Турски поток - инструментът в борбата за европейския газов пазар
На 8 януари се състоя церемонията по стартирането в употреба на „ Турски поток “, в която участваха съветският президент Владимир Путин, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Република Сърбия Александър Вучич, министър-председателят на България Бойко Борисов, министърът на енергетиката на Руската Федерация Александър Новак и министърът на енергетиката на Турция Фатих Донмез, ръководител на Управителния комитет на Газпром Алексей Милер. Бъркхан Оскан, ръководител на Съвета на шефовете и общоприет шеф на BOTAS, и Олег Аксютин, началник на отдел на Газпром, участваха в режим на видеоконференция, написа съветското издание „ Независимая газета “ в материал, показан от Агенция " Фокус " без редакторска интервенция.
„ Турски поток “ е положен по дъното на Черно море и свързва газопреносните системи на Русия и Турция. Тръбопроводът се състои от две тръби с общ потенциал 31,5 милиарда кубически метра. м. Първата тръба е предопределена за доставки на газ за Турция, втората - за страните от Южна и Югоизточна Европа с пренос през турска територия. Офшорният газопровод беше положен за 15 месеца и приключен предварително през ноември 2018 година. През 2019 година приключи построяването на приемния терминал наоколо до село Киикьой (Турция). Начална точка за доставка на газ за Турски поток е Руската компресорна станция (КС), която е част от Единната система за газоснабдяване на Русия и е издигната в региона на Анапа. Мощността на компресорната станция е 224 MW. Тя обезпечава нужното налягане за превозване на газ през двете линии на газопровода на разстояние повече от 930 км до брега на Турция, където газът тече към приемателния терминал. Турски поток е софтуерно неповторим план. За първи път в света беше положена тръба с диаметър 813 мм на дълбочина 2200 м.
Директорът на " Газпром " Алексей Милер, изказвайки се по време на церемонията по стартирането, назова въвеждането в употреба на " Турски поток " историческо събитие. Първо, като се вземе поради износът през Синия поток, пътят към този момент е отворен за директни, без директни доставки на целия газ на „ Газпром “, от който Турция се нуждае. И второ, Европа получи нов благонадежден маршрут за доставка на съветски газ.
„ Всичко това без подозрение издига съдействието ни с турските и европейските сътрудници на ново равнище и ще способства за възстановяване на енергийната сигурност на района “, съобщи Алексей Милер.
Историята на строителството на Турски поток в началото съставлява опит за геополитическо опълчване на доставките на природен газ в Европа от района на Каспийско море. Става въпрос за газопроводите TAP (ТАП) и TANAP (ТАНАП). Неслучайно стартирането на „ Турски поток “ стана единствено месец, откакто на 30 ноември президентите на Турция и Азербайджан Реджеп Таийп Ердоган и Илхам Алиев пуснаха последния сектор от Трансанадолския газопровод (TANAP). Той ще доставя газ от Каспийския район до Европа, заобикаляйки Русия. Дължината на TANAP от грузинско-турската граница до западните граници на Турция е 1850 км. Газът ще се доставя през него от азербайджанското находище Шах-Дениз през Каспийско море. Неговият потенциал е 16 милиарда кубически метра. м, от които 10 милиарда ще бъдат изпратени в Европа, а 6 милиарда - в западните региони на Турция. В бъдеще потенциалът на тръбата ще бъде доближат до 31 милиарда кубически метра.
Проектът за създаване на TANAP започва през 2015 година Първият сектор от Трансонадолския газопровод беше пуснат в употреба през юни 2018 година В допълнение към TANAP, Южният газов кулоар включва Южнокавказкия водопровод от Баку през Грузия до границата с Турция, както и Трансадриатическия водопровод, свързващ Гърция, Албания и Южна Италия през Адриатическо Южна. Според немската държавна осведомителна организация Deutsche Welle (DW) стартирането на „ Турски поток “ е значително официално по своя темперамент, защото без значение, че той има две линии, към момента единствено една от тях може да извършва напълно своите функционалности - тази, който доставя газ на турските консуматори. Втората, предопределена за доставки до главния пазар на Газпром - Европейския съюз, към момента няма съпоставимо по мощ продължение към Европейски Съюз, тъй че най-малко още година и половина тази нитка ще остане недозапълнена.
Работата е в това, че България не е приключила строителството на своя сектор от европейското отклонение на „ Турски поток “ от границата с Турция до Сърбия, като „ Балкански поток “, а министър председателят Борисов нееднократно е призовавал публицистите да не употребяват названието „ Турски поток “. Преди няколко месеца министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова съобщи, че българският сектор ще бъде подготвен през първата половина на 2020 година поради закъснение, обвързвано с търга за строителството. Към днешна дата се възнамерява съветският газ да стига до страните от Южна и Югоизточна Европа, в това число Гърция и Северна Македония. За България и най-вероятно за Сърбия (зависи от това по кое време България приключи построяването на газопровода си) доставките на природен газ ще стартират тази година, за Унгария през 2021 година и за Словакия през 2022 година. Разбира се, концепцията за второто отклонение на Турския поток, наред с други неща, беше да се заменят доставките на съветски газ за Югоизточна Европа през Украйна с доставки през Турция. По този метод газът, който Турция ще получава през „ Турски поток “, е предопределен да размени доставките през Западния кулоар - Трансбалканския газопровод през Украйна, Молдова, Румъния и България.
И този проблем е кардинално решен. Въпреки че, както написа Deutsche Welle, „ на Владимир Путин му се наложи да направи чудеса в Истанбул при доста неуместно развилата се за него геополитическа газова игра. В последна сметка, за какво в действителност Газпром, със заповед на президента на Руската федерация, е построил Турски поток за големи пари? Основната задача беше изцяло да се спре преносът на газ през Украйна от януари 2020 година, като се пуснат доставки на съветски газ за Европейския съюз по две нови автомагистрали, заобикаляйки съседа. За това „ Турски поток “ и „ Северен поток 2 “ бяха построени по едно и също време: и двата тръбопровода трябваше да бъдат пуснати в употреба преди края на 2019 година, когато изтече 10-годишното руско-украинско съглашение. Газопроводът в Балтика обаче в началото излезе от графика, а по-късно беше спрян от американските наказания. А от двете влакна под Черно море, единствено една проработи с цялостен размер в период “.
Обаче да се види в построяването на Турски поток единствено решение на казуса с украинския пренос е непростимо опростяване.
В тази връзка си коства да напомним, че в началото са проектирани четири влакна на „ Турски поток “ с обща пропускателна дарба към 60 милиарда кубически метра природен газ. Предполагаше се, че страните от Европейски Съюз ще получават природен газ по тази автомагистрала. Европа обаче изрази подозрения по отношение на закупуването на природен газ през Турски поток и постави старания да понижи зависимостта си от Русия. Страните от Европейски Съюз са наясно, че ресурсите, по-специално тези, открити в Източното Средиземноморие, играят стратегическа роля за обезпечаването на тяхната енергийна сигурност и това дефинира високите им упования за този район. Става въпрос за плана EastMed.
На 2 януари 2020 година в Атина беше подписано съглашение за започване на построяването на газопровода в Източното Средиземноморие (EastMed).
Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, ръководителят на израелското държавно управление Бенямин Нетаняху, както и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис участваха на празничната гала по подписването на съглашението. Газопроводът EastMed, който ще бъде дълъг 1900 км, ще бъде най-дългият подводен газопровод в света. Очаква се той да бъде въведен в употреба през 2025–2026 година Израелският газ ще се доставя през него към Южния кулоар до Европа. Освен това газопроводът EastMed ще играе най-важната роля за доставките на газ за Италия и други страни от Южна Европа. Газът ще потече от израелското находище Левиатан през Кипър и Крит до континентална Гърция и по-нататък към Италия. Предвижда се в плана да бъдат включени газови залежи в Кипър.
Изграждането на газопровод с дължина над 1800 км е подкрепено от Европейски Съюз, който даде на самодейността фаворизиран статут на „ Проект от общ интерес “. А Съединени американски щати поддържат всичко, което понижава зависимостта на Европа от доставките на съветски газ.
Учените обаче акцентират със угриженост геополитическия конфликтен капацитет на плана. Според критиците Европа по този метод единствено ще подкопае районното енергийно партньорство в Близкия изток и по този метод ще отслаби мирния развой там. Освен това съществува заплаха политическите разлики сред Европейски Съюз и Турция да се задълбочат.
Всъщност Турция осъществя свои лични планове за произвеждане на газ край крайбрежията на разделения Кипър и ускорява претенциите си към тези енергийни запаси, като изпраща военни кораби до острова. Освен това страната се стреми да заеме несъмнено място в търговията с газ и смята, че тази цел е застрашена от газопровода EastMed и засиленото значение на Гърция в това отношение. Правителството в Анкара също се пробва да промени фактическото състояние и благодарение на подозрително морско съглашение с Либия има намерение доста да разшири своята водна зона в Източното Средиземноморие. Оттук и дейното присъединяване на Турция в уреждането на либийския спор.
Може да се допусна, че зад самоволните дейности на Израел се крият на първо място съображения за сигурност. „ Според израелския министър на енергетиката Ювал Щайниц директната търговия с газ с Европейски Съюз сякаш ще лиши арабските страни от опцията да упражняват политически напън върху Израел “, съобщи Щефан Волфрум от Берлинската фондация за просвета и политика (SWP), само че, въпреки това, тръбопроводът също се отразява на връзките на Израел със съседите.
Както знаете, при започване на предходната година Египет, Йордания, Израел, Кипър, Италия и представителите на Палестинската администрация се причислиха към Източния средиземноморски газов конгрес (EMGF). Целта на тази свободна асоциация на страни трябваше да бъде взаимното създаване на огромни потвърдени газови ресурси в Източното Средиземноморие.
Единият вид беше да се свържат газовите полета „ Зохр “(Египет), „ Афродита “ (Кипър), както и „ Левиатан “ и Тамар “ (Израел) с египетските терминали за втечняване на природен газ (ВПГ) Идку и Дамиета. Оттам горивото под формата на полутечен природен газ е трябвало да се доставя от танкери до международните пазари.
Този взаимен план би могъл да задълбочи политическите връзки в Близкия изток и да насърчи всички страни в конфликтни обстановки да работят най-малко с най-малък прагматизъм, споделя Тарек Бакони от аналитичния център на Европейския съвет за външни връзки (ECFR). Според него в идеалния случай подобен „ стопански свят “ би могъл да помогне за разрешаването на разногласия за водите сред Ливан и Израел, да усъвършенства ситуацията на Палестинската автономност, да спомогне за предприемането на вътрешнополитически промени в Египет и да сближи Република Кипър и Турция.
„ Турски поток “ е положен по дъното на Черно море и свързва газопреносните системи на Русия и Турция. Тръбопроводът се състои от две тръби с общ потенциал 31,5 милиарда кубически метра. м. Първата тръба е предопределена за доставки на газ за Турция, втората - за страните от Южна и Югоизточна Европа с пренос през турска територия. Офшорният газопровод беше положен за 15 месеца и приключен предварително през ноември 2018 година. През 2019 година приключи построяването на приемния терминал наоколо до село Киикьой (Турция). Начална точка за доставка на газ за Турски поток е Руската компресорна станция (КС), която е част от Единната система за газоснабдяване на Русия и е издигната в региона на Анапа. Мощността на компресорната станция е 224 MW. Тя обезпечава нужното налягане за превозване на газ през двете линии на газопровода на разстояние повече от 930 км до брега на Турция, където газът тече към приемателния терминал. Турски поток е софтуерно неповторим план. За първи път в света беше положена тръба с диаметър 813 мм на дълбочина 2200 м.
Директорът на " Газпром " Алексей Милер, изказвайки се по време на церемонията по стартирането, назова въвеждането в употреба на " Турски поток " историческо събитие. Първо, като се вземе поради износът през Синия поток, пътят към този момент е отворен за директни, без директни доставки на целия газ на „ Газпром “, от който Турция се нуждае. И второ, Европа получи нов благонадежден маршрут за доставка на съветски газ.
„ Всичко това без подозрение издига съдействието ни с турските и европейските сътрудници на ново равнище и ще способства за възстановяване на енергийната сигурност на района “, съобщи Алексей Милер.
Историята на строителството на Турски поток в началото съставлява опит за геополитическо опълчване на доставките на природен газ в Европа от района на Каспийско море. Става въпрос за газопроводите TAP (ТАП) и TANAP (ТАНАП). Неслучайно стартирането на „ Турски поток “ стана единствено месец, откакто на 30 ноември президентите на Турция и Азербайджан Реджеп Таийп Ердоган и Илхам Алиев пуснаха последния сектор от Трансанадолския газопровод (TANAP). Той ще доставя газ от Каспийския район до Европа, заобикаляйки Русия. Дължината на TANAP от грузинско-турската граница до западните граници на Турция е 1850 км. Газът ще се доставя през него от азербайджанското находище Шах-Дениз през Каспийско море. Неговият потенциал е 16 милиарда кубически метра. м, от които 10 милиарда ще бъдат изпратени в Европа, а 6 милиарда - в западните региони на Турция. В бъдеще потенциалът на тръбата ще бъде доближат до 31 милиарда кубически метра.
Проектът за създаване на TANAP започва през 2015 година Първият сектор от Трансонадолския газопровод беше пуснат в употреба през юни 2018 година В допълнение към TANAP, Южният газов кулоар включва Южнокавказкия водопровод от Баку през Грузия до границата с Турция, както и Трансадриатическия водопровод, свързващ Гърция, Албания и Южна Италия през Адриатическо Южна. Според немската държавна осведомителна организация Deutsche Welle (DW) стартирането на „ Турски поток “ е значително официално по своя темперамент, защото без значение, че той има две линии, към момента единствено една от тях може да извършва напълно своите функционалности - тази, който доставя газ на турските консуматори. Втората, предопределена за доставки до главния пазар на Газпром - Европейския съюз, към момента няма съпоставимо по мощ продължение към Европейски Съюз, тъй че най-малко още година и половина тази нитка ще остане недозапълнена.
Работата е в това, че България не е приключила строителството на своя сектор от европейското отклонение на „ Турски поток “ от границата с Турция до Сърбия, като „ Балкански поток “, а министър председателят Борисов нееднократно е призовавал публицистите да не употребяват названието „ Турски поток “. Преди няколко месеца министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова съобщи, че българският сектор ще бъде подготвен през първата половина на 2020 година поради закъснение, обвързвано с търга за строителството. Към днешна дата се възнамерява съветският газ да стига до страните от Южна и Югоизточна Европа, в това число Гърция и Северна Македония. За България и най-вероятно за Сърбия (зависи от това по кое време България приключи построяването на газопровода си) доставките на природен газ ще стартират тази година, за Унгария през 2021 година и за Словакия през 2022 година. Разбира се, концепцията за второто отклонение на Турския поток, наред с други неща, беше да се заменят доставките на съветски газ за Югоизточна Европа през Украйна с доставки през Турция. По този метод газът, който Турция ще получава през „ Турски поток “, е предопределен да размени доставките през Западния кулоар - Трансбалканския газопровод през Украйна, Молдова, Румъния и България.
И този проблем е кардинално решен. Въпреки че, както написа Deutsche Welle, „ на Владимир Путин му се наложи да направи чудеса в Истанбул при доста неуместно развилата се за него геополитическа газова игра. В последна сметка, за какво в действителност Газпром, със заповед на президента на Руската федерация, е построил Турски поток за големи пари? Основната задача беше изцяло да се спре преносът на газ през Украйна от януари 2020 година, като се пуснат доставки на съветски газ за Европейския съюз по две нови автомагистрали, заобикаляйки съседа. За това „ Турски поток “ и „ Северен поток 2 “ бяха построени по едно и също време: и двата тръбопровода трябваше да бъдат пуснати в употреба преди края на 2019 година, когато изтече 10-годишното руско-украинско съглашение. Газопроводът в Балтика обаче в началото излезе от графика, а по-късно беше спрян от американските наказания. А от двете влакна под Черно море, единствено една проработи с цялостен размер в период “.
Обаче да се види в построяването на Турски поток единствено решение на казуса с украинския пренос е непростимо опростяване.
В тази връзка си коства да напомним, че в началото са проектирани четири влакна на „ Турски поток “ с обща пропускателна дарба към 60 милиарда кубически метра природен газ. Предполагаше се, че страните от Европейски Съюз ще получават природен газ по тази автомагистрала. Европа обаче изрази подозрения по отношение на закупуването на природен газ през Турски поток и постави старания да понижи зависимостта си от Русия. Страните от Европейски Съюз са наясно, че ресурсите, по-специално тези, открити в Източното Средиземноморие, играят стратегическа роля за обезпечаването на тяхната енергийна сигурност и това дефинира високите им упования за този район. Става въпрос за плана EastMed.
На 2 януари 2020 година в Атина беше подписано съглашение за започване на построяването на газопровода в Източното Средиземноморие (EastMed).
Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, ръководителят на израелското държавно управление Бенямин Нетаняху, както и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис участваха на празничната гала по подписването на съглашението. Газопроводът EastMed, който ще бъде дълъг 1900 км, ще бъде най-дългият подводен газопровод в света. Очаква се той да бъде въведен в употреба през 2025–2026 година Израелският газ ще се доставя през него към Южния кулоар до Европа. Освен това газопроводът EastMed ще играе най-важната роля за доставките на газ за Италия и други страни от Южна Европа. Газът ще потече от израелското находище Левиатан през Кипър и Крит до континентална Гърция и по-нататък към Италия. Предвижда се в плана да бъдат включени газови залежи в Кипър.
Изграждането на газопровод с дължина над 1800 км е подкрепено от Европейски Съюз, който даде на самодейността фаворизиран статут на „ Проект от общ интерес “. А Съединени американски щати поддържат всичко, което понижава зависимостта на Европа от доставките на съветски газ.
Учените обаче акцентират със угриженост геополитическия конфликтен капацитет на плана. Според критиците Европа по този метод единствено ще подкопае районното енергийно партньорство в Близкия изток и по този метод ще отслаби мирния развой там. Освен това съществува заплаха политическите разлики сред Европейски Съюз и Турция да се задълбочат.
Всъщност Турция осъществя свои лични планове за произвеждане на газ край крайбрежията на разделения Кипър и ускорява претенциите си към тези енергийни запаси, като изпраща военни кораби до острова. Освен това страната се стреми да заеме несъмнено място в търговията с газ и смята, че тази цел е застрашена от газопровода EastMed и засиленото значение на Гърция в това отношение. Правителството в Анкара също се пробва да промени фактическото състояние и благодарение на подозрително морско съглашение с Либия има намерение доста да разшири своята водна зона в Източното Средиземноморие. Оттук и дейното присъединяване на Турция в уреждането на либийския спор.
Може да се допусна, че зад самоволните дейности на Израел се крият на първо място съображения за сигурност. „ Според израелския министър на енергетиката Ювал Щайниц директната търговия с газ с Европейски Съюз сякаш ще лиши арабските страни от опцията да упражняват политически напън върху Израел “, съобщи Щефан Волфрум от Берлинската фондация за просвета и политика (SWP), само че, въпреки това, тръбопроводът също се отразява на връзките на Израел със съседите.
Както знаете, при започване на предходната година Египет, Йордания, Израел, Кипър, Италия и представителите на Палестинската администрация се причислиха към Източния средиземноморски газов конгрес (EMGF). Целта на тази свободна асоциация на страни трябваше да бъде взаимното създаване на огромни потвърдени газови ресурси в Източното Средиземноморие.
Единият вид беше да се свържат газовите полета „ Зохр “(Египет), „ Афродита “ (Кипър), както и „ Левиатан “ и Тамар “ (Израел) с египетските терминали за втечняване на природен газ (ВПГ) Идку и Дамиета. Оттам горивото под формата на полутечен природен газ е трябвало да се доставя от танкери до международните пазари.
Този взаимен план би могъл да задълбочи политическите връзки в Близкия изток и да насърчи всички страни в конфликтни обстановки да работят най-малко с най-малък прагматизъм, споделя Тарек Бакони от аналитичния център на Европейския съвет за външни връзки (ECFR). Според него в идеалния случай подобен „ стопански свят “ би могъл да помогне за разрешаването на разногласия за водите сред Ливан и Израел, да усъвършенства ситуацията на Палестинската автономност, да спомогне за предприемането на вътрешнополитически промени в Египет и да сближи Република Кипър и Турция.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ