Световната финансова общност загуби Пол Волкър
На 92-годишна възраст на 8 декември, умря Пол Волкър - именитият някогашен ръководител на Федералния запас - ревнив герой с инфлацията и труженик на по-строг надзор върху банковия бранш. Според медийни изявления той е страдал от рак на простата.
Волкър пръв внася звезден привкус на позицията на щатски централен банкер като началник на Федералния запас от 1979-а до 1987-а. И тъкмо както наследника си Алън Грийнспън съумява да впечатли финансовите пазари просто с няколко двусмислени изречения.
Висок два метра, фен на евтини цигари, износващ сторите си костюми, говорещ с тътнещ баритон, Волкър основава мистична атмосфера, която впечатлява конгресмени и даже президенти. Част от тази аура се дължи и на необикновената същина на Федералния запас, чийто ръководители, въпреки и назначавани от стопаните на Белия дом и отчитащи се на Конгреса, на процедура са изцяло самостоятелни. И когато през 2018-а президентът Доналд Тръмп стартира регулярните си офанзиви против "налудничавото " решение на централната банка да увеличи лихвените проценти, Волкър посъветва шефа й Джеръм Пауъл да не му обръща внимание.
Най-паметният епизод от кариерата на Волкър се случва по времето на двата му мандата на ръководител на Федералния запас (1979-1987-а), назначен за първия от президента демократ Джими Картър, а за втория - от републиканеца Роналд Рейгън. Тогава, на 6 октомври 1979-а, едвам няколко месеца след встъпването си в служба, Волкър афишира 1% покачване на главната рента - до рекордно високите 12 %. Следва растеж и на другите кредитни разноски, като лихвата по първокласните заеми скача до рекордните 20.5% до май 1981-а. Безработицата става двуцифрена, а страната е тласната в дълбока криза. Твърдите ограничения обаче дават резултат и сред 1980-а и 1983-а инфлацията в Съединени американски щати пада от съвсем 15 на по-малко от 3 %.
Мнозина специалисти настояват, че точно решителността на Волкър е разкрила пътя на постоянния стопански напредък на страната и на дълготрайния прогресивен напредък на финансовите пазари от началото на 90-те години на предишния век, донесли благоденствие на милиони американци. Критиците му обаче настояват, че с дейностите си банкерът е тласнал Щатите в излишно дълбока криза през 1981-1982-а. Не липсват и обвинявания, че точно тези събития са повлияли на президентските избори през 1980-а и са съдействали за загубата на Картър от Рейгън. Картър обаче показва, че "макар някои от политиките на ръководителя на Федералния запас да са били политически скъпи, те са били верни ". Самият Волкър пък споделя в изявление за "Ройтерс " през 1987-а, че в случай че би могъл, "би подходил по друг метод ".
Противоинфлационните акции на банкера провокират всеобщи митинги. Фермери блокират централата на Федералния запас с трактори. А един сенатор го предизвестява да "свали ботуша си от врата на стопанската система ". Бившият ръководител на щатската Комисия за скъпи бумаги - Артър Левит, обаче показва, че "без твърдата ръка и воля на Пол Волкър ние може би в никакъв случай нямаше да се изтръгнем от хватката на растящата инфлация и спадаща продуктивност, поразили Съединените щати през 70-е години на ХХ век ".
През 2009-а Волкър става основен финансов консултант на президента Барак Обама и за следващ път би трябвало да се бори с финансов ужас, избавителни акции на държавното управление и изтръгване от най-тежката криза след 30-е години на предишния век. Тогава предлага втората си непопулярна промяна, известна като правилото на Волкър, забраняващо на банките да вършат рискови вложения с пари на депозантите. През 2010-а Конгресът, по искане на президента Обама, трансформира това предписание в знаковия закон "Дод-Франк ", целящ да предотврати повтаряне на финансовата рецесия от 2007-2009-а. Откакто Тръмп, който избира по-малко регулации, стана собственик на Белия дом през 2017-а, правилото на Волкър е в развой на проверка.
След като напуща Федералния запас Волкър управлява голям брой препоръки, в това число и следствие на програмата на Организация на обединените нации "петрол против храна " за филантропични потребности по време на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, който е под интернационалните наказания. Проверките разкриват, че 2200 компании от 66 страни са отклонили 1.8 милиарда щ. $ към държавното управление на Саддам и че той е спечелил още 8 милиарда $ от продажби на нефт отвън програмата.
През 1999-а Волкър оглавява комисия на еврейски групи и швейцарски банки, която би трябвало да даде отговор на въпросите за непотърсени сметки на жертви на Холокоста. Работата завършва със съглашение за 1.25 милиарда $.
През 2002-а Волкър управлява самостоятелен комитет, който обследва работата на счетоводната компания "Артър Андерсън " и ролята й в абсурда "Енрон ". Американската енергийна компания банкрутира през 2001-а, което е най-големият фалит в историята на Съединени американски щати.
В изявление за "Ню Йорк таймс " през октомври 2018-а Волкър предизвестява, че "основният проблем е, че се трансформираме в плутокрация ". И показва, че "са се появили голям брой прекомерно богати лица, които са уверени, че са забогатели, тъй като са умни и изобретателни. Те не обичат страната и не обичат да заплащат налози ".
Волкър работи съвсем до края на дните си. Ходи в офиса си с рейс, радва се когато хората го познаят и постоянно стопира да си побъбри с тях, настояват приятелите му.
Волкър пръв внася звезден привкус на позицията на щатски централен банкер като началник на Федералния запас от 1979-а до 1987-а. И тъкмо както наследника си Алън Грийнспън съумява да впечатли финансовите пазари просто с няколко двусмислени изречения.
Висок два метра, фен на евтини цигари, износващ сторите си костюми, говорещ с тътнещ баритон, Волкър основава мистична атмосфера, която впечатлява конгресмени и даже президенти. Част от тази аура се дължи и на необикновената същина на Федералния запас, чийто ръководители, въпреки и назначавани от стопаните на Белия дом и отчитащи се на Конгреса, на процедура са изцяло самостоятелни. И когато през 2018-а президентът Доналд Тръмп стартира регулярните си офанзиви против "налудничавото " решение на централната банка да увеличи лихвените проценти, Волкър посъветва шефа й Джеръм Пауъл да не му обръща внимание.
Най-паметният епизод от кариерата на Волкър се случва по времето на двата му мандата на ръководител на Федералния запас (1979-1987-а), назначен за първия от президента демократ Джими Картър, а за втория - от републиканеца Роналд Рейгън. Тогава, на 6 октомври 1979-а, едвам няколко месеца след встъпването си в служба, Волкър афишира 1% покачване на главната рента - до рекордно високите 12 %. Следва растеж и на другите кредитни разноски, като лихвата по първокласните заеми скача до рекордните 20.5% до май 1981-а. Безработицата става двуцифрена, а страната е тласната в дълбока криза. Твърдите ограничения обаче дават резултат и сред 1980-а и 1983-а инфлацията в Съединени американски щати пада от съвсем 15 на по-малко от 3 %.
Мнозина специалисти настояват, че точно решителността на Волкър е разкрила пътя на постоянния стопански напредък на страната и на дълготрайния прогресивен напредък на финансовите пазари от началото на 90-те години на предишния век, донесли благоденствие на милиони американци. Критиците му обаче настояват, че с дейностите си банкерът е тласнал Щатите в излишно дълбока криза през 1981-1982-а. Не липсват и обвинявания, че точно тези събития са повлияли на президентските избори през 1980-а и са съдействали за загубата на Картър от Рейгън. Картър обаче показва, че "макар някои от политиките на ръководителя на Федералния запас да са били политически скъпи, те са били верни ". Самият Волкър пък споделя в изявление за "Ройтерс " през 1987-а, че в случай че би могъл, "би подходил по друг метод ".
Противоинфлационните акции на банкера провокират всеобщи митинги. Фермери блокират централата на Федералния запас с трактори. А един сенатор го предизвестява да "свали ботуша си от врата на стопанската система ". Бившият ръководител на щатската Комисия за скъпи бумаги - Артър Левит, обаче показва, че "без твърдата ръка и воля на Пол Волкър ние може би в никакъв случай нямаше да се изтръгнем от хватката на растящата инфлация и спадаща продуктивност, поразили Съединените щати през 70-е години на ХХ век ".
През 2009-а Волкър става основен финансов консултант на президента Барак Обама и за следващ път би трябвало да се бори с финансов ужас, избавителни акции на държавното управление и изтръгване от най-тежката криза след 30-е години на предишния век. Тогава предлага втората си непопулярна промяна, известна като правилото на Волкър, забраняващо на банките да вършат рискови вложения с пари на депозантите. През 2010-а Конгресът, по искане на президента Обама, трансформира това предписание в знаковия закон "Дод-Франк ", целящ да предотврати повтаряне на финансовата рецесия от 2007-2009-а. Откакто Тръмп, който избира по-малко регулации, стана собственик на Белия дом през 2017-а, правилото на Волкър е в развой на проверка.
След като напуща Федералния запас Волкър управлява голям брой препоръки, в това число и следствие на програмата на Организация на обединените нации "петрол против храна " за филантропични потребности по време на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, който е под интернационалните наказания. Проверките разкриват, че 2200 компании от 66 страни са отклонили 1.8 милиарда щ. $ към държавното управление на Саддам и че той е спечелил още 8 милиарда $ от продажби на нефт отвън програмата.
През 1999-а Волкър оглавява комисия на еврейски групи и швейцарски банки, която би трябвало да даде отговор на въпросите за непотърсени сметки на жертви на Холокоста. Работата завършва със съглашение за 1.25 милиарда $.
През 2002-а Волкър управлява самостоятелен комитет, който обследва работата на счетоводната компания "Артър Андерсън " и ролята й в абсурда "Енрон ". Американската енергийна компания банкрутира през 2001-а, което е най-големият фалит в историята на Съединени американски щати.
В изявление за "Ню Йорк таймс " през октомври 2018-а Волкър предизвестява, че "основният проблем е, че се трансформираме в плутокрация ". И показва, че "са се появили голям брой прекомерно богати лица, които са уверени, че са забогатели, тъй като са умни и изобретателни. Те не обичат страната и не обичат да заплащат налози ".
Волкър работи съвсем до края на дните си. Ходи в офиса си с рейс, радва се когато хората го познаят и постоянно стопира да си побъбри с тях, настояват приятелите му.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ