на България от близо две години стои в работен вариант

на България от близо две години стои в работен вид и чака възобновяване, научи 3eNews. Тя е подготвена от 2021 година, само че има съществени пропуски и е била върната за преправка, през днешния ден още веднъж е на публично разискване и чака мнения. Но съгласно осведомени тази процедура е проформа и концепцията на Министерството на околната среда и водите е просто да одобри тактика, с цел да показа своята подготвеност пред Европейската комисия. Но съгласно експертите това не е задоволително изчерпателен и няма да бъде работещ документ. В документа е разказано, че до края на 2022 година Европейската комисия ще предприеме основни дейности за подкрепяне осъществяването на Плана за деяние по отношение на кръговата стопанска система. Те ще са ориентирани към политика за устойчиви артикули, основни вериги за основаване на стойност при продуктите, по-добро ръководство на отпадъците и междусекторни дейности. Тогава рамката за мониторинг на кръговата стопанска система ще се актуализира за да бъдат отразени новите цели в политиките и да бъдат създадени спомагателни индикатори по отношение на потреблението на ресурсите. В началото на 2023 година в границите на Координационния съвет сред институциите в страната ще се сътвори работна група, която да актуализира Стратегията на основата на идните основни дейности, които Комисията ще предприеме в поддръжка на Плана за деяние. Вероятно това е повода страната да не бърза, а да чака насоките на Европейската комисията. Въпреки това предлаганата за разискване сега тактика към момента е прекомерно обща. Какво планува обаче тя? Използване на зелени публични поръчки е едно от главните изводи и сериозни точки. Залагането на зелени критерии в публичните поръчки на обществените институции за разнообразни артикули и услуги ще даде мощен подтик за промяна на метода, по който продуктите се проектират и услугите се дават. Основни възложители на строителство като Министерство на регионалното развитие и Агенцията за пътна инфраструктура следва да залагат условия за вложение на рециклирани строителни материали в публичните си поръчки за планиране, строителство и поддръжка на пътища, както и планиране, строителство и ръководство на здания. Предоставяне на преимущество по време на публични поръчки на компании сертифицирани по EMAS или ISO 14001 ще подтиква по-бързото внедряване на тези системи в бизнес бранша. Публичният бранш посредством използването на „ зелени “ критерии в публичните поръчки би могъл да подтиква пазара на екологични артикули в страната. В същото време относителният дял на ‚зелени “ публични поръчки е едвам сред 5 – 7%. Основните проблеми се свързват със слабата осведоменост у възложителите, които не са добре осведомени с условията за екологични артикули, услуги и системи за ръководство на околната среда. Това не е финалният вид на Стратегията, предстоят към момента промени и показване на оферти, а ние занапред ще публикуваме разбори на неправителствения бранш и бизнеса във връзка с значимата Стратегия за кръгова стопанска система в България. Кръговата стопанска система е модел, ориентиран към удължение на виталния цикъл на продуктите. На процедура това значи допустимо най-дълго споделено прилагане, заемане, наново потребление, корекция и преработване на съществуващи материали и артикули. Когато един артикул доближи края на живота си, материалите, от които той е формиран, не престават да се употребяват по различен метод. Така се понижава до най-малко образуването на боклуци. Начинът на планиране и произвеждане на артикули може да предотврати до 80 % от въздействието им върху околната среда, само че има и артикули, които могат да останат в стопанската система, вместо да бъдат депонирани. Вместо да стигнат до депа за боклуци, отпадъците от храни могат да се оползотворят в стопанската система като почвоподобрител или като източник на сила. Текстилът и пластмасата са измежду най-подходящите материали за преработване и ново произвеждане. Цифровизацията и картографирането на ресурсите ще спомогне на индустрията да сътвори вериги на доставка, преправка и произвеждане на нови артикули. Продуктите следва да се проектират по подобен метод,  че да разрешават по-дълга приложимост, да бъдат лесни за поддръжка, корекция, ремонт, възобновяване, преправка или преработване. Новият модел на планиране следва да включва производството на възобновими материали, по-малко ресурсоемки или изцяло рециклируеми. Научноизследователският бранш има основна роля в партньорство с бизнеса за създаването на тези нови модели на планиране, написа в тактиката. Едва 40% от потребителите в страната разпознават наложителните маркировки за енергийна успеваемост и единствено 10% - доброволните екологични маркировки обаче, което значи, че са нужни осведомителни акции за потребителите. Информиране на хората за съществуването на площадки за разделно събиране на едрогабаритни боклуци и наложително разделно събиране на биоотпадъците Проучванията демонстрират, че жителите имат позитивни настройки към разделното събиране на боклуци, само че с действителните си дейности не ги удостоверяват. Едва към една четвърт от жителите в общините обхванати от тези системи събират разделно насъбраните боклуци от опаковки. В огромна част от случаите жителите не са осведомени за съществуването на площадките за разделно събиране в общината и не подхващат дейности да се възползват от тази опция за изхвърляне на едрогабаритни боклуци. Слабата мотивация на жителите може да бъде поправена посредством финансови принадлежности, в случай че таксата битов боклук се обвърже с действителното количество и размер на изхвърления боклук. Ефективното разделно събиране може да се реализира и посредством възстановяване на инфраструктурата, като се планува опция за делене на биологичните боклуци и се разпространява активността на площадките за разделно събиране.  През 2018 година в България са формирани 129.7 милиона тона боклуци, което слага страната на едно от първите места в Европейския съюз по формирани боклуци на глава от популацията и единица Брутният вътрешен продукт. България под риск да извърши задачите за преработване Въпреки относително добре развитата рециклираща индустрия, страната отбелязва ниски равнища на преработване на битови боклуци (31.5%) в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз (47.4%) за 2018 г.  А в случай че се преглежда общото ниво на преработване, с изкл. на боклуци от добивната индустрия и от строителството, то през 2016 година в България това ниво е 27%, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 57%. Съществува очевиден риск за несъблюдение на задачите за подготовка за повторна приложимост и преработване на боклуци от семействата и с сходен темперамент, които би трябвало да бъдат реализирани през 2020 година Притеснителен факт е, че по данни на Национален статистически институт в 202 общини в страната разделно събраните и предадени за преработване битови боклуци са по-малко от 5%. Същевременно, Рамковата инструкция за боклуци от 2018 година слага нови и по-високи цели за повторна приложимост и преработване на битови боклуци и боклуци от опаковки, които следва да се реализиран поетапно до 2035 година, както и цел за ограничение депонирането на битови боклуци до 10% от общо формираните. Наличната и изграждаща се инфраструктура за отнасяне на битови боклуци не биха могли да обезпечат постигането на тези цели за подготовка за повторна приложимост и отклонение на битови боклуци от депониране. Привличането на частния бранш в дейностите по ръководство на битовите боклуци се явява нужда за постигането на тези високи цели в дълготраен проект. Производството на пластмаси в първична форма в България през 2019 година е възлизало на 175 хиляди тона, до момента в който производството на пластмасови произведения е доста по-голямо и надвишава 500 хиляди тона. Значителното произвеждане на пластмасови артикули и произведения в страната, дават опция за вложение на рециклирани пластмаси. Общините, където размерът на насъбраните отчисления, надвишава дължимите отчисления за интервал от 2 години, следва да показват проект за разходване на събраните средства и да се употребяват най-сетне за действия свързани с отпадъците, а не за превъзмогване на други рецесии както се случи по време на Коронавирус пандемията. България има капацитет да рециклира всички пластмасови боклуци в страната Страната има дългогодишни обичаи и опит в преработването на пластмасови боклуци. През последните години бяха направени обилни вложения в бранша, вследствие на което които потенциалът за преработване набъбна значително, и по оценки надвишава 150,000 тона. Това дава опция за преработване на цялото количество събрани пластмасови боклуци в страната и в същото време обезпечава опциите за преправка на главните категории материали – LDPE, HDPE, PET, PE.   Независимо от постигнатите резултати са нужни спомагателни старания за понижаване на количествата формирани пластмасови боклуци, като приоритет би трябвало да бъдат пластмасите за еднократна приложимост, възстановяване на разделното събиране в семействата, понижаване на нежеланите примеси в създаваните и предлагани на пазара пластмасови произведения и опаковки, които затрудняват последващото им преработване. Неизползван капацитет за потребление на питателните боклуци Общите количества на формирани хранителни боклуци в страната е доста – към 500 хил.тона – като усъвършенстване в индустриалните процеси и общото им ръководство може да докара до нараснала ресурсна успеваемост и доста понижаване на въглеродните излъчвания. Страната е в развой на правене на Национална стратегия за попречване и понижаване на загубата на храни, която ще обхване всички стадии на хранителната верига: първично производство; преправка и производство; търговия на дребно и дистрибуция по различен начин; заведения за хранене и кетъринг услуги; и семейства. По отношение на питателните боклуци от семейства, доста дребна част от тях понастоящем се отклоняват от депониране. Въвеждане на наложително разделно събиране на био-отпадъци от семействата, по едно и също време с доизграждане на общинските системи за отнасяне на био-отпадъци, ще разреши оползотворяването на към 200 хил.тона хранителни боклуци на година. Произведена сила от биомаса надвишава 1 млн.тона, което съставлява над 10% от общото ползване на сила в страната. В България семействата използват 70% от силата създадена от биомаса. Макар капацитетът за потребление на отпадна дървесина за произвеждане на сила да разрешава още по-висок дял на биомасата в енергийния баланс на страната, приоритет следва да бъде нейната преправка, а не енергийно оползотворяване. В същото време има доста огромен необработен капацитет в оползотворяването на твърди селскостопански боклуци от стъбла от царевица за зърно, слънчоглед и други. Количествата твърди селскостопански боклуци в страната се пресмятат на над 2 млн.тона годишно. Сегашната процедура за неоползотворяване на огромна част от тези селскостопански боклуци съставлява загуба на запас за преправка и произвеждане. Липсата на платформа за продан на информация и положителни практики не разрешава да се направи връзка сред източниците на формиране на биомаса в страната и производители и преработватели, които биха желали да оползотворят наличната биомаса в производството на разнообразни артикули. Минно-добивната и преработвателната индустрия и металургията в България са много-добре развити и дават главен принос за националната стопанска система като България разполага с доста сериозни първични материали. Специално внимание е отделено на строителните боклуци и значимостта на пилотен план за районна апаратура за отнасяне и преработване на боклуци от строителство и разрушение. Ще се вкара задължително разделно събиране на био-отпадъците. Основна задача е да се притегли частния бранш при реализиране на задачите за преработване на битови боклуци. Малкият бизнес в центъра на кръговата икономика- тласъци за основаване на нови технологии Малките и междинни предприятия (МСП) способстват за 76% от общата претовареност и за 65% от добавената стойност в стопанската система на България през 2018 година, дял по-голям от междинния за Европейски Съюз (56%). Българските МСП слагат преди всичко дотациите като най-хубавата форма на помощ за възстановяване на ресурсната успеваемост и на второ - съвещания по механически и финансови въпроси за преход към кръгова стопанска система, регистрира тактиката. Затова се предлага Създаване на център в поддръжка на бизнеса за преход към кръгова стопанска система. В Закона за ръководство на средствата от Европейските структурни и капиталови фондове се предлага удължение периода за кандидатстване за планове, предвиждащи внедряването на нови технологии за нараснала ресурсна успеваемост.   Стратегията възнамерява да се направи разбор на законодателството по издаване на позволения за произвеждане за оптимизация и ускорение на процеса е мярка, която би подкрепила прехода към кръгова стопанска система. Но също и разбор на комплексните разрешителни за уеднаквяване на метода към сходни боклуци от производства и възможното им следващо потребление като запаси в други производства. МСП ще се финансират за въвеждане на ресурсно ефикасни технологии от преработвателната индустрия, с приоритет хранително-вкусова, текстилна, произвеждане на пластмаси и пластмасови произведения, батерии и акумулатори ще окаже директен резултат върху повишение продуктивността на ресурсите. Подпомагане на МСП за осъществяването на разбор на точките на интензивно прилагане на вода в индустриалния развой и демонстриране на икономическата изгода от наново потребление на вода Подобряване на информираността на МСП за наличните технологии за затваряне на цикъла на приложимост на водата. Анализ на опциите за използване на ценови тласъци за повторна приложимост на вода в предприятията. Повторна приложимост на водата от предприятията Стратегията за кръгова стопанска система слага акцент и върху значимостта за повторна приложимост на водата от българските предприятия. Анализ на резултата от повторното потребление на води върху разнообразни аграрни култури и в случай че анализът аргументира въвеждане на спомагателни критерии по отношение на повторното потребление на води за напояване Изменение на Наредбата за  качеството на водите за напояване на земеделските култури - с цел да се контролира повторното потребление на вода за поливни цели в земеделието; Подобряване на информираността на земеделските производители за изгодите и методите за понижаване на употребяваните количества вода посредством телевизионни и радио осведомителни излъчвания. Стратегията предлага структуриране на финансов инструмент за индустриална симбиоза за огромни преработвателни предприятия в секторите, разпознати в предходния разбор. Също по този начин да се изследва капацитета за рандеман на първични материали от сериозно значение при употребата на съществуващи залежи и при бъдещи проучвателни действия. Да се направи обзор на наличната информация и осъществяване на спомагателни изследвания по отношение на наличието на първични материали от сериозно значение в насъбрани боклуци в закрити обекти на добивната и преработвателната индустрия и разбор на капацитета. Стратегията обръща внимание на нуждата от План за ръководство на утайките от пречиствателните станции за отпадни води (ПСОВ). Центрове за повторна приложимост на основни места в градовете Много е значимо да се повиши информираността на потребителите за пазара на артикули втора ръка, отдаване под наем/лизинг и ремонт посредством информационни акции, както и действия фокусирани върху образованието на младежите, като включване на подобаващи тематики в образователните стратегии в учебните заведения и университетите. Една от главните хрумвания в това отношение е основаване на центрове за повторна приложимост на основни места в градовете. Моделите за оптимална приложимост имат за цел да усилят цената и използването на продукта по време на виталния му цикъл. Такива модели съставляват даване на услуга вместо продажба на артикул, както и вдишване на отговорност за продукта през целия му потребен живот, например посредством услуги за поддръжка или удължение на живота на продукта. Моделът е ориентиран към оптимално възобновяване и преработване на артикули и материали след потреблението им в нови артикули или потребни запаси. Целта е понижаване на загубите на материали и запазването на ресурсите за ново произвеждане. Много е значима ролята на Комисията по кръгова стопанска система към Консултативния съвет за Европейската зелена договорка Моделите за кръгова поддръжка са ориентирани към координацията на мрежи с кръгова стойност и ресурсни потоци. Те включват създаването или внедряването на стимулиращи технологии, улесняващи останалите бизнес модели. Пример за такива модели е създаването и внедряването на бази данни за материални потоци и други онлайн принадлежности и приложения за улеснение на следенето, маркетинга и търговията с вторични първични материали и артикули за повторна приложимост, ремонт или преработване. Преходът към кръгова стопанска система визира тематики, попадащи в компетенциите на голям брой институции в страната. Прилагането на актуалната тактика постанова подсилване на институционалния потенциал в обособените институции, съгласно предоставените им пълномощия, само че също по този начин и усилване на координацията сред обособените браншове. Междуинституционалният темперамент на кръговата стопанска система, както и междусекторната връзка във връзка с нужните дейности, изисква основаването на координационен механизъм, в лицето на Координационен съвет, посредством който да се реализира допълняемост и успеваемост на прехода към кръгова стопанска система. Но значима роля ще играе и Комисията по кръгова стопанска система към Консултативния съвет за Европейката зелена договорка, който беше основан през април. Програмите финансирани от Европейските структурни и капиталови фондове съставляват мощен запас, който ще бъде употребен като главен източник на финансиране на дейностите от проекта за деяние. От изключителна значимост е да се реализира поредност сред стратегическото обмисляне на действия и ограниченията, които ще залегнат в стратегиите за финансиране. Преди да се трансформира в мотор на измененията и на прехода към по-умна стопанска система, българските МСП имат нужда от институционална поддръжка да реализират сходство с настоящото и идно законодателство в региона на околната среда и бързо да покачат своята конкурентоспособност. Съществена част от ограниченията в актуалната Стратегия са ориентирани точно към оказване на такава подкрепа