На върха на стълбата на съвършенството сияйно стои Пресвета Богородица ╫ Рождество БОГОРОДИЧНО
На 8 септември православната черква уважава Рождество Богородично и популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и настойничка на родилката и детето.
(Икона от сбирката „ Християнско изкуство по българските земи (ІV - ХІХ в.) “, непрекъсната експозиция на Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски “)
╫
Твоето рождество, Богородице Дево,
Възвести наслада на цялата галактика.
Така пее Църквата през днешния ден, възпявайки и възвестявайки рождения ден на Пресв. Богородица. На днешния ден се ражда Божията Майка, подарък на света, крин на девството, откъснат от Божията градина и посаден на земята, с цел да разлее благоуханието на небесните добрини. Тя е определена, с цел да послужи за осъществяване на Божия проект - раждането на Христос и спасението на човечеството от прегрешението. Чествана повече от херувимите, прославена повече от серафимите, нейната святост пленява жадното за богоуподобяване човешко сърце.
Човечеството в устрема му към Бога можем да оприличим на стълба. Най-отдолу стоим ние - множеството елементарни грешници, които простираме ръце, с цел да се заловим крепко за стълбата и да прекрачим първото ходило. Над нас са тези праведници, които обременени от живота и отрупани със скърби, не роптаят срещу несгодите, а в противен случай - смирено се трудят да угодят на Бога. Малко над тях следва друга категория - на по-усърдни праведници. Колкото по-високо се издига тази въображаема стълба, толкоз числеността на групите става все по-малка. Най-после, на височините на тази стълба стоят праведниците - пророците от Стария Завет, над тях са светците, мъчениците, преподобните, девствениците, още по-високо безсребрениците, апостолите, св. Йоан Кръстител. И на самия край - на върха на тази стълба на съвършенството сияйно стои пресв. Богородица.
Църквата я назовава стълба, която съединява земята с небето. Тя изживя велика тъга в подножието на кръста, по тази причина знае да утешава скърбящите. Тя видя наказването над евреите и по тази причина знае по какъв начин да оказва помощ на немощните. Тя роди Спасител, Който ни избави от греховете и е ходатайка пред Него за опрощението ни. Църквата я възпява като ходатайка на тези, които не знаят по какъв начин да измолят прощение, като навежда на обезнадеждените, пътеводителка на заблудените, небесна застъпница.
В Богородичния акатист четем, че тя е мост за спасението, софра на духовните богатства, цвят на нетлението, врата, през която е минал Иисус Христос, каляска на Оня, Който седи на херувимите, съкровищница на Божия промисъл, дирек на девството.
Светият Дух посредством Соломон споделя: „ Коя е тази, що свети като зората, хубава като луната, светла като слънцето? “ (Песен на песните 6:10).
Тук пресв. Богородица е наречена утринна зора и в действителност, когато тя се ражда, духовният мрак на тогавашното време стартира да се разпръсква. Така, както звездите заран изгасват при изгрев слънце, по този начин изгасват и звездите на езическата философия, изкуство и просвета при изгряването на Христа - духовното Слънце, Което се предхожда от раждането на Пресв. Богородица.
Неизмеримо е величието на Пресв. Богородица. Тя свети като слънце, хубава е като луната, украсена е с добродетели, с благост, примирение, непорочие, добрина.
Чествайки нейното рождество, цялата Църква пее: „ Твоето рождество, Богородице Дево, възвести наслада на цялата галактика ".
Нека впрочем почитаме Пресвета Богородица, да я търсим, като наша ходатайка и застъпница. Тя дава разтуха при всяка тъга, дава вяра на обезнадеждените, изцяло ни схваща и оказва помощ.
(Икона от сбирката „ Християнско изкуство по българските земи (ІV - ХІХ в.) “, непрекъсната експозиция на Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски “)
Източник: „ Църковен вестник “, бр. 36/1995
* Икони от сбирката „ Християнско изкуство по българските земи (ІV - ХІХ в.) “, непрекъсната експозиция на Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски “, nationalgallery.bg
