Почина режисьорът Франко Дзефирели - италианската следа в операта и киното
На 96-годишна възраст умря Франко Дзефирели - едно от най-ярките имена в италианското кино. В продължение на повече от 60 години той беше извънредно работлив и еднообразно скъп като режисьор на филми, театрални постановки и опера, оповестява " Гардиън ".
Някои от неговите театрални продукции се трансформират в сполучливи филми. Най-запомняща е неговата версия на " Ромео и Жулиета " от края на 60-те години. Филмът се показва впечатляващо в боксофиса и получава 4 номинации за премиите " Оскар ", от които взема две - за кинематография и за костюми.
Пиесите на Шекспир въодушевяват и други негови филми - " Укротяване на опърничавата " с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, " Хамлет " с Мел Гибсън и Глен Клоуз и филм по операта " Отело " на Джузепе Верди. В региона на операта е запаметяваща работата му с Джоан Съдърланд и Мария Калас.
Франко Джефирели и Елизабет Тейлър през 1987 година
Дзефирели е роден на 15 февруари, 1923 година във Флоренция като противозаконен наследник на стилната дизайнерка Алайде Гароси Киприани и търговеца Оторино Корси. Страстта му към театъра се заражда в Тоскана, където постоянно прекарва уикендите си като дете. Там той вижда за пръв път осъществявания на улицата. " Никога не съм вярвал на нищо в театъра толкоз, колкото на фантазиите, които ни описват в него ", споделя той.
Постъпва в католическо учебно заведение, където твърди, че е станал обект на полово принуждение от страна на духовник. По време на Втората международна война се причислява към партизаните и на два пъти заобикаля на косъм гибелта. След войната в началото счита да стане проектант, само че скоро стартира работа като артист в радиопродукции.
Дзефирели признава, че този, който трансформира живота му, е режисьорът Лукино Висконти. Той го наема като артист в третостепенна роля, след което го взема за помощник режисьор. В една режисура на Висконти работи със Салвадор Дали. Спомня си, че е трябвало да го убеждава да качат на сцената изкуствени, а не същински кози.
© Ass
Режисьорът през 1974 година
В средата на 50-те години режисира за пръв път Мария Калас. Това е началото на дългогодишната им взаимна работа. През 1959 година действието на една от оперите му се развива в Сицилия. Това притегля интереса на театъра " Олд Вик " към работата му. Така режисира " Ромео и Жулиета ". Филмовата версия на постановката дава на Дзефирели финансова независимост. Той твърди, че до този миг се е издържал като свободен актьор и е допълвал приходите си, като е продавал скици на художника Анри Матис, подарени му от Коко Шанел.
Още преди да е излязла филмовата версия на " Ромео и Жулиета ", той снима " Укротяване на опърничавата " с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, които частично финансират продукцията. Дзефирели продължава кариерата си като трескаво жонглира с работата си в операта, театъра и киното. Следват филми като " Исус от Назарет " (1977 г.), " Шампионът " (1979 г.), " Безкрайна обич " от 1981 година, в който взе участие Брук Шийлдс. В акомодацията си на романа " Джейн Еър " на Шарлот Бронте работи с Шарлот Генсбург.
През 2004 година е почетен с рицарско звание.
Някои от неговите театрални продукции се трансформират в сполучливи филми. Най-запомняща е неговата версия на " Ромео и Жулиета " от края на 60-те години. Филмът се показва впечатляващо в боксофиса и получава 4 номинации за премиите " Оскар ", от които взема две - за кинематография и за костюми.
Пиесите на Шекспир въодушевяват и други негови филми - " Укротяване на опърничавата " с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, " Хамлет " с Мел Гибсън и Глен Клоуз и филм по операта " Отело " на Джузепе Верди. В региона на операта е запаметяваща работата му с Джоан Съдърланд и Мария Калас.
Франко Джефирели и Елизабет Тейлър през 1987 година
Дзефирели е роден на 15 февруари, 1923 година във Флоренция като противозаконен наследник на стилната дизайнерка Алайде Гароси Киприани и търговеца Оторино Корси. Страстта му към театъра се заражда в Тоскана, където постоянно прекарва уикендите си като дете. Там той вижда за пръв път осъществявания на улицата. " Никога не съм вярвал на нищо в театъра толкоз, колкото на фантазиите, които ни описват в него ", споделя той.
Постъпва в католическо учебно заведение, където твърди, че е станал обект на полово принуждение от страна на духовник. По време на Втората международна война се причислява към партизаните и на два пъти заобикаля на косъм гибелта. След войната в началото счита да стане проектант, само че скоро стартира работа като артист в радиопродукции.
Дзефирели признава, че този, който трансформира живота му, е режисьорът Лукино Висконти. Той го наема като артист в третостепенна роля, след което го взема за помощник режисьор. В една режисура на Висконти работи със Салвадор Дали. Спомня си, че е трябвало да го убеждава да качат на сцената изкуствени, а не същински кози.
© Ass
Режисьорът през 1974 година
В средата на 50-те години режисира за пръв път Мария Калас. Това е началото на дългогодишната им взаимна работа. През 1959 година действието на една от оперите му се развива в Сицилия. Това притегля интереса на театъра " Олд Вик " към работата му. Така режисира " Ромео и Жулиета ". Филмовата версия на постановката дава на Дзефирели финансова независимост. Той твърди, че до този миг се е издържал като свободен актьор и е допълвал приходите си, като е продавал скици на художника Анри Матис, подарени му от Коко Шанел.
Още преди да е излязла филмовата версия на " Ромео и Жулиета ", той снима " Укротяване на опърничавата " с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, които частично финансират продукцията. Дзефирели продължава кариерата си като трескаво жонглира с работата си в операта, театъра и киното. Следват филми като " Исус от Назарет " (1977 г.), " Шампионът " (1979 г.), " Безкрайна обич " от 1981 година, в който взе участие Брук Шийлдс. В акомодацията си на романа " Джейн Еър " на Шарлот Бронте работи с Шарлот Генсбург.
През 2004 година е почетен с рицарско звание.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ