За кална вода плащаме като за златна, а в Перник ги гърбят и за сушата
На 7 май перничани останаха и без топла вода, като допълнение към "екстрата " да употребяват студената единствено в избрани часове, според режима, който им постановиха, тъй като под носа на безхаберни служители бе източена водата от язовир "Студена ". До през днешния ден в града на миньорите няма топла вода, а гневните потомци на Кракра се готвят отново за митинги и протести.
В Панчарево пък пият тиня, вместо вода, а от "Софийска вода " прецизно си държат ръцете в джобовете и само усилват цената на питейната течност от има-няма 20 години насам. Проблеми с водата има в още най-малко дузина родни градове. Въпросът е - няма ли кой да отбрани драгите консуматори, хвърлени на произвола на безконтролните монополи?
А простичкият и най-синтезиран отговор е - не, няма. Ако имаше ефикасен надзор от страна на страната и общините, от страна на сдружения на самото гражданско общество, надали щеше да се стигне до парадоксите, в които ежедневно попадаме. Тук и в този момент ще посоча единствено два, които са симптоматични и илюстрират цялата потребителска картина, в която сме персонажи ние, потребителите.
Перник е без топла вода
На 7 май се скъса дига на шламохранилището в Перник, заради което изтерзаните поданици там от дълго безводие и прилагане на студената единствено в избрани часове, останаха и без топла вода. До през днешния ден ремонтите на монополната топлофикация и там, не престават да се точат, а хиляди търпят и тези своеволия. Също по този начин дишат въздух, който може да се реже, както се майтапят с мъка локалните, защото главната суровина с която работи, когато това се случва - ТЕЦ-ът, са въглищата. Собствениците на тази амортизирана централа вършат каквото си желаят и стопират по доста пъти топлата вода и парното, в това число, както стана ясно, горят и боклуци от Европа на своите площадки, от което те печелят милиони, а перничани още и още заболявания. И оскъпени месечни сметки за калпави "услуги ".
Не им остава друго на хората с изключение на да пият по една студена вода. Ама и този лаф към този момент не е настоящ, тъй като в Перник излезе от приложимост. Не е целесъобразен и за живеещите в някои зони на другояче китния и най-зелен столичен регион Панчарево. Там пък монополистът "Софийска вода " общително дава на своите клиенти тиня и мътна течност, вместо вода, само че ги таксува като за "златната вода " от приказките. Пардон, и това се води като услуга, но такава ли е?!
За живеещите на улица "Ловджийска чешма " изрично не е. Ето какво споделя художникът Иво Попов в една от обществените групи във ФБ: "Най-малко по три пъти седмично по един час дневно, нормално сред 09:00 и 10:00 часа сме подложени на този тормоз от Софийска вода. Водата стопира за 10-15 минути по-късно потича кафявата... по този начин е от няколко години.... не оказват помощ позвънявания, не оказват помощ тъжби... ".
Допълва ги и друга, възмутена негова съкварталка: "Конкретно за Дебело гуно може би би трябвало да създадем подписка или ТВ репортаж - постоянно стопират водата, дебита не е задоволителен, водата мирише, а за усет да не приказваме. Ние сме на ул. Йованец и предходната седмица два пъти за по цяял ден нямахме вода. Канал няма, водата смърди, ток стопира непрестанно. Взеха ни за салата на слаба ракия ".
Според ръководителя на Асоциация "Активни консуматори " Богомил Николов ние имаме свръхочаквания от монополистите, а в това време не притискаме регулаторните органи, които имат инструментите да влияят. Трябва да пожелаваме доста повече от КЕВР. Ако успеем да накараме регулаторите да всяват почит у тези сдружения, тогава те ще си трансформират отношението към нас. Но към този момент монополистите не се боят нито от регулаторите, нито от нас, потребителите. Колективните искове са другият значим инструмент, който българите на този стадий не употребяват, тъй като обединяването не е силата ни. Законът дава опция всеки, който желае да купува топлоенергия от теца и след това, в случай че желае да я продава на дребно при направена съответна регистрация. По закон отстъпката, която централата може да даде е 5% най-много, което се оказа незадоволително. Ако тази отстъпка не е рамкирана в закон, би могло всичко да се промени, тъй като ще има повече снабдители. Така средата ще се промени и ще се сътвори пазар и конкуренция. Но никой тук не желае да го прави и към този момент 20 години следим единствено кавги, вражди и съмнение. Никой не има вяра на сдруженията, на регулаторите, но то обич принудително не става. "
Не става. Потребителят няма избор. И не му остава друго с изключение на да заплаща за кална вода като за "златна " на един единствен монополист.
В Панчарево пък пият тиня, вместо вода, а от "Софийска вода " прецизно си държат ръцете в джобовете и само усилват цената на питейната течност от има-няма 20 години насам. Проблеми с водата има в още най-малко дузина родни градове. Въпросът е - няма ли кой да отбрани драгите консуматори, хвърлени на произвола на безконтролните монополи?
А простичкият и най-синтезиран отговор е - не, няма. Ако имаше ефикасен надзор от страна на страната и общините, от страна на сдружения на самото гражданско общество, надали щеше да се стигне до парадоксите, в които ежедневно попадаме. Тук и в този момент ще посоча единствено два, които са симптоматични и илюстрират цялата потребителска картина, в която сме персонажи ние, потребителите.
На 7 май се скъса дига на шламохранилището в Перник, заради което изтерзаните поданици там от дълго безводие и прилагане на студената единствено в избрани часове, останаха и без топла вода. До през днешния ден ремонтите на монополната топлофикация и там, не престават да се точат, а хиляди търпят и тези своеволия. Също по този начин дишат въздух, който може да се реже, както се майтапят с мъка локалните, защото главната суровина с която работи, когато това се случва - ТЕЦ-ът, са въглищата. Собствениците на тази амортизирана централа вършат каквото си желаят и стопират по доста пъти топлата вода и парното, в това число, както стана ясно, горят и боклуци от Европа на своите площадки, от което те печелят милиони, а перничани още и още заболявания. И оскъпени месечни сметки за калпави "услуги ".
Не им остава друго на хората с изключение на да пият по една студена вода. Ама и този лаф към този момент не е настоящ, тъй като в Перник излезе от приложимост. Не е целесъобразен и за живеещите в някои зони на другояче китния и най-зелен столичен регион Панчарево. Там пък монополистът "Софийска вода " общително дава на своите клиенти тиня и мътна течност, вместо вода, само че ги таксува като за "златната вода " от приказките. Пардон, и това се води като услуга, но такава ли е?!
За живеещите на улица "Ловджийска чешма " изрично не е. Ето какво споделя художникът Иво Попов в една от обществените групи във ФБ: "Най-малко по три пъти седмично по един час дневно, нормално сред 09:00 и 10:00 часа сме подложени на този тормоз от Софийска вода. Водата стопира за 10-15 минути по-късно потича кафявата... по този начин е от няколко години.... не оказват помощ позвънявания, не оказват помощ тъжби... ".
Допълва ги и друга, възмутена негова съкварталка: "Конкретно за Дебело гуно може би би трябвало да създадем подписка или ТВ репортаж - постоянно стопират водата, дебита не е задоволителен, водата мирише, а за усет да не приказваме. Ние сме на ул. Йованец и предходната седмица два пъти за по цяял ден нямахме вода. Канал няма, водата смърди, ток стопира непрестанно. Взеха ни за салата на слаба ракия ".
Според ръководителя на Асоциация "Активни консуматори " Богомил Николов ние имаме свръхочаквания от монополистите, а в това време не притискаме регулаторните органи, които имат инструментите да влияят. Трябва да пожелаваме доста повече от КЕВР. Ако успеем да накараме регулаторите да всяват почит у тези сдружения, тогава те ще си трансформират отношението към нас. Но към този момент монополистите не се боят нито от регулаторите, нито от нас, потребителите. Колективните искове са другият значим инструмент, който българите на този стадий не употребяват, тъй като обединяването не е силата ни. Законът дава опция всеки, който желае да купува топлоенергия от теца и след това, в случай че желае да я продава на дребно при направена съответна регистрация. По закон отстъпката, която централата може да даде е 5% най-много, което се оказа незадоволително. Ако тази отстъпка не е рамкирана в закон, би могло всичко да се промени, тъй като ще има повече снабдители. Така средата ще се промени и ще се сътвори пазар и конкуренция. Но никой тук не желае да го прави и към този момент 20 години следим единствено кавги, вражди и съмнение. Никой не има вяра на сдруженията, на регулаторите, но то обич принудително не става. "
Не става. Потребителят няма избор. И не му остава друго с изключение на да заплаща за кална вода като за "златна " на един единствен монополист.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ