На 9 юни 1923 г. в България е извършен преврат.

На 9 юни 1923 година в България е осъществен прелом. Той слага началото на кървава ескалация в българското общество.

Превратът е осъществен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното държавно управление на Българския аграрни национален съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и открит сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското държавно управление вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не желал повече да се помирява с ситуацията " да цари, без да ръководи ".

Проведените пък от държавното управление на Ал. Стамболийски промени, въпреки и да не засягали устоите на частната благосъстоятелност, нанесли прочут удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, по този начин и десните политически партии били прекалено много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т. с.) и превръщането и в всеобща мощ в следвоенния интервал. Всички те били недоволни от ограниченията на държавното управление на Български земеделски народен съюз срещу комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към дейности за събаряне на държавното управление на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.