На 92-годишна възраст почина бележитият български писател и общественик академик

На 92-годишна възраст умря бележитият български публицист и държавник учен Антон Дончев. Това удостовери за „ Хоризонт “ издателят Иван Гранитски.

Председателстващият зациклилия 48-и парламент Вежди Рашидов предложения депутатите да почетат паметта на писателя с едноминутно безмълвие.

Дончев е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА, като от лечебното заведение съобщили за bTV, че е умрял след сърдечно боледуване.
В Златния фонд на БНР се пазят неговите думи: „ Трагедията на българския народ и нещастието на моето семейство, и на мен, и на моето потомство това е, че ние от самото начало живеехме за на следващия ден. Погледнете ситуацията на Българя. Българската национална концепция е обединяване на българската нация. Българският народ чака да се сплоти. Отрязана е част от него. Дайте да забележим по какъв начин ще я съберем “.
В едно от последните си изявленията споделя, че му е мъчително за това, което се случва в България:

„ Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи сега в България – българи да се изправят против българи, да стане в действителност едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчително за това, което се случва. “

Антон Дончев стартира да написа стихове още в детска възраст, само че разгласява първата си книга едвам на 25 години.

Академикът е влъхва и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното.

Първият му разказ „ Сказание за времето на Самуила “ е оповестен през 1961 година Става знаменит с романа си „ Време разделно “, преведен на 30 езика, с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 година от режисьора Людмил Стайков.

„ Всички книги, които съм написал, са изпети “, споделя индивидът, който търси светлина за хората и за който историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.
Антон Дончев е награждаван за творчеството си неведнъж. Сред по-важните оценки са: медал „ Стара планина “ първа степен, националната литературна премия „ Йордан Йовков “, медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ огърлие за значими достижения в културата и държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “.