Ще ескалира ли войната в Израел?
На 7 октомври 2023 година сутринта бойци от радикалното ислямистко придвижване “Хамас ” започнаха изненадваща офанзива от линията Газа против Южен Израел, като при нападението по суша, море и въздух починаха стотици израелци. Последваха ответни въздушни удари по Газа, при които също бяха убити доста хора. Редица анализатори се притесняват, че това е едвам началото на доста по-широк боен спор в Близкия изток, който ще има обилни световни геополитически последствия.
Кратка равносметка на последните събития
Според Билал Сааб, началник на отдела за защита и сигурност към основания във Вашингтон Близкоизточен институт, вчерашното нахлуване, наречено от “Хамас ” интервенция “Потопът от Ал Акса ”, е провокирало “драматичен и невиждан потрес в израелската система за национална сигурност ”. “Хамас ” “нанесе нечовечен удар по израелските средства за въздържане и разкри големи пропуски в израелското разузнаване, които никой не очакваше ”, добавя Сааб.
Той дефинира тактиката за похищение на вниманието, употребена от “Хамас ” – обстрел с ракети и снаряди, последван от навлизане от въздух, суша и море, като “впечатляваща ”, само че това е по този начин значително тъй като “Израел беше заловен неопитен ”.
Според американския специалист, въпреки че при вчерашното нахлуване “Хамас ” изглеждаше и действаше като поделение на стандартната войска, в този случай групировката не преследва военни цели. “Те по-скоро желаят да преобърнат статуквото. Затова прибягнаха до мощния инструмент на тероризма, преследваха собствен личен блицкриг и използваха модерни военни средства. Те снимаха всичко това, с цел да може целият свят да го види ”, разяснява още Сааб.
“Ние сме във война. По време на война човек би трябвало да бъде невъзмутим. Призовавам всички жители на Израел да се обединят, с цел да реализираме най-голямата си цел – победа във войната ”, съобщи през вчерашния ден Нетаняху.
Той уточни три съществени цели на Израел.
“Първата ни цел е да прочистим враждебните сили, които проникнаха на наша територия, и да възстановим сигурността и спокойствието в [израелските] общности, които бяха нападнати ”, сподели Нетаняху на съвещание на кабинета по сигурността, представен от осведомителния портал “Мидъл ийст екран ”.
Втората цел е “да се принуди врага да заплати голяма цена за дейностите си, в това число и в линията Газа ”, а третата – “да се подсилят другите фронтове, тъй че никой да не се причисли простъпка към тази война ”.
Ивицата Газа
Нетаняху категорично уточни линията Газа в изявлението си. Той, също както и другите израелски водачи, постоянно е бил внимателен, когато става въпрос за изпращането на сухопътни сили в Газа, отбелязва в. “Ню Йорк таймс ”. Дори през 2002 година, когато министър председател беше Ариел Шарон и израелските сили потушиха палестински протест на Западния бряг, държавното управление избра не изпраща доста количество спомагателни сили в Газа.
През 2005 година Израел изтегли военнослужещите и жителите си от Газа, само че в същото време резервира контрола си върху огромни елементи от окупирания Западен бряг. Този ход обаче не обезпечи трайно спокойно съглашение и линията Газа остана откъсната останалите палестинци на Западния бряг и съвсем напълно изолирана от Израел и Египет, които управляват границите и крайбрежието ѝ. Палестинците постоянно назовават Газа “затвор под намерено небе ”, написа още “Ню Йорк таймс ”.
След изтеглянето на Израел от Газа и спора от 2006 година, вътрешната битка сред придвижването “Фатах ” на палестинския президент Махмуд Абас и по-радикалното ислямистко придвижване “Хамас ” приключи с поемането на контрола върху територията от “Хамас ” през 2007 година Това накара Израел да се опита да изолира Газа още повече.
Израел упорства, че след изтеглянето си от Газа през 2005 година повече не носи отговорност за тази зона. Но като се има поради контрола на Израел върху границите и голямото му военно преимущество, доста правозащитни организации, като да вземем за пример Б’Целем, настояват, че Израел продължава да има редица отговорности и отговорности към Газа по силата на интернационалното филантропично право.
Възможно ли е спорът да се разрасне оттатък границите на линията Газа?
Стивън Кук, специалист от американския мозъчен концерн Съвет за интернационалните връзки, дефинира изтеглянето на израелците от линията Газа през 2005 година като “сериозна неточност ” и предвижда, че този път Израел ще предприеме доста по-мащабна интервенция в региона.
Според Кук обаче съществува непрекъсната заплаха спорът да се разгърне на два фронта и да засегне освен Южен Израел и Газа, само че и огромна част от Ливан, където е основана подкрепяната от Иран формация “Хизбула ”. Американският специалист отбелязва, че през вчерашния ден Израелските сили за защита започнаха да обстрелват бойци, които пресичат ливанско-израелската граница, макар че главната вълна от принуждение беше съсредоточена на юг.
“Голяма част от западните медии не видяха, че военачалник Есмаил Каани, който оглавява елитното поделение “Кудс ” на Корпуса на гвардейците на иранската гражданска война, се срещаше с ръководители на “Хамас ”, “Хизбула ” и “Ислямски джихад ” в района. Възможно е интервенция “Потопът от Ал Акса ” да е резултат точно от тези срещи ”, написа Кук.
Сега към този момент е доста евентуално “войната в сянка ” сред Израел и Иран да се ускори поради иранската връзка в почналото през вчерашния ден нахлуване, счита американският специалист.
Амберин Заман, експерт по Близкия изток, който написа за основания във Вашингтон информативен портал “Ал екран ”, предвижда, че спорът ще се отрази и на напъните на Съединени американски щати за нормализиране на връзките сред Израел и Саудитска Арабия.
Рияд не признава Израел от самото му учредяване му през 1948 година, отбелязва “Ню Йорк таймс ”. Досега Саудитска Арабия даваше сигнали, че нормализирането на връзките ѝ с Израел са немислими без основаването на палестинска страна.
Наскоро обаче фактическият държател на кралството принц Мохамед бин Салман обществено съобщи, че има възможност за смяна. Миналия месец той сподели в изявление за американската телевизия “Фокс нюз ”, че диалозите за нормализиране на връзките сред Саудитска Арабия и Израел “за първи път са действителни ”, припомня “Ню Йорк таймс ”.
В Близкия изток неустойчивостта в един район постоянно има резултата на доминото, като оказва въздействие върху нежния геополитически баланс на целия регион, пише Прем Сингх Джил, учител по политически науки в университетите “Чулалонгкорн ” и “Тамасат ” в Тайланд. Израелско-палестинският спор има капацитета да изостри съществуващото напрежение и да провокира нови спорове. Той може да разпали антиизраелски настроения измежду прилежащите страни и да радикализира елементи от популацията им, което да провокира политически безредици и актове на принуждение.
Ескалацията на израелско-палестинския спор може да докара и до в допълнение разтягане на връзките сред Съединени американски щати и Иран. Освен това тя може да провокира верижен резултат и да подтикне редица страни да преразгледат своите партньорски връзки. Израелско-палестинският спор остава сериозен въпрос, който има капацитета да преобрази геополитическия пейзаж надалеч оттатък границите на Близкия изток, добавя тайландският академик.
Кратка равносметка на последните събития
Според Билал Сааб, началник на отдела за защита и сигурност към основания във Вашингтон Близкоизточен институт, вчерашното нахлуване, наречено от “Хамас ” интервенция “Потопът от Ал Акса ”, е провокирало “драматичен и невиждан потрес в израелската система за национална сигурност ”. “Хамас ” “нанесе нечовечен удар по израелските средства за въздържане и разкри големи пропуски в израелското разузнаване, които никой не очакваше ”, добавя Сааб.
Той дефинира тактиката за похищение на вниманието, употребена от “Хамас ” – обстрел с ракети и снаряди, последван от навлизане от въздух, суша и море, като “впечатляваща ”, само че това е по този начин значително тъй като “Израел беше заловен неопитен ”.
Според американския специалист, въпреки че при вчерашното нахлуване “Хамас ” изглеждаше и действаше като поделение на стандартната войска, в този случай групировката не преследва военни цели. “Те по-скоро желаят да преобърнат статуквото. Затова прибягнаха до мощния инструмент на тероризма, преследваха собствен личен блицкриг и използваха модерни военни средства. Те снимаха всичко това, с цел да може целият свят да го види ”, разяснява още Сааб.
“Ние сме във война. По време на война човек би трябвало да бъде невъзмутим. Призовавам всички жители на Израел да се обединят, с цел да реализираме най-голямата си цел – победа във войната ”, съобщи през вчерашния ден Нетаняху.
Той уточни три съществени цели на Израел.
“Първата ни цел е да прочистим враждебните сили, които проникнаха на наша територия, и да възстановим сигурността и спокойствието в [израелските] общности, които бяха нападнати ”, сподели Нетаняху на съвещание на кабинета по сигурността, представен от осведомителния портал “Мидъл ийст екран ”.
Втората цел е “да се принуди врага да заплати голяма цена за дейностите си, в това число и в линията Газа ”, а третата – “да се подсилят другите фронтове, тъй че никой да не се причисли простъпка към тази война ”.
Ивицата Газа
Нетаняху категорично уточни линията Газа в изявлението си. Той, също както и другите израелски водачи, постоянно е бил внимателен, когато става въпрос за изпращането на сухопътни сили в Газа, отбелязва в. “Ню Йорк таймс ”. Дори през 2002 година, когато министър председател беше Ариел Шарон и израелските сили потушиха палестински протест на Западния бряг, държавното управление избра не изпраща доста количество спомагателни сили в Газа.
През 2005 година Израел изтегли военнослужещите и жителите си от Газа, само че в същото време резервира контрола си върху огромни елементи от окупирания Западен бряг. Този ход обаче не обезпечи трайно спокойно съглашение и линията Газа остана откъсната останалите палестинци на Западния бряг и съвсем напълно изолирана от Израел и Египет, които управляват границите и крайбрежието ѝ. Палестинците постоянно назовават Газа “затвор под намерено небе ”, написа още “Ню Йорк таймс ”.
След изтеглянето на Израел от Газа и спора от 2006 година, вътрешната битка сред придвижването “Фатах ” на палестинския президент Махмуд Абас и по-радикалното ислямистко придвижване “Хамас ” приключи с поемането на контрола върху територията от “Хамас ” през 2007 година Това накара Израел да се опита да изолира Газа още повече.
Израел упорства, че след изтеглянето си от Газа през 2005 година повече не носи отговорност за тази зона. Но като се има поради контрола на Израел върху границите и голямото му военно преимущество, доста правозащитни организации, като да вземем за пример Б’Целем, настояват, че Израел продължава да има редица отговорности и отговорности към Газа по силата на интернационалното филантропично право.
Възможно ли е спорът да се разрасне оттатък границите на линията Газа?
Стивън Кук, специалист от американския мозъчен концерн Съвет за интернационалните връзки, дефинира изтеглянето на израелците от линията Газа през 2005 година като “сериозна неточност ” и предвижда, че този път Израел ще предприеме доста по-мащабна интервенция в региона.
Според Кук обаче съществува непрекъсната заплаха спорът да се разгърне на два фронта и да засегне освен Южен Израел и Газа, само че и огромна част от Ливан, където е основана подкрепяната от Иран формация “Хизбула ”. Американският специалист отбелязва, че през вчерашния ден Израелските сили за защита започнаха да обстрелват бойци, които пресичат ливанско-израелската граница, макар че главната вълна от принуждение беше съсредоточена на юг.
“Голяма част от западните медии не видяха, че военачалник Есмаил Каани, който оглавява елитното поделение “Кудс ” на Корпуса на гвардейците на иранската гражданска война, се срещаше с ръководители на “Хамас ”, “Хизбула ” и “Ислямски джихад ” в района. Възможно е интервенция “Потопът от Ал Акса ” да е резултат точно от тези срещи ”, написа Кук.
Сега към този момент е доста евентуално “войната в сянка ” сред Израел и Иран да се ускори поради иранската връзка в почналото през вчерашния ден нахлуване, счита американският специалист.
Амберин Заман, експерт по Близкия изток, който написа за основания във Вашингтон информативен портал “Ал екран ”, предвижда, че спорът ще се отрази и на напъните на Съединени американски щати за нормализиране на връзките сред Израел и Саудитска Арабия.
Рияд не признава Израел от самото му учредяване му през 1948 година, отбелязва “Ню Йорк таймс ”. Досега Саудитска Арабия даваше сигнали, че нормализирането на връзките ѝ с Израел са немислими без основаването на палестинска страна.
Наскоро обаче фактическият държател на кралството принц Мохамед бин Салман обществено съобщи, че има възможност за смяна. Миналия месец той сподели в изявление за американската телевизия “Фокс нюз ”, че диалозите за нормализиране на връзките сред Саудитска Арабия и Израел “за първи път са действителни ”, припомня “Ню Йорк таймс ”.
В Близкия изток неустойчивостта в един район постоянно има резултата на доминото, като оказва въздействие върху нежния геополитически баланс на целия регион, пише Прем Сингх Джил, учител по политически науки в университетите “Чулалонгкорн ” и “Тамасат ” в Тайланд. Израелско-палестинският спор има капацитета да изостри съществуващото напрежение и да провокира нови спорове. Той може да разпали антиизраелски настроения измежду прилежащите страни и да радикализира елементи от популацията им, което да провокира политически безредици и актове на принуждение.
Ескалацията на израелско-палестинския спор може да докара и до в допълнение разтягане на връзките сред Съединени американски щати и Иран. Освен това тя може да провокира верижен резултат и да подтикне редица страни да преразгледат своите партньорски връзки. Израелско-палестинският спор остава сериозен въпрос, който има капацитета да преобрази геополитическия пейзаж надалеч оттатък границите на Близкия изток, добавя тайландският академик.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ