9 август 681 година: Най-важният исторически ден за България!
На 9 август 681 година, на 16-ото съвещание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път загатва българската страна като такава. Шестият космополитен събор бил призован в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 година във връзка ереста на монофизитите* при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него взели участие 170 отци.
След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о съвещание, той излиза и изрича следните паметни думи:
“Константин ме назовават и съм презвитер на светата Божия черква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, свещеник на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор с цел да ви оповестя, че в случай че аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още изначало желаех да вляза на събора и да апелирам да бъде подписан мир, да бъде препоръчано някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се насочих при патриций Теодор, военният шеф и го молих да заяви за мен на събора, с цел да се извърши мир и обич, тъй като Бог най-вече обича мира и любовта. А в този момент, в случай че заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, с цел да бъде преведено на гръцки”.
Ако съдим по хронологията на „ Деяния...” войната с България стартира 20 март 680 година и приключва преди 16 септември 681 година. Основание за такова изказване дават известията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат участва и ръководи Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се управлява от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и още веднъж ръководи Събора на 16 септември (18 Деяние).
Тази тирада на Константин се свързва с датирането на мирния контракт сред България и Византия, който се явява интернационално самопризнание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 година Технически обаче това е признание на част от преди този момент приетата още при Ираклий Кубратова Велика България - нещо като признаването на днешна Македония.
След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о съвещание, той излиза и изрича следните паметни думи:
“Константин ме назовават и съм презвитер на светата Божия черква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, свещеник на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор с цел да ви оповестя, че в случай че аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още изначало желаех да вляза на събора и да апелирам да бъде подписан мир, да бъде препоръчано някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се насочих при патриций Теодор, военният шеф и го молих да заяви за мен на събора, с цел да се извърши мир и обич, тъй като Бог най-вече обича мира и любовта. А в този момент, в случай че заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, с цел да бъде преведено на гръцки”.
Ако съдим по хронологията на „ Деяния...” войната с България стартира 20 март 680 година и приключва преди 16 септември 681 година. Основание за такова изказване дават известията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат участва и ръководи Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се управлява от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и още веднъж ръководи Събора на 16 септември (18 Деяние).
Тази тирада на Константин се свързва с датирането на мирния контракт сред България и Византия, който се явява интернационално самопризнание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 година Технически обаче това е признание на част от преди този момент приетата още при Ираклий Кубратова Велика България - нещо като признаването на днешна Македония.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ