На 94 години в София почина Христо Матов
На 94 години в София умря Христо Матов
На 94 години в София умря Христо Матов.
Той е наследник на един от ръководителите на въстанието против сръбската окупация в Македония след междусъюзническата война през 1913 година. Племенник е на видния идеолог на ВМОРО Христо Матов.
Матов бе роден на 10 март 1924 година в София. По обучение бе правист. Участва във възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация и Македонския теоретичен институт след измененията от 1989 година в България. По-късно сътвори Съюзът на македонските организации и бе почетен ръководител до през днешния ден.
Неговата неосъществена фантазия беше възобновяване статута на Македонските братства в България и превръщането им във значима бръмка на гражданското общество у нас.
"Не биваше да се протяга ръка на тия македонски братства. Те бяха действителна, съществена част на българското гражданско общество. Те работеха във всички сфери и направления в живота на страната. Третото царство в България направи всичко допустимо, с цел да помогне на тия бежанци. Оземли ги, отпусна им безплатно заеми. Отделно от това им сътвори условия за организация – тя поддържаше това, а те му се отплащаха. Колко професори, какъв брой лекари, какъв брой военни, какъв брой служащи, какъв брой промишленост имаше у нас, основана от тия бежанци. През 1934-та година нещата се усложниха с премахването на банките. Много от фрагментите на братствата бяха пратени по следствия и т. нат. А когато пристигна 1944-та година не се посегна от начало на македонските публични организации, като се разчиташе, че те ще се приобщят към новата власт. Щом пристигна едно искане от Югославската компартия, с което желаеха да се закрият македонските бежански организации, тъй като те постоянно са били на ясната позиция: македонците са най-хубавите българи. Това беше девиза. Нямаше приказки: македонисти, не знам какво - такива нелепости измислени от коминтерна 1934г. Но по-късно нещата във връзка с братствата се усложниха. Техни съществени партийни функционери, какъвто беше Ангел Томов, Лазар Томов – те не са братя, те са от разнообразни градове – на конгреса май 1947 година възразиха изрично да се протяга ръка на братствата. Това е кръвната връзка с огромна част от българите, които живеят в географската област Македония", сподели Матов единствено преди година пред Агенция БГНЕС.
Автор е на книгата "Мълчаливецът от Струга" посветана на неговия чичо Христо Матов. Благодарение на напъните му българската общност се срещна и със спомените на неговия татко - войводата Милан Матов, "За премълчаното в историята на ВМРО".
Поради неуморната му упоритост през 2011 година в България за първи път бе преведа и издадена книгата на френския публицист Пиер д'Еспаня "Преди клането" отдадена на първия развой против ВМОРО през 1901 година. /БГНЕС
На 94 години в София умря Христо Матов.
Той е наследник на един от ръководителите на въстанието против сръбската окупация в Македония след междусъюзническата война през 1913 година. Племенник е на видния идеолог на ВМОРО Христо Матов.
Матов бе роден на 10 март 1924 година в София. По обучение бе правист. Участва във възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация и Македонския теоретичен институт след измененията от 1989 година в България. По-късно сътвори Съюзът на македонските организации и бе почетен ръководител до през днешния ден.
Неговата неосъществена фантазия беше възобновяване статута на Македонските братства в България и превръщането им във значима бръмка на гражданското общество у нас.
"Не биваше да се протяга ръка на тия македонски братства. Те бяха действителна, съществена част на българското гражданско общество. Те работеха във всички сфери и направления в живота на страната. Третото царство в България направи всичко допустимо, с цел да помогне на тия бежанци. Оземли ги, отпусна им безплатно заеми. Отделно от това им сътвори условия за организация – тя поддържаше това, а те му се отплащаха. Колко професори, какъв брой лекари, какъв брой военни, какъв брой служащи, какъв брой промишленост имаше у нас, основана от тия бежанци. През 1934-та година нещата се усложниха с премахването на банките. Много от фрагментите на братствата бяха пратени по следствия и т. нат. А когато пристигна 1944-та година не се посегна от начало на македонските публични организации, като се разчиташе, че те ще се приобщят към новата власт. Щом пристигна едно искане от Югославската компартия, с което желаеха да се закрият македонските бежански организации, тъй като те постоянно са били на ясната позиция: македонците са най-хубавите българи. Това беше девиза. Нямаше приказки: македонисти, не знам какво - такива нелепости измислени от коминтерна 1934г. Но по-късно нещата във връзка с братствата се усложниха. Техни съществени партийни функционери, какъвто беше Ангел Томов, Лазар Томов – те не са братя, те са от разнообразни градове – на конгреса май 1947 година възразиха изрично да се протяга ръка на братствата. Това е кръвната връзка с огромна част от българите, които живеят в географската област Македония", сподели Матов единствено преди година пред Агенция БГНЕС.
Автор е на книгата "Мълчаливецът от Струга" посветана на неговия чичо Христо Матов. Благодарение на напъните му българската общност се срещна и със спомените на неговия татко - войводата Милан Матов, "За премълчаното в историята на ВМРО".
Поради неуморната му упоритост през 2011 година в България за първи път бе преведа и издадена книгата на френския публицист Пиер д'Еспаня "Преди клането" отдадена на първия развой против ВМОРО през 1901 година. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ