На 9 октомври отбелязваме деня на Античната култура. За Античност

На 9 октомври означаваме деня на Античната просвета. За Античност одобряваме интервала на цялост от исторически форми на публично схващане, вяра, легенди, философия, просвета, изкуство и други в страните от Азия, Древна Гърция и Древен Рим в интервала, съгласно едни откриватели от 1000 година прочие Хр. до 475 година сл. Хр. (падането на Западната Римска империя) и съгласно други до началото на VII в. сл. Хр.

Археологическата просвета у нас е най-плътно наситена от антични монументи, които съставляват част от голямото завещание на Средиземноморския културен ареал. Интересното тук е, че хронологически в европейската история античните и тракийските монументи принадлежат към еднакъв интервал.

Тракийската просвета в Югоизточна Европа е част от културата на античния свят и се вписва в неговата периодизация. Но в България е признато, отделяне на историята на тракийската просвета, обвързвано с нуждата да се подчертава на нейната независима характерност.

Ето и 10 от античните знаци – монументи на културата в България. Презентирането им е част от самодейността на електронното списание © 10-те най за познаване на културно-историческото завещание на страната ни. Целта ни е да ви подтикнем идващия уикенд да пропуснете постоянната обиколка на моловете и да поведете фамилията към идната културна дестинация.

1. Античната Сердика

Древният град, чиито остатъци през днешния ден лежат под постройките на актуалната българска столица, бил наименуван от римляните Сердика, или Град на сердите, по името на тракийското племе серди, които населявали това място през V в. прочие Хр. Той бил учреден като римски лагер от пълководеца Марк Лициний Крас, покорил тези земи през I в. По времето на император Улпий Траян Сердика се трансформирала във значим административен център със независимо вътрешно ръководство и в негова чест била наречена Улпия Сердика. По време на ръководството на императорите Марк Аврелий и Комод към 175 година Сердика е укрепена с крепостна стена с четири врати с наблюдателни кули, сочещи в четирите направления на света. Най-голям подем Сердика достигнала при ръководството на император Константин Велики, който обичал да споделя: „ Сердика е моят Рим “.

Към градския конгрес, който се е намирал под днешния площад „ Света Неделя ”, са водили две павирани основни градски улици. В региона на метростанция „ Сердика ” са се намирали първокласни вили с канализация, тръбопровод и павирани улици. Останките от античната цитадела Сердика са експонирани в подлеза сред Президентството и Министерския съвет в центъра.

2. Филипополис/Тримонциум

През 342 година прочие Хр. античният предходник на Пловдив е завладян  от Филип II Македонски, който въздигнал град и го нарекъл на свое име Филипополис. През 46 година сл. Хр. градът на Филип бил обуздан от римляните, които го нарекли Тримонциум. Те го укрепили и го трансформирали в едно от основните стопански и културни средища в тракийските земи. В средата на III в. готите завладяли Филипополис и го изпепелили до основи, само че през IV в. бил напълно възобновен.

Най-добре консервираните и реставриран монументи на античната архитектурата са: Античният спектакъл – Той е измежду най-добре непокътнатите антични театри в света и е издигнат по времето на римския император Марк Улпий Траян. Частично възобновен през 1981 година още веднъж като настояща сцена с към 3 500 места за разнообразни представления.Античният стадион – Изграден при започване на ІІ век при император Адриан. Със своите размери от към 240 метра дължина и 30 метра ширина, оборудването е побирало към 30 000 фенове. Тук от време на време са се организирали Питийски игри, по сходство на тези в Гърция.Античен конгрес – Построен е І в. при Веспасиан, осъвременен през ІІ в. Виждат се остатъци от публични здания, скулптури, магазини, библиотеката, одеонът, монетарница, аекседри за изнасяне на речи. Одеонът е единствената изцяло проучена, реставрирана и експонирана постройка в северната част на комплекса.Антична жилищна постройка „ Ирини ”. Част от комплекса на културен център Тракарт с богата мозаечна декорация, включваща изображение на жена, подписано с името Ирини, от ІІІ – ІV в.

3. Одесос

Останките на Одесос, през днешния ден се намират под улиците и постройките на Варна. Данни за величието на града откриваме в летописите на античните писатели, които загатват фамозния храм на Аполон, от който при археологически разкопки са открити мраморни украси. През античната си история градът е бил част от империята на Александър Македонски, след което неговите поданици извоювали независимостта си до завладяването им от римляните през I в.сл.Хр. През този интервал Одесос става един от най-значителните градове по крайбрежията на Черно море с високоразвита просвета и цветущо изкуство. Отзвук от тези времена са руините на големите публични бани, които могат да се видят покрай градския център.

4. Августа Траяна

На територията на днешна Стара Загора се е простирал античният град Августа Траяна, който още в първите десетилетия от съществуването си се обособява като значим стопански, политически, административен и нравствен център в римската провинция Тракия. Него създател е император Траян, откъдето идва и името му. Истинското създаване на Августа Траяна стартира при император Марк Аврелий. По негово време са построени улична мрежа, водоснабдяване и канализация, публично и жи­лищно строителство. Построени са и две крепостни стени, под­силени с към 40 бойни кули. По същото време на града е предоставено правото да сече лични излъчвания бронзови монети. Сеченето на монети продължава съвсем 100 години. Строят се още храмове, базилики, терми, портици, театрална постройка, борси и други

Форумът на римския град е най-значимият археологически обект от античността в града. Уникален детайл на този комплекс е амфитеатрално построеният театрон с лице към площадното пространство на комплекса. Разполагал е с 10 амфитеатрално подредени каменни седалки, които са били употребявани от феновете за наблюдаване на тържества, събрания, шествия, гладиаторски битки и други Площадът е постлан с каменни плочи, а в центъра му е непокътнат фундамент, върху който е била сложена императорска конна скулптура. Северно от театрона са ситуирани просторни терми, които били социална баня, само че играели и ролята на публичен, нравствен и спортно-образователен комплекс. Сградата е разполагала с повече от 10 просторни зали. Там се е намирало и най-ранното образователно заведение в града (началото на III в.) – Севериановият (Северски) гимназион. Комплексът е опустошен към средата на V в. при опустошителните нападения на хуните, предвождани от Атила.

5. Месамбрия Понтика

Месамбрия, през днешния ден Несебър, е един от най-древните градове в България, учреден от преселници от дорийските градове през V в. прочие Хр. В продължение на близо 2500 години той играел значима роля в историята на западния черноморски бряг. Близостта на медни залежи и производството на жито основали удобни условия за развиването на града като огромен занаятчийски и търговски център. През елинистическата и римската ера в града е имало храмове на Зевс, Аполон, Асклепий, Хеката, Изида и Серапис, Дионис и други божества. След като Римската империя мести столицата си в Константинопол, а християнската вяра става публична, в Месемврия стартират да се строят доста християнски храмове.

За страдание огромна част от крепостните стени на Месамбрия се намират под водата. С времето равнището на морето се е повишавало, вследствие на което полуостровът е изгубил огромна част от територията си. Днес най-добре може да се види основната врата с две огромни кули вляво от актуалния вход на полуострова. През 1983 година ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно завещание.

6. Улпия Ескус

Ескус е бил един от най-красивите градове по дунавския бряг в римската провинция Мизия. Намира се северозападно от с. Гиген, Плевенско, на към 5 км от устието на река Искър. Неговите антични постройки смайват със своята величественост, а разхвърляните измежду руините архитектурни фрагменти – архитрави, конзоли и капители – са удостоверение за разточителната помпозност в украсата на самите постройки.

След археологическите разкопки е открито, че градът заема 380 декара повърхност, предпазена от издигнатата през II в. крепостна стена. В средата е ситуиран форумът, ограден от три страни с величествена коринтска колонада. От север се издигал огромен храм на Юпитер, а на югоизток – на Фортуна, за който се знае, че е издигнат от император Комод след 184 година На север от форума е имало базилика – сграда, разграничена надлъжно посредством колони на няколко елементи, наречени кораби; южно от основната улица са открити останките от друга социална постройка, покрита с многоцветна подова мозайка, изобразяваща сцена от комедията „ Ахейци “ на атинския драматург Менандър.

7. Никополис пъкъл Иструм

Град на успеха при Истър (Дунав) се наричал в Древността градът, чиито остатъци се намират при с. Никюп, Великотърновско. Той е бил учреден сред 106 и 110 година от римския император Траян в чест на успеха му над даките. Отначало градът принадлежал към провинция Тракия, само че през 193 година император Септимий Север го включил към провинция Долна Мизия. В резултат на археологическите изследвания е открито, че сходно на всеки изцяло плануван римски град, Никополис пъкъл Иструм е имал четириъгълна форма с четири врати, насочени по посоките на света.

Правите улици разделяли града на квартали, наричани тогава инсули. В общия проект на града се отделят напълно ясно две елементи. Форумът представлявал просторен площад, заобиколен от три страни с колонада. На изток от него се издигали забележителни по своята архитектура здания. Наблизо евентуално е имало дребен храм, чийто фронтон, декориран с щит и две копия, и до момента стои на мястото си. Никополис пъкъл Иструм бил добре водоснабден посредством под земята тръбопровод, който пресичал даже река Росица върху надмостова структура.

8. Нове

Недалеч от актуалния град Свищов се намират останките на римски боен лагер, наименуван Нове. Лагерът бил учреден на брега на Дунава през 45 година по заповед на император Клавдий и издигнат от воините на VIII Августов легион. През 69 година в него бил ситуиран Първи Италийски легион, който взел участие във войната против даките. Има сведения, че по това време лагерът е бил посетен от император Траян. Лагерът имал правоъгълна форма с квадратни кули и врати, изначало издигнати от дърво върху землени диги. Половин век по-късно дървено-землената цитадела била сменена от каменна, която ограждала пространство от 170 декара с четири врати, насочени по посоките на света. Към края на III в. крепостта била разширена на изток, тъй като популацията в лагера непрестанно нараствало.

„ Принципията “ или щабът на легиона е най-мащабната постройка, открита в Нове. Всъщност това е комплекс от боен плацдарм, заобиколен с колонада, в който се влиза през тържествен вход, административни пространства и представителна постройка – базилика.

Днес могат да се видят единствено остатъци от тогавашните укрепления и здания.

9. Вила „ Армира “

Сред античните паметниците от римско време са и градските и извънградските къщи на заможните римляни, наречени вила урбана и вила рустика. Такъв вид жилище е вила „ Армира “, открита през втората половина на ХХ в. от доцент Янка Младенова покрай днешния Ивайловград. Тя е издигната през I век и се разгръща върху близо 1000 кв. м повърхност. Постройките образуват четириъгълник, които огражда вътрешен двор. Вилата е била луксозно украсена с каменна пластика от резбовани облицовки и скулптури на римските богове. Особено живописни са били подовите мозайки със подиуми, направени в римската художествена традиция. Върху една от мозайките е показан притежателят на вилата и двете му деца, а върху друга са изобразени старогръцките легенди за Артемида и Актеон и Дионис и Ариадна. Вилата просъществувала до втората половина на IV в., когато готите опустошили  Адрианопол.

10. Марцианопол

Северозападно от Варна, край изворите на река Девня, се намират руините на античния град Марцианопол. Според легендата, записана от готския историк Йорданес, градът е учреден от император Марк Улпий Траян. Градът зародил през 106 година и достигнал огромен подем, за което свидетелстват сечените в него монети, а ориста му била изпълнена с драматизъм. Попаднал под ударите на готските нашествия през III в., той бил опожарен и разграбен, а по-късно бил възобновен.

През V в. обаче бил още веднъж високомерен и опустошен, този път от хуните. По време на археологическите разкопки тук са открити жилищни и паметни постройки, два слънчеви часовника, които освен измервали времето, само че посочвали зимното и лятно слънцестоене и равноденствието. Безценна находка съставлява едно от най-големите монетни съкровища в света – 100 000 сребърни денария, укрити в два големи керамични съда, наричани долиуми, в които нормално се съхранявало зърно.

Информация:
Културен туризъм и районно развиване
www.bulgariatravel.org