На 9 юли тази година може да започне най-голямото търсене

На 9 юли тази година може да стартира най-голямото търсене и извличане на скъпи запаси в морето. Не в крайбрежните сектори, които по принцип са част от територията на съответните страни, а в дълбочините на международния океан, написа The Guardian. На места, за които сякаш от десетилетия има съглашение, че няма да бъдат засягани толкоз мощно от човешка действия и че са благосъстоятелност на всички хора.    Кратка историческа информация. През 1982 година след над две десетилетия договаряния Организация на обединените нации приема Конвенцията по морско право. Според този документ, подписан от всички членуващи страни, моретата и океаните се разделят на разнообразни зони – да вземем за пример – териториално море, континентален шелф, намерено море и т.н.    В нея се прецизира и в кои сектори крайбрежните страни могат да правят разнообразни действия по свое решение като търсене на скъпи метали, нефт, газ и други Участъците отвън тях, т.е. откритото море, са оповестени за неприкосновени и благосъстоятелност на човечеството по целия свят.    Но има една измама. Забраната за употреба на тези зони е наложена със период – до момента в който не се изработят правила по какъв начин тъкмо това да се прави.   През 1994 година се основава Международен орган по морското дъно (ISA) със специфична цел – написване на разпоредбите, контрактувани през 1982 година В тази организация членуват 167 страни дружно с всички страни от Европейски Съюз. И съвсем три десетилетия по-късно правила няма. Повече за проблема, както и по какъв начин наподобява тестовият дълбоководен добив на запаси, може да прочетете и тук.      Апетитът за употреба на дъното обаче не е липсващ. През юни 2021 година дребната тихоокеанска страна Науру съумява да прокара нова калуза в Конвенцията от 1982 година Дребна детайлност е, че Науру е в много близки връзки с една от огромните канадски минодобивни компании.    Въпросната корекция гласи, че в случай че една страна изиска да добива запаси в предпазените води навън море, ISA, основана през 1994 година, би трябвало в двугодишен период да изготви обещаните преди трийсетина години правила.    Днес, 9 юли, този двугодишен период изтича. И евентуално редица компании считат, че няма да има проблем, в случай че навлязат в предпазените до неотдавна морски територии и стартират да тестват рандеман на запаси, които досега са си почивали необезпокоявано на дъното на океана.    Какво ще намерят там? Смята се, че в откритите морски територии има големи находища от никел, кобалт, магнезий и други Предполага се, че находищата са огромни, а материалите биха имали шоирока приложимост при прекосяването към по-зелена стопанска система. Например биха се употребявали при производството на акумулатори за електрически коли.      Проблемът е, че съвсем всички научни мнения до момента сочат, че такава процедура би имала пагубен резултат за околната среда. Огромни машини ще надупчат морското дъно, смазвайки всичко по пътя си. Оставените от тях дупки евентуално ще обхванат кораловите рифове в близост, както и други живи организми. Този развой ще понижи способността на океана да гълтам по натурален път въглероден диоксид, което пък ще ускори процеса на световното стопляне. А на всичкото от горната страна може да се да се окаже, че откритото под дъното благосъстояние е рисково, тъй като е радиоактивно.    Екологичните резултати, несъмнено, са най-важни, само че има и други отрицателни страни, за които не се приказва чак толкоз доста. Да речем – въпросът с парите.  Досегашната логичност сочи, че откакто откритото море е на всички, то и облагите от него би следвало да се разпределят. Само че няколкото огромни корпорации с апетити към това търсене надали мислят по този начин. На всичкото от горната страна няма и дейно настояща институция, която да ги управлява. ISA е международна организация със нищожен бюджет от 10 млн. $ годишно. За да си оказва помощ сама, е въвела такса от 500 хиляди $ за издаване на позволение. Такива към този момент има 31, пет от които са в Китай.      За да усложни казуса, ISA високомерно поддържа рандеман, разяснява The Guardian, цитирайки думи на генералния секретар органа: " Не имам вяра, че хората би трябвало да се тревожат толкоз доста. "     ISA също по този начин няма самостоятелен теоретичен съвет, който да я поучава, а единствено юридически и механически съвет.    Накратко, преди даже да се обмисли какъвто и да е дълбоководен рандеман, ISA би трябвало да бъде преразгледана с намесата на Организация на обединените нации, тъй че правилата на „ общото завещание на човечеството “ да бъдат възкресени.