Медицинските сестри у нас могат да учат с година по-кратко
На България ще се наложи да се конкурира със мощно развити стопански и обществено страни в основаването, привличането и задържането на фрагменти
Недостигът на здравни експерти у нас, по-специално - на медицински сестри и акушерки - през последните седмици се трансформира във водеща тематика на опазването на здравето. на Съвета за стопански разбори демонстрира, че сега в здравната ни система не доближават 16,9 хиляди медицински сестри, с цел да реализираме междинното за Европа съответствие на брой медицински сестри по отношение на брой лекари, което е насочна точка за качествена здравна грижа. В последното на работната мощ на Агенцията по заетостта на пазара се търсят най-вече медицински сестри (4,7 хиляди) и лекари (4,4 хиляди) след експертите с висше обучение.
Проблемът с медицинските експерти не е единствено български феномен. По на Световната здравна организация дефицитът на лекари и други медицински експерти се чака да доближи 10 млн. през 2030 година. Немската статистическа работа пък дава за липса на сред 280 и 690 хиляди експерти по здравни грижи в немското опазване на здравето. Това на процедура значи, че казусът е световен и на България ще се наложи да се конкурира със мощно развити стопански и обществено страни в основаването, привличането и задържането на медицински фрагменти в страната.
В подтекста на дребната отворена стопанска система може би ще се окаже, че тази задача изисква висока степен на обмисляне, организация и голям брой смели и на практика неотложни дейности, в случай че не желаеме след няколко години да се окажем без никакви здравни експерти у нас.
Сред палитрата от ограничения, които могат да се подхващат, с цел да се подтикват хора да избират здравната специалност, е понижаване на продължителността на образованието за придобиване на подготовка и упражняване на специалността.
В България сега медицинските сестри минават през 4-годишно образование, с което получават бакалавърска степен. Твърде дългото образование за медицинските сестри не е обосновано от позиция на това, че в по-дълъг интервал от време студентите не могат да заемат " постоянна " позиция, изискваща приключено обучение, надлежно приходите им дълготрайно време остават ниски. Това дестимулира избора на здравна специалност от новозавършили възпитаници или от по-възрастни хора, решили да се завърнат във висшето обучение и да сменят сферата на професионалната си реализация.
От систематична позиция дългото образование пречи на системата по-бързо да се обновява с нови фрагменти.
Данни от изследване на ИПИ за продължителността на образованието за здравна сестра в страните от ЕС** показва, че в доста страни то е тригодишно (6 семестъра) и води до придобиване на просветителна степен " бакалавър ". Има няколко случая, в които образованието може да бъде и професионално - Австрия е подобен образец, само че тази опция съществува и в Германия, Нидерландия и Белгия.
Скандинавските страни избират образование в границите на 6 или 7 семестъра. В съвсем всички страни медицинските сестри се сертифицират и могат да работят след завършването на бакалавърска степен, като по избор могат да продължат следването си и в магистърски, а някъде - и в докторски - стратегии. Всички стратегии за образование на медицински сестри в Европейски Съюз включват теоретично и практическо образование, като разпределението на часовете постоянно е поравно.
Скъсяването на образованието на медицинските сестри в България е единствено една от опциите за начало на политика по превъзмогване на дефицита. Сравненията с другите европейски страни ясно демонстрира, че е допустимо с един или два семестъра по-кратък престой в университета да се реализира качествено образование, гарантиращо покриване на стандартите за просветителната степен и интернационалното признание на дипломите.
* Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
** За основа са употребявани данни от университети, асоциации на медицинските експерти, изследвания на Европейска комисия и научни проучвания, оповестени в свободно налични научни мрежи.
Недостигът на здравни експерти у нас, по-специално - на медицински сестри и акушерки - през последните седмици се трансформира във водеща тематика на опазването на здравето. на Съвета за стопански разбори демонстрира, че сега в здравната ни система не доближават 16,9 хиляди медицински сестри, с цел да реализираме междинното за Европа съответствие на брой медицински сестри по отношение на брой лекари, което е насочна точка за качествена здравна грижа. В последното на работната мощ на Агенцията по заетостта на пазара се търсят най-вече медицински сестри (4,7 хиляди) и лекари (4,4 хиляди) след експертите с висше обучение.
Проблемът с медицинските експерти не е единствено български феномен. По на Световната здравна организация дефицитът на лекари и други медицински експерти се чака да доближи 10 млн. през 2030 година. Немската статистическа работа пък дава за липса на сред 280 и 690 хиляди експерти по здравни грижи в немското опазване на здравето. Това на процедура значи, че казусът е световен и на България ще се наложи да се конкурира със мощно развити стопански и обществено страни в основаването, привличането и задържането на медицински фрагменти в страната.
В подтекста на дребната отворена стопанска система може би ще се окаже, че тази задача изисква висока степен на обмисляне, организация и голям брой смели и на практика неотложни дейности, в случай че не желаеме след няколко години да се окажем без никакви здравни експерти у нас.
Сред палитрата от ограничения, които могат да се подхващат, с цел да се подтикват хора да избират здравната специалност, е понижаване на продължителността на образованието за придобиване на подготовка и упражняване на специалността.
В България сега медицинските сестри минават през 4-годишно образование, с което получават бакалавърска степен. Твърде дългото образование за медицинските сестри не е обосновано от позиция на това, че в по-дълъг интервал от време студентите не могат да заемат " постоянна " позиция, изискваща приключено обучение, надлежно приходите им дълготрайно време остават ниски. Това дестимулира избора на здравна специалност от новозавършили възпитаници или от по-възрастни хора, решили да се завърнат във висшето обучение и да сменят сферата на професионалната си реализация.
От систематична позиция дългото образование пречи на системата по-бързо да се обновява с нови фрагменти.
Данни от изследване на ИПИ за продължителността на образованието за здравна сестра в страните от ЕС** показва, че в доста страни то е тригодишно (6 семестъра) и води до придобиване на просветителна степен " бакалавър ". Има няколко случая, в които образованието може да бъде и професионално - Австрия е подобен образец, само че тази опция съществува и в Германия, Нидерландия и Белгия.
Скандинавските страни избират образование в границите на 6 или 7 семестъра. В съвсем всички страни медицинските сестри се сертифицират и могат да работят след завършването на бакалавърска степен, като по избор могат да продължат следването си и в магистърски, а някъде - и в докторски - стратегии. Всички стратегии за образование на медицински сестри в Европейски Съюз включват теоретично и практическо образование, като разпределението на часовете постоянно е поравно.
Скъсяването на образованието на медицинските сестри в България е единствено една от опциите за начало на политика по превъзмогване на дефицита. Сравненията с другите европейски страни ясно демонстрира, че е допустимо с един или два семестъра по-кратък престой в университета да се реализира качествено образование, гарантиращо покриване на стандартите за просветителната степен и интернационалното признание на дипломите.
* Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
** За основа са употребявани данни от университети, асоциации на медицинските експерти, изследвания на Европейска комисия и научни проучвания, оповестени в свободно налични научни мрежи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ