На 9-и април 2024 г. Европейският съд по правата на

Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата

На 9-и април 2024 година Европейският съд по правата на индивида постанови решения по група знакови каузи, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните държавни управления, да изпълнят договорните си отговорности за понижаване на излъчванията на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на индивида по делото против Швейцария значи, че близо 50 държавни управления, представляващи съвсем 700 милиона души, ще би трябвало да се оправят в новата епоха на правосъдни разногласия от страна на наранени от климата жители и общности, които настояват, че обществените управляващи са бездействали във връзка с ограниченията за справяне с климатичните промени.

9 април 2024 година ще остане в историята като знаков за климатичното правосъдие. За първи път интернационален съд се произнесе за включването на дейностите в региона на климата в обсега на отговорностите на страните да зачитат правата на индивида. Това изпраща значимо обръщение за правата на индивида в подтекста на дейностите в региона на климата.

Какво се случи?

Решението по делото Verein Klimaseniorinnen Schweiz и други против Швейцария ( „ “) е част от общо три каузи на Голямата камара по въпросите на климата и правата на индивида. По другите две каузи, Carême против Франция („ “) и Duarte Agostinho и други против Португалия и 32 други („ “), Съдът разгласи жалбите за неприемливи.

Искът е на четири дами и швейцарска асоциация Verein KlimaSeniorinnen Schweiz (или Швейцарска асоциация на възрастните дами за климата), чиито членове са възрастни дами, загрижени за последствията от световното стопляне върху изискванията им на живот и здравето им. Те считат, че швейцарските управляващи не подхващат задоволително дейности за намаляване на последствията от изменението на климата, макар отговорностите си по Конвенцията. Жалбоподателите настояват, че държавата-ответник не е изпълнила отговорностите си за ефикасна отбрана на живота и за обезпечаване на ценене на персоналния и фамилния им живот, в това число на дома им.

Съдът призна, че смекчаването на изменението на климата е обвързване, което може да попадне в обсега на правото на живот по член 2 от Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и правото на персонален живот според член 8. Както се показва в параграф 451, „ има мощ в аргумента, бележит от специфичните докладчици на Организация на обединените нации, че въпросът към този момент не е дали, а по какъв начин съдилищата по правата на индивида би трябвало да преглеждат въздействието на екологичните вреди върху упражняването на правата на индивида “.

Съдът постанови, че като не е въвело задоволителна вътрешна регулаторна рамка за намаляване на последствията от изменението на климата, швейцарското държавно управление е нарушило член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида – правото на ценене на персоналния и фамилния живот. По отношение на рецесията с климата член 8 изисква „ всяка договаряща страна да предприеме ограничения за доста и последователно понижаване на съответните си равнища на излъчвания на парникови газове за реализиране на индиферентност на мрежата по принцип в границите на идващите три десетилетия “ (KlimaSeniorinnen, т. 548). Освен това Съдът откри нарушаване на правото на достъп до съд (член 6 от ЕКПЧ). Съдът посочи и какви отговорности имат страните във връзка с смекчаването на последствията от изменението на климата, като уточни общи ограничения и цели за понижаване на излъчванията, които подхождат на националното и/или интернационалното право.

Съдът създаде тест от 5 стъпки, с цел да реши дали страната е останала в границите на свободата си на преценка.

Накратко, когато прави оценка адекватността на държавните ограничения за намаляване на последствията, Съдът преглежда дали страната е:

приела общи цели за реализиране на въглеродна индиферентност в границите на избран период, в сходство с националните и световните задължения за намаляване на последствията от изменението на климата;
определила междинни цели и пътища за понижаване на излъчванията на парникови газове;
демонстрирала сходство или старания за реализиране на задачите за понижаване на излъчванията на парникови газове;
актуализирала постоянно задачите с дължимата грижа;
работила навреме и по подобаващ и пореден метод при създаването и използването на съответното законодателство и ограничения.

Въпросът за допустимостта

Напрежението в метода на Съда се състои в това да се разреши, от една страна, да се подават ефикасни тъжби до Съда, а въпреки това, да не се позволява предявяване на иск от всеки жител ( actio popularis) и изцяло безкрайно правосъдно разглеждане на въпроси, свързани с изменението на климата, пред Съда. По обсъжданото дело се реши, че юридическите лица с нестопанска цел (НПО) ще имат независима правосубектност, в случай че дават отговор на избрани условия, а физическите лица ще могат да подадат иск по каузи за намаляване на последствията от изменението на климата единствено в случай че е налице висок интензитет на излагане на ищеца на неподходящите последствия от изменението на климата; и неотложна нужда да се подсигурява самостоятелната отбрана на ищеца.

Александрос Касапис, просител по делото Soubeste и други против Австрия и 11 други , разяснява, че

Делото Soubeste ще зависи и от това дали Съдът ще прегледа въпроса за изчерпването на вътрешноправните средства за отбрана. Това беше основополагащият детайл за това Съдът да разгласи за неприемлив желае, подаден от шестима португалски младежи против 33 страни, подписали Парижкото съглашение за климата, измежду които и Португалия, за това, че не съблюдават уговорките си за понижаване на излъчванията на парникови газове („ “). Ищците твърдяха, че актуалните и бъдещите последствия от изменението на климата – в това число горещите талази, горските пожари и дима от тях – засягат техния живот, богатство и психическо здраве.

Въпросът за екстратериториалността

Друг миг е екстратериториалността, защото по делото Duarte Agostinho Европейският съд по правата на индивида постанови, че младите португалски ищци, които са подали иск против всички страни – страни по Европейската спогодба за правата на индивида, не могат да подават екстратериториални искове. Екстратериториалността в съответния случай значи дадена страна да може да ползва и обезпечава спазването на правата на индивида във връзка с лица, имущество или събития оттатък обсега на нейната територия.

По-специално зачитането на контрола върху ползите на лицето като аршин за определяне на екстратериториалната подготвеност на страната би довело до сериозна липса на предвидимост на обсега на Конвенцията. В тази догадка съвсем всеки, който е обиден от изменението на климата, където и да се намира по света, би могъл да попадне под юрисдикцията на която и да е договаряща страна за задачите на член 1 от Конвенцията по отношение на дейностите или бездействията на тази страна за справяне с изменението на климата. Подобна позиция не би могла да бъде призната в границите на Конвенцията и Съдът приема, че сходно разширение на компетентността може да бъде лимитирано до правното пространство на Конвенцията.

Какво следва?

Решението се чака да се отрази на правосъдната процедура в Европа и по света, защото удостоверява позитивното обвързване на страните да подхващат съответни ограничения, свързани с изменението в климата и зачитането на правата на индивида. Това значи, че страните следва да потвърдят полагането на съответни дейности, инициирани от обществените управляващи. Списъкът включва съответен краен период за реализиране на индиферентност във връзка с климата, път за реализиране на тази цел и обвързване за даване на съответни доказателства за тези дейности. Подобна правосъдна процедура неизбежно ще окаже напън върху страните да подсигуряват, че политиките им са в сходство с задачата на Парижкото съглашение, Европейския зелен пакт и други обвързващи цели в региона на енергетиката и климата.

Освен това решението дава опция на жалбоподателите по несполучливи каузи за редовно намаляване на последствията от изменението на климата да подадат тъжба до Европейския съд по правата на индивида на това съображение или да бъдат заведени каузи за редовно намаляване на последствията от изменението на климата в цяла Европа. Освен това опцията организациите от гражданското общество в този момент да подават тъжби непосредствено до Съда в допълнение отваря благоприятни условия за това организации, и в избрани случаи жители, да подават и други искове, свързани с климата. Това освен ще ускори отговорността на страните да поставят целенасочени старания за намаляване изменението на климата, само че ще повлияе и на взаимовръзката сред човешките права и бизнеса, който от своя страна следва да съблюдава поставените от страните рамки.

Също по този начин решението може да повлияе на решенията на други значими правосъдни каузи за климата в Белгия, Германия, Полша и Португалия, които се преглеждат от Съда по правата на индивида, както и на желае, подсилен от „ Грийнпийс “, в който се слага под въпрос дали решението на Норвегия да издава нови лицензи за рандеман на петрол и газ е в сходство с нейната тактика за понижаване на въглеродните излъчвания.

2024 година се обрисува да бъде повратна точка за правосъдните каузи, свързани с климата, защото ще дефинира по-специално кой има право да подава искове по въпроси, свързани с климата, какви причини може да употребява и към кого може да се насочи. Сега имаме ясно удостоверение, че страните имат позитивно обвързване да предпазят своите жители от изменението на климата и да обезпечат тяхното богатство, в това число посредством основаване на наложителна регулаторна рамка на национално ниво. Това решение е от решаващо значение за нашето схващане на успеваемостта и осъществяването на близо 30 рамкови закона за изменението на климата в цяла Европа.

Автор: Ремина Алексиева / Климатека

Ремина Алексиева е част от авторския екип на Климатека и специалист в стратегия „ Енергетика и климат “ в Център за проучване на демокрацията. Работи в региона на справедливия преход и неговите обществени аспекти, осъществяването на дълготрайни стратегически документи, които се отнасят към акомодацията към и намаляване на изменението на климата, както и за ефикасното използване на европейското и националното екологично законодателство.

В обявата са употребявани материали от: