На 9 юни 1923 г. с държавен преврат, организиран от

На 9 юни 1923 година с държавен прелом, проведен от Народния сговор и Военния съюз, е свалено държавното управление на Александър Стамболийски.

София, картечен отряд охранява подстъпа от площад “Света Неделя ” към региона с държавни здания, след свалянето на Ал. Стамболийски с прелом на 9 юни 1923 година

На 28 март 1920 година в страната се организират парламентарни избори. Резултатите дават отговор на упованията на Александър Стамболийски, министър председател на България и водач на Български земеделски народен съюз - неговата политическа организация печели близо 350 хиляди гласа. Останалите към 550 хиляди се разпределят неравномерно сред другите партии. При това състояние Земеделският съюз получава 110 депутатски мандата при 50 за Българска комунистическа партия, 24 за Демократическата партия, 14 за Народната, 9 за БРСДП, 8 за Радикалдемократическата и толкоз за Прогресивнолибералната, и 6 за Националлибералната.

Резултатите демонстрират, че наклонността на нахлуване на левите партии и оттегляне от обичайните се задълбочава. Въпреки огромния триумф на Български земеделски народен съюз обаче, Стамболийски не може да сформира независимо държавно управление, защото няма безусловно болшинство. Той не се поколебава да касира 13 определени депутати, без да допусне заместването им с подгласници и по този начин довежда съотношението на силите до 110:106 мандата в своя изгода.

Естествено поражда въпросът от кое място идва известността на земеделците в тези сложни години. На първа място самата конструкция на българското общество способства за триумфите им. Страната ни продължава да е най-вече земеделска и дребно- и среднособственическа; съществена обществена група продължава да е селското население.

В сложните следвоенни месеци и години мощно усещане прави заявената от Стамболийски твърда решителност да се бори със спекулата и бедността, да глоби нелегално забогателите и да съди виновниците за националните произшествия. Подобни позиции неизбежно носят политически дивиденти в изискванията на недостиг и съсипия, те са самобитен отдушник на насъбраното обществено напрежение. Освен това е жив споменът за решителния митинг на земеделския водач против външнополитическата ориентировка на страната през 1915 година и спора му с цар Фердинанд по този мотив, последван от съд и затвор. През 1920 година Александър Стамболийски е на върха на своята известност. И по този начин, сложното време, следствията от злополуките, дискредитацията на обичайните партии, изиграват огромна роля за идването на Български земеделски народен съюз на власт.

Самостоятелното земеделско ръководство се реализира в тежки условия. И освен поради разнебитеното стопанство, отговорностите по Ньойския контракт и общественото напрежение. България продължава да търпи един окупационен режим, в столицата действат разнообразни комисии и институции на спечелилите (Съюзническо военно командване, Междусъюзническа комисия, Репарационна комисия и т.н.), които тежат на финансите, накърняват националното самочувствие и пречат за пълноценното действие на държавния уред.

Поради стопанската и социална конструкция, характера на самата власт и потребностите на хилядите бежанци, държавното управление на Български земеделски народен съюз насочва огромна част от своето внимание към аграрните проблеми. Приети са закони за трудовата поземлена благосъстоятелност и за увеличение на държавните земи. Действието им е ориентирано към оземляване на безимотните и ограничение на едрото земевладелство. Никой аграрни собственик не може да владее повече от 300 декара обработваеми селскостопански площи, а горната граница е 100 декара за семейство, в случай че то не се занимава директно със земята си и надлежно не създава. Въвеждането на правилото " земята е на тези, които я обработват " е обществено издържано в тежките години на следвоенната рецесия.

Положителна роля играе и законът за въвеждане на трудовата тегоба. Младото потомство е обхванато в групи за осъществяване на строителни работи с времетраене от 6 до 12 месеца. Освен директния икономически резултат, това мероприятие има и друго значение - то се употребява за начална военна подготовка на младежите при ограничаващия режим за българската войска, застъпен в клаузите на Ньойския контракт.

В нарушаване правилата на частната благосъстоятелност, кабинетът на Стамболийски вкарва и отчуждаване на едри градски парцели за държавни потребности. По този метод се облекчава бюджетът от наеми за институции и ведомства, само че се провокира и естествена негативна реакция.

Насърчава се кооперативното придвижване, вкарват се редица промени в съдоустройството, финансите, просветата и други, само че те имат краткотраен и преходен темперамент и не устоят инспекцията на времето.

Земеделското държавно управление дава ход на делото за съдене на виновниците за втората национална злополука. Процесът трае 18 месеца и приключва с издаване на тежки присъди - от 5 години отнемане от независимост до пожизнен затвор, на 12 военни и цивилни лица, сред които някогашният министър-председател Васил Радославов, министърът на войната в неговото държавно управление и главнокомандващ ген. Никола Жеков, някогашният кмет на столицата Добри Петков и други

Малко по-късно са задържани и съдени министрите от кабинетите на Иван Гешов, доктор Стоян Данев, Александър Малинов и Стоян Костурков, управлявали през 1911-1913 година и 1918 година Откарани са в Шуменския затвор, където престояват месеци.

В други процеси и голям брой наказателни каузи, през съда минават стотици чиновници на държавния уред от годините на войната, упрекнати в корупция и превишаване на власт. Военните съдилища също имат доста работа. За жал тези процеси, от време на време движещи се сред справедливото отмъщение и правосъдната кавга с политически съперници, не се оказват отдушник на общественото напрежение в страната, а в доста случаи способстват за нажежаване на атмосферата.

В страната стартира да се надига вълна на неодобрение против държавното управление. През лятото на 1922 година Народнопрогресивната (създадена от обединение на Народната и Прогресивнолибералната), Демократическата и Радикалдемократическата партия образуват така наречен Конституционен блок. Той си слага за цел отбрана на Търновската конституция и свалянето на земеделците от власт. Подобна е и задачата на учредената по същото време организация " Народен сговор ". Зад тях твърдо застават Военният съюз и Вътрешна македонска революционна организация. С последните ръководещите имат тежък спор.

Като реакция против интензивно провежданата в Македония политика на дебългаризация, през границите минават въоръжени чети на организацията за отбрана на локалното население и оказване на опозиция. Под натиска на белградското държавно управление, с което Стамболийски е заставен да се преценява, се поставя възбрана за сформирането на такива чети, което довежда до конфликт сред кабинета на земеделците и македонската организация. Преследването на нейни дейци в Петричко води до убийството на министъра на вътрешните работи Александър Димитров. Продължаването на спора прераства и в казус - на 4 декември 1922 година Кюстендил осъмва окупиран от чета на Вътрешна македонска революционна организация, наброяваща 300 души, с което организацията показва несъгласието си с провежданата от държавното управление политика.

С течение на времето независимото земеделско ръководство стартира последователно да придобива черти на тирания.

То се конфронтира с всички, несподелящи неговата идеология и политическа линия. Против режима - скрито или очевидно - са едри притежатели (заради ограничаващите ограничения и реформената дейност), офицери, научната интелигенция (поради настъплението против автономията на университета, недомислени просветни промени и смяна в правописа), публицистите (поради суровата цензура), духовенството (заради похищението над църковните имоти), дейците на Вътрешна македонска революционна организация (предвид затрудняването на тяхната дейност).

И несъмнено, срещу земеделците са на практика всички политически партии, в това число на моменти и комунистическата.

Тежък удар против властта е и разнобоят в редовете на самия аграрни съюз. Проявите на корупция зачестяват, петима министри при започване на 1923 година излизат от кабинета затова, Стамболийски ги заплашва с бесилки. Започва отлив и на земеделското население от държавното управление.

На 4 февруари 1923 година в държавната ложа на Народния спектакъл се прави несполучлив атентат против Александър Стамболийски. Той е съпроводен от няколко министри. По една случайност всички се избавят.

След подписването на Нишката конвенция с Югославия от 23 март 1923 година за взаимна защита на границата и вдишване от страна на нашето държавно управление на задължението да " усмири " македонстващите, Тодор Александров, водач на Вътрешна македонска революционна организация, предизвестява министрите, че ще ги сполети участта на техния някогашен сътрудник Александър Димитров.

Цар Борис III още не е решителен фактор. Поел разтърсения трон на татко си в мъчно и преломно време (от 3 октомври 1918 г.), той се стреми да внесе утешение в политическия живот, само че това не му се отдава. В изискванията на своето пълновластие, Стамболийски съумява да ограничи правата на монарха, да му отнеме (в нарушаване на Търновската конституция) ролята на главнокомандващ. Парламентът и държавното управление са напълно подчинени на волята на земеделския водач. Реализира се на процедура обединение на политическа партия с страна. Съзнавайки относително слабите си позиции в армията, министър председателят основава лична въоръжена мощ, така наречен " Оранжева армия ", само че " гвардейците " дотам се самозабравят в дейностите си, че има случаи да бъдат обезвредени от войскови елементи.

Проведените през април 1923 година парламентарни избори са доказателство, че ръководството несъмнено стартира да придобива все по-силови черти. Парламентът е разхлабен, изборите се организират в условия на напън и операции, изменена е и самата изборна система за обезпечаване цялостно предимство на режима. Успехът е цялостен - 212 мандата за земеделците, и 33 за всичките им съперници.

Резултатите от изборите водят опозицията към извода, че свалянето на земеделското държавно управление по законен парламентарен път е невероятно. Създадените политически обединения откриват тесни връзки с Военния съюз. Възникнал като професионална офицерска организация през 1913 година и обновен през 1919 година, той придобива ясно изразена политическа устременост в унисон с задачите на опозицията.

Взривоопасната конюнктура в страната подтиква ръководителите на Военния съюз и Народния сговор да стартират подготовка за събаряне на кабинета.

Военнотехническата подготовка на заговора е предоставена на Военния съюз, а политическата - на ръководителя на Народния сговор проф. Александър Цанков, на който е предоставено да сформира " държавно управление на националната централизация, изхождащо от всички партии ", което да поеме ръководството на страната.

До пролетта на 1923 година Военният съюз прониква във всички гарнизони на страната и съумява да притегли на своя страна относително не дребен брой от офицерския кадър. Централното ръководство на съюза създава специфичен проект за преврата в столицата и провинцията. Набелязани са обектите, които би трябвало да бъдат заети от войската, и прочие Организаторите съумяват да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията " Кубрат ", спортната младежка организация на скаутите.

В началото на юни Военният съюз издава инструкция, с която дефинира датата на удара - 8 против 9 юни 1923 година В провинциалните гарнизони са изпратени специфични куриери да оповестят датата и часа на акцията. По това време Александър Стамболийски се намира в родното си село Славовица, където на 7 юни го посещава Цар Борис III.

На проф. Александър Цанков и другите лица, избрани за министри в бъдещия кабинет, е подредено да се явят вечерта на 8 юни в избрания за Главен боен щаб дом на запасния ген. Иван Русев на ул. " Стефан Караджа " № 15 в столицата. Там се откриват Димо Казасов, Кимон Георгиев, о.з. майор Никола Рачев, проф. Янаки Моллов, ген. Иван Вълков, полк. Христо Калфов, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.

Акцията стартира по предварителния проект. Най-напред, към 2 ч. през нощта, се подвигат съзаклятниците в столицата отпред с ген. Велизар Лазаров.

Те извеждат поверените им войскови елементи и юнкерите от Военното учебно заведение и пристъпват към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски сектора, останалите не оказват никаква опозиция.

Без особени старания са овладени Централната поща, гарата, държавните институции.

Арестувани са намиращите се в София аграрни министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно, след телеграфно удостоверение, превратът стартира и в провинцията.

След сполучливото привършване на акцията, към 7 ч. сутринта на 9 юни, проф. Александър Цанков, съпроводен от Димо Казасов и Боян Смилов, се насочва към двореца " Врана ", за сключване от Царя на указите за събаряне на земеделското държавно управление и назначение на новото.

След като изчаква удостоверение от гарнизоните в страната и реакцията на непознатите посолства, Цар Борис III подписва.

През деня пред Народното събрание се състои голям протест, на който приказват новият министър-председател, проф. Цанков, Цвятко Бобошевски, ген. Велизар Лазаров. Следва невиждана манифестация по улиците на града, в която вземат участие над 100 хиляди души.

Безпомощността на земеделското държавно управление да реагира и неналичието на предстоящата опозиция от страна на " Оранжевата армия " са сменени от стихийни безредици на разнообразни места - в Плевенско, Карловско, Шуменско, Варненско и други, само че те са потушени доста бързо.

Научавайки за станалото в София, Александър Стамболийски подвига по паника земеделските дружби от село Славовица и близките села. Събира огромен отряд, с който потегля към Пазарджик и на 10 юни стига до покрайнините му.

Вместо незабавно да нападат града, въстаниците отсрочват акцията за идващия ден. В това време военният гарнизон получава помощ от Пловдив. На 11 юни се води стълкновение край Пазарджик. Поради слабото си въоръжение въстаниците са принудени да правят отстъпка, а по-късно и да се разпилян.

Войници арестуват Александър Ботев, ръководител на Парламента, след преврата над режима на Стамболийски, 9 юни 1923 година

Войската охранява 25 милиона лв. на Българска народна банка след преврата над режима на Стамболийски на 9 юни, 1923 година

Знаменосецът на групата на Александър Стамболийски, хванат дружно със знамето, от отряд, изпратен в с. Славовица

Стамболийски се пробва да се скрие в близките села.

На 14 юни е хванат в с. Голак, отведен в с. Ветрен и след това откаран в Пазарджишкия гарнизон. Там го поема кап. Иван Харлаков, шеф на отряд, изпратен от София за залавянето му, който под претекст, че ще го води в столицата го връща в родното му село Славовица. Там, във вилата си, след жестоки изтезания, рязане на пръсти, горене, бодене с шишове и други мъчения, Александър Стамболийски умира. Преди гибелта си съумява да изпише на стената със личната си кръв " Ст. 1923 година ".

След сполучливия прелом е образувано държавно управление под управлението на проф. Александър Цанков, включващо представители на Народната, Демократическата, Националлибералната, Социалдемократическата и Радикалдемократическата партия, както и безпартийни лица. За първи път в историята на България се оформя такава необятна коалиция. Официално Българска комунистическа партия остава неутрална и неангажирана с " битката за власт сред селската и градската буржоазия ", съгласно личните ѝ оценки.

В манифеста във връзка на държавната смяна се отбелязва, че тя е осъществена като отричане на насилието и в името на гражданските права и свободи.

Политическият поврат се отразява извънредно тежко върху Български земеделски народен съюз. През идващите дни и месеци доста негови членове и съидейници са убити, други - хвърлени в пандизите, а трети търсят избавление вън от България. Фактически съюзът е подложен отвън законите на страната.

Елиминирано е едно ръководство, придобило властнически измерения, спечелило си доста съперници във всички обществени пластове и нарушило конституцията по доста пунктове.

В този смисъл превратът значително е квалифициран от самата земеделска власт, от устрема ѝ да раздели българския народ на класи, освен в действителност, само че и публично, и да ги опълчи едно на друго.

Това обаче не трансформира обстоятелството, че новото държавно управление в името на конституцията заема властта с неконституционни средства.