9 август 681 г. - България за първи път е спомената като държава
На 9 август 681 година, на 16-ото съвещание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път загатва българската страна като такава.
Шестият космополитен събор бил призован в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 година във връзка ереста на монофизитите* при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него взели участие 170 отци.
След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о съвещание, той излиза и изрича следните паметни думи:
“Константин ме назовават и съм презвитер на светата Божия черква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, свещеник на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор с цел да ви оповестя, че в случай че аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още изначало желаех да вляза на събора и да апелирам да бъде подписан мир, да бъде препоръчано някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се насочих при патриций Теодор, военният шеф и го молих да заяви за мен на събора, с цел да се извърши мир и обич, тъй като Бог най-вече обича мира и любовта. А в този момент, в случай че заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, с цел да бъде преведено на гръцки ”.
Ако съдим по хронологията на „ Деяния... ” войната с България стартира 20 март 680 година и приключва преди 16 септември 681 година. Основание за такова изказване дават известията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат участва и ръководи Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се управлява от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и още веднъж ръководи Събора на 16 септември (18 Деяние).
Тази тирада на Константин се свързва с датирането на мирния контракт сред България и Византия, който се явява интернационално самопризнание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 година Технически обаче това е признание на част от преди този момент приетата още при Ираклий Кубратова Велика България - нещо като признаването на днешна Македония.
* Монофизитизъм - учението, че Иисус Христос има една единствена природа и тя е божествена. Негов пръв просветител става цариградският архимандрит Евтихий. Това обучение е противоположно на диафизитизма, съгласно който Иисус Христос има две природи - божествена и човешка.
Събития от датата
48 пр.н.е. — Юлий Цезар разрушава Помпей в борбата при Фарсала 681 година — На 16-тото съвещание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път загатва българската страна като такава. 1471 година — Сикст IV е определен за римски папа. 1483 година — Отслужена е първата меса в Сикстинската шапка. 1849 година — Унгарската република е победена от Австрия и Русия. 1877 година — Руското държавно управление насочва публично предложение към княз Карол I за включване на румънските елементи в състава на Дунавската войска и присъединяване им в Руско-турската война. 1902 година — Едуард VII е коронован за крал на Англия и Ирландия. 1920 година — Влиза в действие Ньойският кротичък контракт, натрапен на България след провалянето ѝ в Първата международна война. 1942 година — Втората международна война: Японската войска побеждава войските на Алианса в борбата при Саво. 1945 година — Втората международна война: Японският град Нагасаки е погубен от атомната бомба с кодово име " Дебелака ", хвърлена от американски бомбардировач B-29. 1946 година — На пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к) е призната резолюция за предоставяне културна автономност на Пиринския край. 1965 година — Сингапур получава самостоятелност от Малайзия. 1974 година — Джералд Форд става 38-ия президент на Съединени американски щати откакто Ричард Никсън подава оставка. 1988 година — България открива дипломатически връзки с Европейската икономическа общественост. 1989 година — Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация, в която насочва обвинявания по отношение на ситуацията на българските турци. 1992 година — На XXV летни олимпийски игри в Барселона (Испания), България заема 18-о място по брой на медалите (3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови). 1993 година — Албер II става крал на Белгия.
Родени
1387 година — Хенри V, крал на Англия († 1422 г.) 1776 година — Амадео Авогадро, италиански химик († 1867 г.) 1783 година — Александра Павловна, Велика съветска княгиня († 1801 г.) 1896 година — Жан Пиаже, швейцарски психолог, логик и мъдрец († 1980 г.) 1896 година — Леонид Масин, съветски балетист и хореограф († 1979 г.) 1898 година — Васил Икономов, анархист († 1925 г.) 1899 година — Памела Травърз, писателка († 1996 г.) 1910 година — Роберт ван Хюлик, Нидерландски китаист († 1967 г.) 1911 година — Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.) 1913 година — Радой Попиванов, български биолог († 2010 г.) 1914 година — Люба Енчева, българска пианистка и педагожка († 1989 г.) 1914 година — Петър Бобев, български писател-белетрист († 1997 г.) 1914 година — Туве Янсон, финска писателка, пишеща на шведски език († 2001 г.) 1918 година — Робърт Олдридж, американски кинорежисьор († 1983 г.) 1922 година — Филип Ларкин, английски стихотворец († 1985 г.) 1927 година — Робърт Шоу, английски артист († 1978 г.) 1938 година — Леонид Кучма, някогашен президент на Украйна 1938 година — Ото Рехагел, немски играч и треньор по футбол 1938 година — Род Лейвър, австралийски тенисист 1939 година — Романо Проди, министър-председател на Италия 1943 година — Любомир Кавалек, чешко-американски шахматист 1946 година — Георги Василев, български футболист и треньор по футбол 1947 година — Джон Варли, американски писател 1948 година — Валентин Колев, български художник 1950 година — Игнат Младенов, български футболист 1951 година — Александър Божков, български политик († 2009 г.) 1951 година — Никола Колев, български боен деец 1957 година — Мелани Грифит, американска актриса 1959 година — Къртис Блоу, рапър 1962 година — Надежда Михайлова, български политик 1963 година — Уитни Хюстън, американска певица и актриса († 2012 г.) 1966 година — Иво Недялков, български правист и предприемач 1968 година — Джилиън Андерсън, американска актриса 1968 година — Ерик Бана, австралийски артист и комик 1973 година — Филипо Индзаги, италиански футболист 1976 година — Рона Митра, английска актриса 1978 година — Одре Тоту, френска актриса 1981 година — Роланд Линц, австрийски футболист 1982 година — Тайсън Гей, американски спортист
Починали
378 година — Валент, римски император (* ок. 328 г.) 803 година — Ирина Атинянката, византийска императрица (* 752 г.) 1516 година — Йеронимус Бош, брабантски художник (* 1450 г.) 1601 година — Михай Витязул, държател на Влашко (* 1558 г.) 1904 година — Фридрих Рацел, немски географ (* 1844 г.) 1909 година — Георги Златарски, български геолог (* 1854 г.) 1919 година — Ернст Хекел, немски академик (* 1834 г.) 1919 година — Руджиеро Леонкавало, италиански композитор (* 1858 г.) 1927 година — Сава Мирков, български боен доктор (* 1850 г.) 1928 година — Антон Стоилов български етнограф, фолклорист, възпитател (* 1869 г.) 1937 година — Фердинанд Шилър, английски мъдрец (* 1864 г.) 1939 година — Стоян Аргиров, български академик — лингвист и основател на библиотечното дело (* 1970 г.) 1942 година — Едит Щайн, немски мъдрец от еврейски генезис (* 1891 г.) 1942 година — Иван Дорев, български литератор (* 1866 г.) 1947 година — Реджиналд Инъс Поукък, английски зоолог (* 1863 г.) 1949 година — Дончо Костов, български биолог (* 1897 г.) 1956 година — Никола Данчов, български лексикограф и енциклопедист (* 1878 г.) 1956 година — Юрдан Данчов, български инженер (* 1871 г.) 1962 година — Херман Хесе, немски публицист, Нобелов лауреат през 1946 година (* 1877 г.) 1969 година — Сесил Франк Поуел, английски физик, Нобелов лауреат през 1950 година (* 1903 г.) 1975 година — Дмитрий Шостакович, съветски композитор (* 1906 г.) 1985 година — Олег Нейкирх, български шахматист (* 1914 г.) 2000 година — Георги Чилингиров, български национален артист (* 1914 г.) 2000 година — Джон Харшани, американски икономист (* 1920 г.) 2007 година — Живко Бояджиев, български лингвист (* 1936 г.)
Празници
Организация на обединените нации — Международен ден на коренното население (от 1994 г.) Канада — Ден на миротворците Република Карелия — Ден на републиката Русия — Ден на военната популярност на Русия Съединени американски щати — Ден на отбрана на горите от пожари Сингапур — Ден на независимостта (1965 година, обособяване от Малайзия като независима страна, народен празник) ЮАР — Национален ден на дамите
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Шестият космополитен събор бил призован в Константинопол (както Втория и Петия) през 681 година във връзка ереста на монофизитите* при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него взели участие 170 отци.
След като Константин от Апамея (Сирия) бил поканен да се изкаже пред Светия събор на неговото 16-о съвещание, той излиза и изрича следните паметни думи:
“Константин ме назовават и съм презвитер на светата Божия черква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, свещеник на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор с цел да ви оповестя, че в случай че аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още изначало желаех да вляза на събора и да апелирам да бъде подписан мир, да бъде препоръчано някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се насочих при патриций Теодор, военният шеф и го молих да заяви за мен на събора, с цел да се извърши мир и обич, тъй като Бог най-вече обича мира и любовта. А в този момент, в случай че заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, с цел да бъде преведено на гръцки ”.
Ако съдим по хронологията на „ Деяния... ” войната с България стартира 20 март 680 година и приключва преди 16 септември 681 година. Основание за такова изказване дават известията от Първо до Осемнадесето Деяние, в които Константин Погонат участва и ръководи Събора до 20 март (11 Деяние), отсъства от 22 март (12 Деяние и Събора се управлява от упълномощени от него лица) до 11 септември (17 Деяние) и още веднъж ръководи Събора на 16 септември (18 Деяние).
Тази тирада на Константин се свързва с датирането на мирния контракт сред България и Византия, който се явява интернационално самопризнание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681 година Технически обаче това е признание на част от преди този момент приетата още при Ираклий Кубратова Велика България - нещо като признаването на днешна Македония.
* Монофизитизъм - учението, че Иисус Христос има една единствена природа и тя е божествена. Негов пръв просветител става цариградският архимандрит Евтихий. Това обучение е противоположно на диафизитизма, съгласно който Иисус Христос има две природи - божествена и човешка.
Събития от датата
48 пр.н.е. — Юлий Цезар разрушава Помпей в борбата при Фарсала 681 година — На 16-тото съвещание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път загатва българската страна като такава. 1471 година — Сикст IV е определен за римски папа. 1483 година — Отслужена е първата меса в Сикстинската шапка. 1849 година — Унгарската република е победена от Австрия и Русия. 1877 година — Руското държавно управление насочва публично предложение към княз Карол I за включване на румънските елементи в състава на Дунавската войска и присъединяване им в Руско-турската война. 1902 година — Едуард VII е коронован за крал на Англия и Ирландия. 1920 година — Влиза в действие Ньойският кротичък контракт, натрапен на България след провалянето ѝ в Първата международна война. 1942 година — Втората международна война: Японската войска побеждава войските на Алианса в борбата при Саво. 1945 година — Втората международна война: Японският град Нагасаки е погубен от атомната бомба с кодово име " Дебелака ", хвърлена от американски бомбардировач B-29. 1946 година — На пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к) е призната резолюция за предоставяне културна автономност на Пиринския край. 1965 година — Сингапур получава самостоятелност от Малайзия. 1974 година — Джералд Форд става 38-ия президент на Съединени американски щати откакто Ричард Никсън подава оставка. 1988 година — България открива дипломатически връзки с Европейската икономическа общественост. 1989 година — Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация, в която насочва обвинявания по отношение на ситуацията на българските турци. 1992 година — На XXV летни олимпийски игри в Барселона (Испания), България заема 18-о място по брой на медалите (3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови). 1993 година — Албер II става крал на Белгия.
Родени
1387 година — Хенри V, крал на Англия († 1422 г.) 1776 година — Амадео Авогадро, италиански химик († 1867 г.) 1783 година — Александра Павловна, Велика съветска княгиня († 1801 г.) 1896 година — Жан Пиаже, швейцарски психолог, логик и мъдрец († 1980 г.) 1896 година — Леонид Масин, съветски балетист и хореограф († 1979 г.) 1898 година — Васил Икономов, анархист († 1925 г.) 1899 година — Памела Травърз, писателка († 1996 г.) 1910 година — Роберт ван Хюлик, Нидерландски китаист († 1967 г.) 1911 година — Уилям Алфред Фаулър, американски физик, Нобелов лауреат († 1995 г.) 1913 година — Радой Попиванов, български биолог († 2010 г.) 1914 година — Люба Енчева, българска пианистка и педагожка († 1989 г.) 1914 година — Петър Бобев, български писател-белетрист († 1997 г.) 1914 година — Туве Янсон, финска писателка, пишеща на шведски език († 2001 г.) 1918 година — Робърт Олдридж, американски кинорежисьор († 1983 г.) 1922 година — Филип Ларкин, английски стихотворец († 1985 г.) 1927 година — Робърт Шоу, английски артист († 1978 г.) 1938 година — Леонид Кучма, някогашен президент на Украйна 1938 година — Ото Рехагел, немски играч и треньор по футбол 1938 година — Род Лейвър, австралийски тенисист 1939 година — Романо Проди, министър-председател на Италия 1943 година — Любомир Кавалек, чешко-американски шахматист 1946 година — Георги Василев, български футболист и треньор по футбол 1947 година — Джон Варли, американски писател 1948 година — Валентин Колев, български художник 1950 година — Игнат Младенов, български футболист 1951 година — Александър Божков, български политик († 2009 г.) 1951 година — Никола Колев, български боен деец 1957 година — Мелани Грифит, американска актриса 1959 година — Къртис Блоу, рапър 1962 година — Надежда Михайлова, български политик 1963 година — Уитни Хюстън, американска певица и актриса († 2012 г.) 1966 година — Иво Недялков, български правист и предприемач 1968 година — Джилиън Андерсън, американска актриса 1968 година — Ерик Бана, австралийски артист и комик 1973 година — Филипо Индзаги, италиански футболист 1976 година — Рона Митра, английска актриса 1978 година — Одре Тоту, френска актриса 1981 година — Роланд Линц, австрийски футболист 1982 година — Тайсън Гей, американски спортист
Починали
378 година — Валент, римски император (* ок. 328 г.) 803 година — Ирина Атинянката, византийска императрица (* 752 г.) 1516 година — Йеронимус Бош, брабантски художник (* 1450 г.) 1601 година — Михай Витязул, държател на Влашко (* 1558 г.) 1904 година — Фридрих Рацел, немски географ (* 1844 г.) 1909 година — Георги Златарски, български геолог (* 1854 г.) 1919 година — Ернст Хекел, немски академик (* 1834 г.) 1919 година — Руджиеро Леонкавало, италиански композитор (* 1858 г.) 1927 година — Сава Мирков, български боен доктор (* 1850 г.) 1928 година — Антон Стоилов български етнограф, фолклорист, възпитател (* 1869 г.) 1937 година — Фердинанд Шилър, английски мъдрец (* 1864 г.) 1939 година — Стоян Аргиров, български академик — лингвист и основател на библиотечното дело (* 1970 г.) 1942 година — Едит Щайн, немски мъдрец от еврейски генезис (* 1891 г.) 1942 година — Иван Дорев, български литератор (* 1866 г.) 1947 година — Реджиналд Инъс Поукък, английски зоолог (* 1863 г.) 1949 година — Дончо Костов, български биолог (* 1897 г.) 1956 година — Никола Данчов, български лексикограф и енциклопедист (* 1878 г.) 1956 година — Юрдан Данчов, български инженер (* 1871 г.) 1962 година — Херман Хесе, немски публицист, Нобелов лауреат през 1946 година (* 1877 г.) 1969 година — Сесил Франк Поуел, английски физик, Нобелов лауреат през 1950 година (* 1903 г.) 1975 година — Дмитрий Шостакович, съветски композитор (* 1906 г.) 1985 година — Олег Нейкирх, български шахматист (* 1914 г.) 2000 година — Георги Чилингиров, български национален артист (* 1914 г.) 2000 година — Джон Харшани, американски икономист (* 1920 г.) 2007 година — Живко Бояджиев, български лингвист (* 1936 г.)
Празници
Организация на обединените нации — Международен ден на коренното население (от 1994 г.) Канада — Ден на миротворците Република Карелия — Ден на републиката Русия — Ден на военната популярност на Русия Съединени американски щати — Ден на отбрана на горите от пожари Сингапур — Ден на независимостта (1965 година, обособяване от Малайзия като независима страна, народен празник) ЮАР — Национален ден на дамите
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ