Почина основателят на вестник Трета възраст Николай Желев
На 84-годишна възраст ни напусна Никола Желев Хаджиангелов – Николай Желев, надарен публицист, журналист, драматург.
Роден е в Хасково на 12 юни 1933 година, бил е зам.-главен редактор на в. „ Трудово дело ” (1954 – 1970), където основава хумористичната прибавка „ Нашето решето ”; виновен редактор е в Българската Национална телевизия (1970-1990); основател и основен редактор на в. „ Пенсионер ” (1991), преименуван на „ Трета възраст ” (1992), на който седмичник е първо основен редактор, а по-късно до кончината си е негов шеф.
Изпод надареното му перо са излезли тридесет и седем документални кино лентата в малкия екран, Военна киностудия и студия „ Време ”, комедийни спектакли. Дълги години списваше колонка по настоящи тематики и събития във в. „ Трета възраст ”. Автор е и на многочислени текстове в разнообразни публицистични жанрове за Националното радио, вестници, списания, албуми, книги.
Роднините, околните и приятелите изгубиха безценен, неотразим, грижлив и безрезервен човек, а българската публицистика – един талантлив създател на изтънчено и самоуверено слово.
Поклон пред светлата му памет!
А ето и един от емблематичните фейлетони на Николай Желев:
КАК МИ РАЗГОНИХА ФАМИЛИЯТА
Както е видно от тук приложеното Свидетелство за свето кръщение, издадено на 26 Юлий 1933 година в гр. Хасково, Пловдивска епархия, съм се родил на 12 Юний същата година като отроче от мъжки пол и съм кръстен на въпросната юлска дата от духовник Никола Попмаринов в енорията на хасковската черква “Св. Богородица ”. И съм наричан в светото кръщение Никола, а цялото ми фамилно име е Никола Желев Хаджиангелов.
Да, но в този момент в персоналната си карта попадам като Ангелов. А това стана в един есенен ден на безпределно далечната 1950 година. Тогава в битността си на възпитаник в 11 клас трябваше да получа цивилен документ за идентичност, именуван по това време паспорт.
Със заветното Свидетелство за свето кръщение и детско юношеска портретна снимка, обезпокоен и вдъхновен от признанието за зряла възраст прекрачих прага на Русенското градско ръководство на Народната милиция. Там засукана машинописка и непоколебим мустакат майор оформяха гражданските документи.
- Как се казваш, момче? – стрелна ме в упор майорът.
- Никола Желев Хаджиангелов – издекламирах съвсем като новобранец.
- Какво, какво? – скочи мустакатият. – Хаджиангелов ли рече?
- Да... такова... така написа в свидетелството.
- За какви хаджии и попове ми приказваш бе, момче! Свършиха тия работи към този момент!
После се обърна към момичето и изкомандва:
- Пиши го Ангелов!
- Ама то... семейството... дядо ми, татко ми... – пробвах се да отклоня преименуването аз.
- Няма дядо, няма татко, друго е времето към този момент! – отсече майорът, а машинописката бе завършила с второто ми кръщение.
Влязох в милицията Хаджиангелов, а излязох Ангелов. Пак добре, че мустакатият не се заяде със самата дума “ангел ”, което си е напълно артикул на низвергнатата тогава вяра.
Ето по този начин ми разгониха семейството преди 58 години, та от този момент взех да пиша и се подписвам като Николай Желев.
И по този начин си е до днешните ми 75 години.
Николай ЖЕЛЕВ
в. „ Стършел ”, 2008 година
Шарж Борислав ЗЛАТАНОВ
Роден е в Хасково на 12 юни 1933 година, бил е зам.-главен редактор на в. „ Трудово дело ” (1954 – 1970), където основава хумористичната прибавка „ Нашето решето ”; виновен редактор е в Българската Национална телевизия (1970-1990); основател и основен редактор на в. „ Пенсионер ” (1991), преименуван на „ Трета възраст ” (1992), на който седмичник е първо основен редактор, а по-късно до кончината си е негов шеф.
Изпод надареното му перо са излезли тридесет и седем документални кино лентата в малкия екран, Военна киностудия и студия „ Време ”, комедийни спектакли. Дълги години списваше колонка по настоящи тематики и събития във в. „ Трета възраст ”. Автор е и на многочислени текстове в разнообразни публицистични жанрове за Националното радио, вестници, списания, албуми, книги.
Роднините, околните и приятелите изгубиха безценен, неотразим, грижлив и безрезервен човек, а българската публицистика – един талантлив създател на изтънчено и самоуверено слово.
Поклон пред светлата му памет!
А ето и един от емблематичните фейлетони на Николай Желев:
КАК МИ РАЗГОНИХА ФАМИЛИЯТА
Както е видно от тук приложеното Свидетелство за свето кръщение, издадено на 26 Юлий 1933 година в гр. Хасково, Пловдивска епархия, съм се родил на 12 Юний същата година като отроче от мъжки пол и съм кръстен на въпросната юлска дата от духовник Никола Попмаринов в енорията на хасковската черква “Св. Богородица ”. И съм наричан в светото кръщение Никола, а цялото ми фамилно име е Никола Желев Хаджиангелов.
Да, но в този момент в персоналната си карта попадам като Ангелов. А това стана в един есенен ден на безпределно далечната 1950 година. Тогава в битността си на възпитаник в 11 клас трябваше да получа цивилен документ за идентичност, именуван по това време паспорт.
Със заветното Свидетелство за свето кръщение и детско юношеска портретна снимка, обезпокоен и вдъхновен от признанието за зряла възраст прекрачих прага на Русенското градско ръководство на Народната милиция. Там засукана машинописка и непоколебим мустакат майор оформяха гражданските документи.
- Как се казваш, момче? – стрелна ме в упор майорът.
- Никола Желев Хаджиангелов – издекламирах съвсем като новобранец.
- Какво, какво? – скочи мустакатият. – Хаджиангелов ли рече?
- Да... такова... така написа в свидетелството.
- За какви хаджии и попове ми приказваш бе, момче! Свършиха тия работи към този момент!
После се обърна към момичето и изкомандва:
- Пиши го Ангелов!
- Ама то... семейството... дядо ми, татко ми... – пробвах се да отклоня преименуването аз.
- Няма дядо, няма татко, друго е времето към този момент! – отсече майорът, а машинописката бе завършила с второто ми кръщение.
Влязох в милицията Хаджиангелов, а излязох Ангелов. Пак добре, че мустакатият не се заяде със самата дума “ангел ”, което си е напълно артикул на низвергнатата тогава вяра.
Ето по този начин ми разгониха семейството преди 58 години, та от този момент взех да пиша и се подписвам като Николай Желев.
И по този начин си е до днешните ми 75 години.
Николай ЖЕЛЕВ
в. „ Стършел ”, 2008 година
Шарж Борислав ЗЛАТАНОВ
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ