи нарастват номинално с 0,7 милиарда лева или 10,1 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 милиарда лева (намаление с 14,1 % по отношение на същия интервал на 2021 г.)
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 42 742,6 млн. лева, което съставлява 92,7 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски образуват 75,7 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 9 265,3 млн. лева или 102,4 % по отношение на плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 19 664,3 млн. лева (88,3 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 13 977,9 млн. лева (87,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 220,1 млн. лева (89,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лева (109,0 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 1 409,9 млн. лева или 100,6 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 12 403,1 млн. лева, което съставлява 92,6 % от разчетените за годината.
При разбора на данните за ноември следва да се има поради, че през месеца постъпват обилни доходи от корпоративен налог, свързани с крайния период за внасяне на предплатените вноски за налога през 2022 година. Постъпленията от налога за месеца са близо 1,7 милиарда лева, което надлежно се отразява позитивно на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни налози посочват и за допустимо свръхкомпенсиране на избрани браншове от бизнеса, дължащо се на първо място на необятния обсег на ограниченията за потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар. Много от предприятията към този момент трансферираха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и семействата и неналичието на фокус на ограниченията за погашение на обезщетения докара до деформиране на финансовите им резултати и образуване на обилни облаги. В резултат на въведените данъчни ограничения за използване на понижена и нулева ставка на Данък добавена стойност за доставките на избрани артикули и услуги, както и на регулярното възобновяване на Данък добавена стойност, се чака несъблюдение на плануваните доходи от Данък добавена стойност за 2022 година От друга страна, растежът на разноските изпреварва растежа на приходите, главно заради по-високи разноски за дотации, обществени заплащания, финансови разноски и други.
Неданъчните доходи са в размер на 11 067,7 млн. лева (вкл. 2 976,0 млн. лева еднократни доходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 655,3 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 година възлизат на 56 863,6 млн. лева, което е 86,3 % от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към ноември 2021 година бяха в размер на 47 140,5 млн. лв.. При съпоставката с годишният план към ЗДБРБ за 2022 година с оглед съпоставимост на данните следва да се отстрани въздействието на разноските по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ в осъществяване на §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година за погашение на обезщетения към потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година Поради тази причина при съпоставката с плана за годината, аналогично на приходите, следва да се отстрани въздействието на разноските в осъществяване на §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година По този метод разноските по КФП към ноември на съпоставима база съставляват 81,5 % от плана към ЗДБРБ за 2022 година
Основен принос за повишаването на разноските имат стратегиите за погашение на обезщетения на небитовите консуматори на електрическа сила заради високите цени на електричеството. Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при разноските за дотации, където с изключение на обичайните разноски за дотации за нефинансови предприятия през 2022 година се регистрират и разноските по стратегиите по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. При обществените и здравноосигурителните разноски също се регистрира забележителен растеж, основно в частта на разноските за пенсии. Друг детайл на разноските, при който се регистрира значително повишаване по отношение на същия интервал на миналата година, са разноските за прехрана, където главен принос имат разплатените отговорности от предишни години към пътностроителните и поддържащите компании по контракти за настоящ ремонт и поддръжка. Капиталовите разноски, разноските за личен състав и разноските за лихви също регистрират номинален растеж по отношение на тези към ноември 2021 година
Нелихвените разноски към ноември 2022 година са в размер на 54 573,7 млн. лева, което съставлява 86,5 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 50 508,7 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 4 032,1 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 32,9 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 612,1 млн. лева (92,1 % от плануваните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30 ноември 2022 година от централния бюджет, възлиза на 1 677,7 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.11.2022 година е 12,8 милиарда лева, в това число 12,6 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 30 ноември 2022 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „ Статистика “. Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ