Бутафорен ли е съюзът Русия-Китай
На 9 юни Руската федерация и Китайската национална република (КНР) одобриха Индия и Пакистан за пълноправни членове на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Символът е мощен: съюзът сред Москва и Пекин наподобява толкоз здрав, че е в положение да сплоти воюващи братя и да събере 40% от международното население в незападна интернационална организация.
Но до каква степен постоянен e този съюз? Няма ли риск да се разпръсне на части в Централна Азия, където китайският президент Си Цзинпин има намерение да трасира " нов път на коприната ", тъкмо измежду сферата на въздействие на Русия? Няма ли да се препъне в икономическото и демографското неравноправие на сътрудниците? Зад фасадата се появяват няколко пукнатини, написа в собствен разбор френският вестник La Tribune.
Обща визия за интернационалните връзки
След напрежението и доближаването на царисткия и комунистическия интервал китайско-руските връзки бързо се възстановиха. През 1996г. двете страни подписаха стратегическо партньорство, а през 2001г. подписаха контракт за другарство, който излага общата им визия за интернационалните връзки: държавният суверенитет би трябвало да бъде усърдно тачен, решенията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации би трябвало да бъдат прилагани безусловно, a всяка страна има право да развива собствен личен модел на развиване. И най-после, през 2004 година двете страни позволиха териториалните си разногласия.
Политическата координация e оправдана, когато има за цел да се опълчи на американската надмощие. По този метод американските военни намеси в Косово (1999 г.) и Ирак (2003) бяха денонсирани от Пекин и Москва като офанзиви против държавния суверенитет.
За тези две сили това значи да се предотврати всяка интервенция в Тайван, Северна Корея, Кавказ или Украйна. В Съвета за сигурност на Организацията на обединените народи Русия постоянно може да разчита на Китай: от 2007г. насам Пекин е употребявал седем пъти правото си на несъгласие в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации.
По същия метод двете страни поддържаха близки линии по иранската нуклеарна стратегия, гражданската война в Сирия или даже интернационалния ислямистки тероризъм. Неотдавна символичните жестове бяха мощни: през май 2014 година, в разгара на украинската рецесия, президентът на Руската федерация отиде в Шанхай, a ръководителят на Китайската национална република (КНР) в това време взе участие в честването на 70-годишнината от Победата над нацистка Германия във Втората международна война, в Москва на 8 май 2015 година В рамките на интернационалните конгреси, алиансът наподобява постоянен.
Шанхайската организация за съдействие - взаимност в сигурността
Основаването на ШОС през 2001 година задава рамката на алианса във връзка с сигурността. Русия и Китай сплотяват към себе си някогашните руски републики в Централна Азия и днешните съществени азиатски артисти.
Партньорите желаят да се опълчват на цветните революции в Централна Азия, да възпрат американското наличие в района, в Афганистан и Близкия изток и да реализират затварянето на въздушните бази в Узбекистан и Киргизстан, след срещата на върха на ШОС в Астана през 2005 година.
Сътрудничеството е най-напреднало във военната област. През 2005г., 2007г., 2009г., 2010г. и това лято в Балтийско море, Китай и Русия, под егидата на ШОС, направиха огромни военноморски учения под името " Мисия за мир ".
Сътрудничеството е изключително интензивно и в региона на въоръжаването. След 1989г., в резултат на поредните западни наказания против репресиите на площад Тянанмън, Китай прибягна до износа на съветски оръжия. Така през 90-те години Китай представляваше 50% от пазарите за експорт на съветски оръжия.
През 2005 година, след взаимните маневри " Мисия за мир ", Китай поръча доста съветски изтребители и транспортни самолети. В региона на ракетите Китай също постоянно се е запасявал с съветска индустрия, въпреки че Индия неотдавна го детронира като първи вносител на съветски оръжия.
Ново икономическо съдействие
От дълго време икономическият продан e слабото място на връзките сред Русия и Китай. Но от началото на 2010 година Китай се трансформира във водещ стопански сътрудник на Русия, тъй че двете страни си сложиха за цел да усилят търговията си от 90 милиарда $ годишно на 200 милиона.
Търговията не е доста разнообразна за Русия: 80% от износа й за Китай се състои от въглеводороди. Въпреки това, заради непрекъснати ценови несъответствия и отвращение от страна на съветската страна, построяването на газопроводи и нефтопроводи е доста забавено.
Едва през 2010 година Русия отвори първия си нефтопровод в Китай, а през 2014 година плана за газопровода " Силата на Сибир " закупи по-ясни контури. Пекин и Москва по-късно подписаха съглашение за доставка на газ от 38 млн. кубически метра годишно от 2018 година, на обща планирана стойност от 400 милиарда $ за интервал от 30 години.
Във финансовата област Китай и Русия се пробват да развият посредством банката BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) различна на западните финансови пазари банкова и финансова система. Икономическият съюз в действителност е слаб, тъй като икономическото неравноправие сред сътрудниците го попречва.
Съюз, подкопаван от структурно напрежение
Може ли китайско-руският съюз да се опълчи на обединената мощ на американци и европейци? Нищо не може да се каже сигурно, тъй като партньорството е изправено пред няколко структурни трудности.
Геополитическите визии на двамата сътрудници надалеч не са съгласувани. Русия понастоящем води така наречен " политика на свършения факт ", ориентирана към преразглеждане на балансите в Европа и Близкия изток. Китай, в това време, се явява по-консервативен и по-загрижен да пощади даже и нападателните Съединени щати на Доналд Тръмп.
По въпроса за присъединението на Крим, Китай не поддържа интензивно Русия, защото тя отвори пробив в общия фронт сред двете страни за отбрана на правилото на ненамесата.
Нещо повече, в Централна Азия, Русия вижда в Китай противник, тъй че вероятностите за бъдещето на Шанхайската организация за съдействие /ШОС/ могат да се разминат доста. Разширяването на обсега на икономическите пълномощия на ШОС е мечтано от Пекин, най-много с цел да усили въздействието си посредством оферти нов път на коприната. Това е, което плаши най-вече Москва.
За да понижи тежестта на Китай в организацията, Русия поддържа кандидатурата на Индия и Пакистан. Зад забележимото единение се крият потвърдени съперничества.
Във военната област Москва не се колебае да даде съоръжение на противниците на Китай в района (Индия, Виетнам и др.). И Москва от ден на ден обръща внимание на прехвърлянето на напреднали технологии в Китай.
През 2004 година съветските управляващи блокираха износа на изтребители Су-35 и бомбардировачи Ту-22М за Китай, в символ на митинг против нарушение на лицензa за сглобяване на изтребители Су-27СК под локалното название Шенян J- 11. С една дума, Русия се опасява от китайски копия.
В икономическо отношение Русия не желае да бъде част от смелата китайска " перестройка ". Държавните управляващи власти се пробват да лимитират китайските вложения в Русия. Така през 2002 година китайската компания China National Petroleum Corporation, която е придобила съветската компания Slavneft, е била отхвърлена от съветските управляващи.
Накратко, огромна доза неустановеност тегне над бъдещето на този съюз. До каква степен солидарността сред Китай и Русия ще може да се опълчи на администрацията на Тръмп? Докато съветската стопанска система е толкоз малко диверсифицирана, би ли могло икономическото съдействие, структурирано от плана " Силата на Сибир ", да бъде на висотата на военното съдействие и медийните знаци?
Ако постройката на китайско-руския съюз наподобява солидна извън, то тя е доста нежна от вътрешната страна.
Превод Петя Михайлова
Символът е мощен: съюзът сред Москва и Пекин наподобява толкоз здрав, че е в положение да сплоти воюващи братя и да събере 40% от международното население в незападна интернационална организация.
Но до каква степен постоянен e този съюз? Няма ли риск да се разпръсне на части в Централна Азия, където китайският президент Си Цзинпин има намерение да трасира " нов път на коприната ", тъкмо измежду сферата на въздействие на Русия? Няма ли да се препъне в икономическото и демографското неравноправие на сътрудниците? Зад фасадата се появяват няколко пукнатини, написа в собствен разбор френският вестник La Tribune.
Обща визия за интернационалните връзки
След напрежението и доближаването на царисткия и комунистическия интервал китайско-руските връзки бързо се възстановиха. През 1996г. двете страни подписаха стратегическо партньорство, а през 2001г. подписаха контракт за другарство, който излага общата им визия за интернационалните връзки: държавният суверенитет би трябвало да бъде усърдно тачен, решенията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации би трябвало да бъдат прилагани безусловно, a всяка страна има право да развива собствен личен модел на развиване. И най-после, през 2004 година двете страни позволиха териториалните си разногласия.
Политическата координация e оправдана, когато има за цел да се опълчи на американската надмощие. По този метод американските военни намеси в Косово (1999 г.) и Ирак (2003) бяха денонсирани от Пекин и Москва като офанзиви против държавния суверенитет.
За тези две сили това значи да се предотврати всяка интервенция в Тайван, Северна Корея, Кавказ или Украйна. В Съвета за сигурност на Организацията на обединените народи Русия постоянно може да разчита на Китай: от 2007г. насам Пекин е употребявал седем пъти правото си на несъгласие в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации.
По същия метод двете страни поддържаха близки линии по иранската нуклеарна стратегия, гражданската война в Сирия или даже интернационалния ислямистки тероризъм. Неотдавна символичните жестове бяха мощни: през май 2014 година, в разгара на украинската рецесия, президентът на Руската федерация отиде в Шанхай, a ръководителят на Китайската национална република (КНР) в това време взе участие в честването на 70-годишнината от Победата над нацистка Германия във Втората международна война, в Москва на 8 май 2015 година В рамките на интернационалните конгреси, алиансът наподобява постоянен.
Шанхайската организация за съдействие - взаимност в сигурността
Основаването на ШОС през 2001 година задава рамката на алианса във връзка с сигурността. Русия и Китай сплотяват към себе си някогашните руски републики в Централна Азия и днешните съществени азиатски артисти.
Партньорите желаят да се опълчват на цветните революции в Централна Азия, да възпрат американското наличие в района, в Афганистан и Близкия изток и да реализират затварянето на въздушните бази в Узбекистан и Киргизстан, след срещата на върха на ШОС в Астана през 2005 година.
Сътрудничеството е най-напреднало във военната област. През 2005г., 2007г., 2009г., 2010г. и това лято в Балтийско море, Китай и Русия, под егидата на ШОС, направиха огромни военноморски учения под името " Мисия за мир ".
Сътрудничеството е изключително интензивно и в региона на въоръжаването. След 1989г., в резултат на поредните западни наказания против репресиите на площад Тянанмън, Китай прибягна до износа на съветски оръжия. Така през 90-те години Китай представляваше 50% от пазарите за експорт на съветски оръжия.
През 2005 година, след взаимните маневри " Мисия за мир ", Китай поръча доста съветски изтребители и транспортни самолети. В региона на ракетите Китай също постоянно се е запасявал с съветска индустрия, въпреки че Индия неотдавна го детронира като първи вносител на съветски оръжия.
Ново икономическо съдействие
От дълго време икономическият продан e слабото място на връзките сред Русия и Китай. Но от началото на 2010 година Китай се трансформира във водещ стопански сътрудник на Русия, тъй че двете страни си сложиха за цел да усилят търговията си от 90 милиарда $ годишно на 200 милиона.
Търговията не е доста разнообразна за Русия: 80% от износа й за Китай се състои от въглеводороди. Въпреки това, заради непрекъснати ценови несъответствия и отвращение от страна на съветската страна, построяването на газопроводи и нефтопроводи е доста забавено.
Едва през 2010 година Русия отвори първия си нефтопровод в Китай, а през 2014 година плана за газопровода " Силата на Сибир " закупи по-ясни контури. Пекин и Москва по-късно подписаха съглашение за доставка на газ от 38 млн. кубически метра годишно от 2018 година, на обща планирана стойност от 400 милиарда $ за интервал от 30 години.
Във финансовата област Китай и Русия се пробват да развият посредством банката BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) различна на западните финансови пазари банкова и финансова система. Икономическият съюз в действителност е слаб, тъй като икономическото неравноправие сред сътрудниците го попречва.
Съюз, подкопаван от структурно напрежение
Може ли китайско-руският съюз да се опълчи на обединената мощ на американци и европейци? Нищо не може да се каже сигурно, тъй като партньорството е изправено пред няколко структурни трудности.
Геополитическите визии на двамата сътрудници надалеч не са съгласувани. Русия понастоящем води така наречен " политика на свършения факт ", ориентирана към преразглеждане на балансите в Европа и Близкия изток. Китай, в това време, се явява по-консервативен и по-загрижен да пощади даже и нападателните Съединени щати на Доналд Тръмп.
По въпроса за присъединението на Крим, Китай не поддържа интензивно Русия, защото тя отвори пробив в общия фронт сред двете страни за отбрана на правилото на ненамесата.
Нещо повече, в Централна Азия, Русия вижда в Китай противник, тъй че вероятностите за бъдещето на Шанхайската организация за съдействие /ШОС/ могат да се разминат доста. Разширяването на обсега на икономическите пълномощия на ШОС е мечтано от Пекин, най-много с цел да усили въздействието си посредством оферти нов път на коприната. Това е, което плаши най-вече Москва.
За да понижи тежестта на Китай в организацията, Русия поддържа кандидатурата на Индия и Пакистан. Зад забележимото единение се крият потвърдени съперничества.
Във военната област Москва не се колебае да даде съоръжение на противниците на Китай в района (Индия, Виетнам и др.). И Москва от ден на ден обръща внимание на прехвърлянето на напреднали технологии в Китай.
През 2004 година съветските управляващи блокираха износа на изтребители Су-35 и бомбардировачи Ту-22М за Китай, в символ на митинг против нарушение на лицензa за сглобяване на изтребители Су-27СК под локалното название Шенян J- 11. С една дума, Русия се опасява от китайски копия.
В икономическо отношение Русия не желае да бъде част от смелата китайска " перестройка ". Държавните управляващи власти се пробват да лимитират китайските вложения в Русия. Така през 2002 година китайската компания China National Petroleum Corporation, която е придобила съветската компания Slavneft, е била отхвърлена от съветските управляващи.
Накратко, огромна доза неустановеност тегне над бъдещето на този съюз. До каква степен солидарността сред Китай и Русия ще може да се опълчи на администрацията на Тръмп? Докато съветската стопанска система е толкоз малко диверсифицирана, би ли могло икономическото съдействие, структурирано от плана " Силата на Сибир ", да бъде на висотата на военното съдействие и медийните знаци?
Ако постройката на китайско-руския съюз наподобява солидна извън, то тя е доста нежна от вътрешната страна.
Превод Петя Михайлова
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ