Румен Гълъбинов: Инфлацията е по-голям проблем от дефицита
На България няма да е проблем дефицитът и дълговото задължение. България би трябвало да следи за инфлацията. Това съобщи пред БНР икономистът Румен Гълъбинов.
Той акцентира, че точно инфлацията е била повода за отлагането на датата за приемането на България в еврозоната. Икономистът посочи, че през октомври на годишна база нашата инфлацията у нас е двойно по-голяма от междинната за Европейски Съюз. Според него това може да се трансформира в причина за ново отсрочване на приемането на единната валута.
По думите му в дефицитът остава 3%. Дали бюджетът е съответен може да се съди по това, до каква степен той способства за реализиране на тези цели през първата от идващите 3 години, разясни Гълъбинов. Той уточни, че съгласно макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 2026 година
Когато основата (БВП) се усилва, дефицитът като безспорна стойност също пораства. Затова има потребност от дофинансиране с нови заеми. За идната година не би трябвало да вземаме предел повече от 9 милиарда лв., а той евентуално ще бъде към 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на остарели задължения, а по-малка част - за вложение в стопанската система, съобщи икономистът.
Гълъбинов уточни, че България е в положително съотношението дълг-БВП (25%). По думите му с новите задължения за идващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския аршин е 60 %. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг, добави той.
Икономистът посочи като позитив нарастването на заплатите и пенсиите, планувани в Бюджет 2024. Той бе безапелационен, че би трябвало да догоним средноевропейските приходи. Гълъбинов акцентира, че това обаче може да подтиква инфлацията.
Трудно се смъква недостиг, когато би трябвало да се дофинансира опазване на здравето, обучение, да се отделят обещани средства за защита и национална сигурност, сподели още той.
Бюджет 2024 - на ръба на недостига и без буфери
Големият недостиг върви с огромни задължения, предизвестява Владислав Горанов
Той акцентира, че точно инфлацията е била повода за отлагането на датата за приемането на България в еврозоната. Икономистът посочи, че през октомври на годишна база нашата инфлацията у нас е двойно по-голяма от междинната за Европейски Съюз. Според него това може да се трансформира в причина за ново отсрочване на приемането на единната валута.
По думите му в дефицитът остава 3%. Дали бюджетът е съответен може да се съди по това, до каква степен той способства за реализиране на тези цели през първата от идващите 3 години, разясни Гълъбинов. Той уточни, че съгласно макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 2026 година
Когато основата (БВП) се усилва, дефицитът като безспорна стойност също пораства. Затова има потребност от дофинансиране с нови заеми. За идната година не би трябвало да вземаме предел повече от 9 милиарда лв., а той евентуално ще бъде към 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на остарели задължения, а по-малка част - за вложение в стопанската система, съобщи икономистът.
Гълъбинов уточни, че България е в положително съотношението дълг-БВП (25%). По думите му с новите задължения за идващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския аршин е 60 %. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг, добави той.
Икономистът посочи като позитив нарастването на заплатите и пенсиите, планувани в Бюджет 2024. Той бе безапелационен, че би трябвало да догоним средноевропейските приходи. Гълъбинов акцентира, че това обаче може да подтиква инфлацията.
Трудно се смъква недостиг, когато би трябвало да се дофинансира опазване на здравето, обучение, да се отделят обещани средства за защита и национална сигурност, сподели още той.
Бюджет 2024 - на ръба на недостига и без буфери
Големият недостиг върви с огромни задължения, предизвестява Владислав Горанов
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ